По времето на император Юлиян Отстъпник (упр. 361-363) Рим за

По времето на император Юлиян Отстъпник (упр. 361-363) Рим за финален път се опитал да завладее Персия.

Конфронтацията сред Изтока и Запада вълнувала античните хора не по-малко от днешните. Още от появяването на могъщата и сравнително единна Персийска империя, която заплашвала гръцките градове в Азия, а после и самата Гърция, битката на двете цивилизации единствено се засилвала. По времето на Александър Велики (упр. 336 прочие Хр. – 323 прочие Хр.) изглеждало, че Западът е спечелил решаваща победа, заличавайки самата Персия от лицето на земята. В действителност, всичко се оказало не толкова просто: империята на Александър бързо се разпаднала и на мястото на страшните персийски Ахемениди пристигнали не по-малко страховитите Аршакиди – фамозните празненство.

Докато в Рим се вихрели безкрайни междуособици, отслабените празненство били пометени от нова династия – персийските Сасаниди. Държавата се сплотила към възродената вяра на зороастризма. Сасанидите станали почтени противници на римляните и успели да ги изтласкат както в Месопотамия, по този начин и в Армения.

В края на III век Диоклетиан съумял да възвърне изгубеното от предшествениците си, само че в 338 г. започнала нова римско-персийска война, с право наречена Великата война: военните дейности траяли с спирания съвсем 25 години. Синът на Константин Велики, Констанций II, не успял да реализира забележими триумфи. Енергичният персиец шах Шапур II превземал замъци една след друга и се обявил за правоприемник на остарялата империя на Ахеменидите (705-330 г прочие Хр.), претендирайки за цяла Азия.

В това време Констанций се поколебал дали да изостави персийския фронт, с цел да се бие срещу неочакван враг – личния си братовчед Юлиан, който влезнал в историята като Юлиан Отстъпник. Все отново траял против персийците. През есента на 361 година по време на похода Констанций се разболял и умрял, по този начин, че Юлиан спечелил гражданската война  безкръвно. Започнало късото, но ярко царуване на един от най-известните римски императори, чиято фигура предизвиквала интереса както на съвременниците му, по този начин и на потомците.

Сред владетелите на Римската империя Юлиан бил последният езически император. Нещо повече, той въобще не криел убежденията си и дори почнал да преследва християните, които живеели умерено след приемането на Миланския едикт през 311 година

Сега още веднъж почнало гонене на християни, което осигурило на императора феноменална „ известност ”, въпреки и със знак минус, както в ранните християнски трудове, по този начин и в по-късната църковна традиция.

Заставайки начело на империята, Юлиан почнал да се приготвя за продължаване на войната със Сасанидите: шахът Шапур II намерено заплашвал цялата източна граница на империята. Било решено да се настъпва по течението на Ефрат, където над 1000 кораба трябвало да транспортират багаж, храни и обсадни машини. На този декор Шапур, зает с поредна война на собствената си източна граница, предложил мир на почетни условия, които да формулира самият Юлиан. Но императорът отказал, убеден в светкавичния триумф на похода.

На 5 март 363 година главните сили на римляните излезли от Антиохия и се придвижили към Ефрат. От север трябвало да тръгнат съюзните на римляните арменци.

В началото на април армията достигнала персийските земи. Тя наброявала общо 60 хиляди воини. Походът бил проведен чудесно, частите разпределени в колони-корпуси, които били в положение да се движат, да вземат участие в пердах и да решават оперативни и тактически задания независимо.

През целия април римляните с огън и меч прекосявали земите на персите, настойчиво напредвайки към столицата Ктесифон. Самият император постоянно излагал живота си на заплаха, един път попаднал в засада и със сигурност щял да загине, ако не били личната му смелост и бойни умения. При Ктесифон в полева борба той съумял да разгроми огромен отряд на съперника, тъй като главната ударна мощ на Сасанидите – бронираните конници-катафракти и бойните слонове били в армията на Шапур, който занапред наближавал столицата си.

Римляните насмалко не нахлули в самия Ктесифон. Юлиан обаче не успял да превземе столицата. Тя се намирала в околностите на актуалния Багдад и била същински мегаполис на своето време, обсадата на който изисквала големи старания и средства, които Юлиан не можел да отдели на фона на приближаването на основните сили на Шапур.

Юлиан ръководи набожен събор (картина на Edward A. Armitage, 1875). Снимка: Уикипедия

Очакваните арменски подкрепления от север по този начин и не се появили. Юлиан желал да наложи генерално стълкновение на шаха, само че Шапур предпочел да води партизанска война с непрекъснати набези и бързи следващи отдръпвания.

На 21 юни римляните достигнали река Тигър близо до град Гукумбра, където войските получили опция да си поемат мирис.

На 25 юни римската армия се сблъскала с огромен и мощен персийски корпус, включващ доста катафракти и бойни слонове. Въпреки тежкото състояние на римската войска, обезверените бойци на Юлиан съумели да надделеят над персите макар, че не постигнали цялостен триумф: армията на Шапур била победена, но не и разпръсната, като все по този начин заплашвала римляните. Те се построили в голямо каре, чиито флангове били подсилени с кавалерия – само че това не ги избавило от решителна и гневна персийска офанзива.

На 26 юни 363 година римската история се трансформирала.

Сасанидските войски първо нападнали ариергарда на римляните, но скоро обхванали целия римски строй. Създавало се усещане, че персийската кавалерия е на всички места едновременно.

Разбирайки за вражеската офанзива, Юлиан се втурнал на помощ, пробвайки се да разбере ситуацията и да прегрупира силите си. В разгара на битката императорът не облякъл ризница и бил тежко ранен от противников конник. След три дни умрял.

Така умрял императорът, който се опитал да промени хода на историята, само че самичък бил надвит от нея.

–