Стратегията на Запада в Украйна. А има ли такава?
По всичко проличава, че тактиката на Запада за Украйна следва дейностите на фронта, а би трябвало да е противоположното. Путин има по-ясна визия и все още може да е по-доволен, написа Стефан Попов. Ето за какво.
Войната в Украйна навлиза в нова фаза. От една страна, на фронта, където се обрисува дълга война. От друга, в визиите, желанията и, в последна сметка, стратегическите схеми на западния свят. В момента и през идващите месеци те ще бъдат сложени на тестване.
Още през април-юли 2022 година в аналитични среди основно в Съединени американски щати се повдигна въпросът: какви са крайните цели на Съединени американски щати ? И отсам, каква тактика следва администрацията на Джо Байдън ? Въпросите са годни и за европейските страни. Но за Съединени американски щати са сериозни, защото става дума за обилни разноски по ангажимент оттатък океана.
Може ли помощта да е цел?
Целта не може да се свежда до подкрепяне на Украйна. Това е средство към цел. Наглед може да не е по този начин, защото различията нормално са за и срещу помощ. Помощта обаче е самоцелна единствено в филантропични акции.
Помощта е самоцелна единствено в филантропични акции
С Украйна задължението нараства и би трябвало да бъде аргументиран през съществено обоснована цел. Тя би трябвало да се извежда с причини надалеч оттатък моралната оценка за незаконния акт на Русия.
Целта би трябвало да е законна, годна, както по принцип (морално), по този начин и за гласоподавателя (вътрешнополитически); да позволява измеримост в обособени етапи на постигането си; да е ясно дали, при какви условия и в какви граници търпи промени; да е реалистична с оглед ресурсите нужни за достигането си. И по този начин нататък, следва редица от условия за рационално слагане на цели.
Върху тях се разгъва тактика, която дава отговор на въпроса по какъв начин да бъдат реализирани. Една стратегическа скица рядко се извършва съгласно замисъла си. Но тя дава съществени ориентири, без които върху полето на съответните дейности пада мъгла.
По съществения въпрос за Украйна и до през днешния ден този въпрос няма безапелационен отговор. А става дума за война с дълготрайни опасности за реда и стабилността на европейския континент, който има податливост да подпалва международни войни.
Може да кажем, че желаеме Украйна да победи. Това е неразбираемо, тъй като думата „ желаеме “ не си е на мястото. Хората споделят „ желая да печеля джакпота “ или „ желая да съм постоянно млад “. Това обаче не е „ искане “, а фантазиране, мечтаене, бленуване и прочие Искането допуска лично желание, цел, замесване, дейности по реализиране.
Действията до момента се показват в подкрепяне на Украйна. Но последната цел остава неизказана. Тя е по-скоро вяра, че с предоставената до еди кой си миг помощ Украйна ще победи. Един тип стискаме палци веднага, може би с тази контраатака, Украйна да се оправи. И следва неоправданото отчаяние, че не става тъкмо по този начин. Има нещо неправдоподобно и даже наивно в тези съмнения.
Реактивните решения на Запада
Свидетелство е динамичността на оказваната помощ. Вече година и половина военната помощ минава от по-прости, обичайни оръжия към по-мощни, софтуерно по-сложни, с цел да стигне до касетъчни снаряди, муниции с обеднен уран, а в последно време и до за даване на 60 изтребителя F-16.
Примерът с F-16 е индикативен. Защо в този момент? Защо не есента на 2022 година? Защо не след година? На такива въпроси се дава отговор с приблизителна изясненост, в случай че имаш стратегическа рамка.
Цикличните скокове в помощта значат, че някакви сметки се вършат без стратегически ориентир, който дефинира и графици, въпреки гъвкави. И добре артикулирана тактика за войната няма.
Стратегията за Украйна следва дейностите на фронта. А би трябвало да е противоположното
Стратегията за Украйна (ако употребим тази дума) следва дейностите на фронта. А би трябвало да е противоположното.
