По времето на националсоциализма в Германия са създадени над хиляда

По времето на националсоциализма в Германия са основани над хиляда игрални кино лентата. Всички те ли са били с пропагандна цел? Интервю с документалиста и създател на кино лентата " Хитлеровият Холивуд " Рюдигер Зухсланд.

Дъждовни води: Когато приказваме за немски филми, основани сред 1933 и 1945 година, си мислим преди всичко за пропагандни филми. Не са ли обаче " същинските " пропагандни ленти единствено дребна част от цялата тогавашна кинопродукция?
Редакцията предлага
Рюдигер Зухсланд: Да. Това се отнася до същинските пропагандни филми. Трябва обаче да кажа, че в избран смисъл всичките тогавашни филми са пропагандни. По това време няма неполитично и почтено кино. Дори режисьори като Петер Певас или Хелмут Койтнер, които изрично не са били нацисти,. Те също са представяли сюжетите си първо пред цензурата. Гьобелс е чел всички сюжети. Той е гледал и кино лентата на Хелмут Койтнер " Под мостовете ", който постоянно е бил окачествяван като филм на съпротивата. Между другото Гьобелс е харесал доста лентата. Той е имал разбиране от кино, само че не е сметнал кино лентата " Под мостовете " за политически опортюнистичен. Затова и той не е бил показан по екраните. В прочут смисъл всички режисьори са работили под опасността филмите им да не видят бял свят. Те се показвали наложително готовата продукция. Знаели са, че ще би трябвало да оправдават творбите си. В най-лошия случай са носели тежки последици, дори с заплаха за живота. Това значи, че всичките филми от това време са били инфектирани от идеологията.

Дъждовни води: По нова време развлекателните филми са играели огромна роля. Как са ги употребявали нацистите?

" Голямата игра " - филм за спорта като забавление - е огромен касов триумф през 1942

Рюдигер Зухсланд: Развлекателното кино също е част от режима. Може да се каже, че нацисткият режим е общувал с хората и посредством медиите. Масовите митинги, за които се сещаме, са единствено една дребна част от тази връзка. Чрез радиото и киното нацистите са достигали до в действителност огромни групи. Също и до хората, които не четат вестници, или пък " Моята битка ". Те обаче са гледали кино. Ходели са на кино поради кинозвездите. Знаем за доста еврейски жители в Германия и Австрия, за доста участници в съпротивата, които нямат нищо общо с нацистите, само че са гледали тези филми. По това време преди главния филм се излъчват седмичните прегледи, които Гьобелс персонално е одобрявал. Към това спадат и така наречен " културни филми " - груби и изкривени идеологически продукции, представяни като документални. И хората е трябвало да ги гледат, в случай че са желали да се насладят на актьорското майсторство на Зара Леандер или Хайнц Рюман, да вземем за пример.

Дъждовни води: Много постоянно са снимани и исторически филми. Защо?

Рюдигер Зухсланд: Да, това са филми, в които гладко се правиха преходите сред действителността и филмовия роман, сред фантазиите на основните герои и тези на елементарните хора, техните мечти и страхове. Тези преходи бяха толкоз плавни, че човек съвсем не ги вижда и се пита дали основният воин просто си мечтае, или всичко това е истина. Зрителите, излизащи от киното, е трябвало да пренесат видяното на екрана в действителността - като един тип продължение на кино лентата с други средства. Те е трябвало да объркат действителността с фантазиите, действителността с фантазиите и да не виждат разликата.

Кинокритикът и режисьор Рюдигер Зухсланд

Дъждовни води: Вашият документален филм " Хитлеровият Холивуд " стартира с фрагменти от кино лентата " Morgenrot " /патриотична драма в една подводница от 1933 година/. Но този филм е сниман преди идването на власт на нацистите. Защо тези фрагменти са толкоз значими за Вас?

Рюдигер Зухсланд: През 1933 година нацистите не паднаха от небето. В този смисъл не можем да приказваме за настъпването на някакъв поврат, а по-скоро беше натрапен един непохватен преход. В Германия не настъпи часът нула, тъй като нацистите към този момент бяха дали поръчка за себе си - както във филмите, по този начин и в обществото. Те ставаха все по-силни и това се вижда от филмите на киностудия УФА. Алфред Хугенберг, който е ръководел киностудията, постоянно е бил именуван " подлогата на Хитлер ". Така както във Ваймарската република е съществувало ляво и комунистическо кино, по същия метод е имало и дясно и реваншистко, а по-късно също и фашистко кино. Филмите с Ото Гебюр в ролята на Фридрих Велики и тези за немските подводници са образци за това.