Решения за помощ и до през днешния ден са реактивни. Ефективна тактика по този път мъчно се построява. Управлението, споделя Александър Хамилтън, би трябвало да е поредно и да е притежател интензивно начало. В случая с Украйна не наподобява да е по този начин. По-скоро държавните управления са носители на реактивно начало.
Путин има по-ясна тактика и все още може да е по-доволен
Руският президент Владимир Путин има по-ясна тактика и все още може да е по-доволен, пребивавайки в своя имперски делириум. Той искаше да подчини Украйна; безумно, само че ясно. Оказва се, че не може. Коригира задачите си. Завзема източните области и основно територии по крайбрежията на Черно море. Сега желае да ги задържи. Те са задоволителни, с цел да се похвали с триумф. Войските му се окопават, минават в отбрана, задачата им е да задържат плячката. Престъпна скица, само че много рационална тактика.
В тази обстановка най-решителна позиция имат Балтийските републики, Полша, Чехия . По-умерена е позицията на доста по-богатите страни в Западна Европа. Най-несигурна дълготрайно е политиката на Съединени американски щати, заради падаща поддръжка и идни избори. А зависимостта на войната от интернационалните фактори е тъкмо противоположна. Съединени американски щати имат най-съществена роля, следват съществени страни в Западна Европа, най-после страните от Източна Европа са с най-ограничени запаси.
Разговорът за стратегическите цели е замъглен и непрекъснато отлаган. Този диалог следва и може да се окаже много сложен, поради очертаващата се дълготрайност на войната. Но в него би трябвало да се реализира оптималната изясненост по въпроса какви опасности поема Западна Европа, в случай че не вдигне доста равнищата на поддръжка за Украйна. Това допуска сюжети, преценка за вероятността им, по-късно проясняване на крайните цели.
Целите постоянно са въпрос на политически избор. Той не зависи директно от рационални оценки, а от гласоподаватели, публични настройки, посоката на всеобщите страхове, локални политически кентаври (като дясно-левите партии в България) и така нататък Това значи, че разликите сред западните страни, даже при единодушие за оценка на дълготрайни опасности, ще останат. Но без такива оценки даже остава неразбираемо какви са тези разлики.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Войната в Украйна навлиза в нова фаза. От една страна, на фронта, където се обрисува дълга война. От друга, в визиите, желанията и, в последна сметка, стратегическите схеми на западния свят. В момента и през идващите месеци те ще бъдат сложени на тестване.
Още през април-юли 2022 година в аналитични среди основно в Съединени американски щати се повдигна въпросът: какви са крайните цели на Съединени американски щати ? И отсам, каква тактика следва администрацията на Джо Байдън ? Въпросите са годни и за европейските страни. Но за Съединени американски щати са сериозни, защото става дума за обилни разноски по ангажимент оттатък океана.
Може ли помощта да е цел?
Целта не може да се свежда до подкрепяне на Украйна. Това е средство към цел. Наглед може да не е по този начин, защото различията нормално са за и срещу помощ. Помощта обаче е самоцелна единствено в филантропични акции.
Помощта е самоцелна единствено в филантропични акции
С Украйна задължението нараства и би трябвало да бъде аргументиран през съществено обоснована цел. Тя би трябвало да се извежда с причини надалеч оттатък моралната оценка за незаконния акт на Русия.
Целта би трябвало да е законна, годна, както по принцип (морално), по този начин и за гласоподавателя (вътрешнополитически); да позволява измеримост в обособени етапи на постигането си; да е ясно дали, при какви условия и в какви граници търпи промени; да е реалистична с оглед ресурсите нужни за достигането си. И по този начин нататък, следва редица от условия за рационално слагане на цели.
Върху тях се разгъва тактика, която дава отговор на въпроса по какъв начин да бъдат реализирани. Една стратегическа скица рядко се извършва съгласно замисъла си. Но тя дава съществени ориентири, без които върху полето на съответните дейности пада мъгла.
По съществения въпрос за Украйна и до през днешния ден този въпрос няма безапелационен отговор. А става дума за война с дълготрайни опасности за реда и стабилността на европейския континент, който има податливост да подпалва международни войни.
Може да кажем, че желаеме Украйна да победи. Това е неразбираемо, тъй като думата „ желаеме “ не си е на мястото. Хората споделят „ желая да печеля джакпота “ или „ желая да съм постоянно млад “. Това обаче не е „ искане “, а фантазиране, мечтаене, бленуване и прочие Искането допуска лично желание, цел, замесване, дейности по реализиране.
Действията до момента се показват в подкрепяне на Украйна. Но последната цел остава неизказана. Тя е по-скоро вяра, че с предоставената до еди кой си миг помощ Украйна ще победи. Един тип стискаме палци веднага, може би с тази контраатака, Украйна да се оправи. И следва неоправданото отчаяние, че не става тъкмо по този начин. Има нещо неправдоподобно и даже наивно в тези съмнения.
Реактивните решения на Запада
Свидетелство е динамичността на оказваната помощ. Вече година и половина военната помощ минава от по-прости, обичайни оръжия към по-мощни, софтуерно по-сложни, с цел да стигне до касетъчни снаряди, муниции с обеднен уран, а в последно време и до за даване на 60 изтребителя F-16.
Примерът с F-16 е индикативен. Защо в този момент? Защо не есента на 2022 година? Защо не след година? На такива въпроси се дава отговор с приблизителна изясненост, в случай че имаш стратегическа рамка.
Цикличните скокове в помощта значат, че някакви сметки се вършат без стратегически ориентир, който дефинира и графици, въпреки гъвкави. И добре артикулирана тактика за войната няма.
Стратегията за Украйна следва дейностите на фронта. А би трябвало да е противоположното
Стратегията за Украйна (ако употребим тази дума) следва дейностите на фронта. А би трябвало да е противоположното.
Решения за помощ и до през днешния ден са реактивни. Ефективна тактика по този път мъчно се построява. Управлението, споделя Александър Хамилтън, би трябвало да е поредно и да е притежател интензивно начало. В случая с Украйна не наподобява да е по този начин. По-скоро държавните управления са носители на реактивно начало.
Путин има по-ясна тактика и все още може да е по-доволен
Руският президент Владимир Путин има по-ясна тактика и все още може да е по-доволен, пребивавайки в своя имперски делириум. Той искаше да подчини Украйна; безумно, само че ясно. Оказва се, че не може. Коригира задачите си. Завзема източните области и основно територии по крайбрежията на Черно море. Сега желае да ги задържи. Те са задоволителни, с цел да се похвали с триумф. Войските му се окопават, минават в отбрана, задачата им е да задържат плячката. Престъпна скица, само че много рационална тактика.
В тази обстановка най-решителна позиция имат Балтийските републики, Полша, Чехия . По-умерена е позицията на доста по-богатите страни в Западна Европа. Най-несигурна дълготрайно е политиката на Съединени американски щати, заради падаща поддръжка и идни избори. А зависимостта на войната от интернационалните фактори е тъкмо противоположна. Съединени американски щати имат най-съществена роля, следват съществени страни в Западна Европа, най-после страните от Източна Европа са с най-ограничени запаси.
Разговорът за стратегическите цели е замъглен и непрекъснато отлаган. Този диалог следва и може да се окаже много сложен, поради очертаващата се дълготрайност на войната. Но в него би трябвало да се реализира оптималната изясненост по въпроса какви опасности поема Западна Европа, в случай че не вдигне доста равнищата на поддръжка за Украйна. Това допуска сюжети, преценка за вероятността им, по-късно проясняване на крайните цели.
Целите постоянно са въпрос на политически избор. Той не зависи директно от рационални оценки, а от гласоподаватели, публични настройки, посоката на всеобщите страхове, локални политически кентаври (като дясно-левите партии в България) и така нататък Това значи, че разликите сред западните страни, даже при единодушие за оценка на дълготрайни опасности, ще останат. Но без такива оценки даже остава неразбираемо какви са тези разлики.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