“Феноменална стабилност“: турската икономика и пандемията
По време на първата вълна от пандемията редица индустриални предприятия в Турция не вкараха кратко работно време, нито стратегии за парични обезщетения, а продължиха да създават, преориентирайки се към по-голям експорт. Тази тактика очевидно даде плодове – в това време турците получават поръчки от Италия и други страни, които в никакъв случай преди не са проявявали интерес към турската продукция.
Прогнозите за срив не се сбъднаха
Последиците от това намират отражение и в цифровите данни, отбелязва „ Ханделсблат “ и разяснява: „ Турската стопанска система вероятно спада към дребното стопанства в света, чийто БВП (БВП) набъбна през 2020, въпреки и с малко. Световната банка регистрира 0,5% приръст за 2020, а МВФ – даже 1,2%. На фона на прогнозата на Световната банка за срив на турската стопанска система с 4,3%, това е феноменална непоклатимост “, показва изданието. Прогнозата за 2021 година е за 4,5 на 100 стопански растеж, а за 2022 - даже за пет %.
Причините за това развиване са няколко. През цялата 2020 стопанската система продължи да работи на бързи обороти. Разрешителните за строителство бяха издавани в незабавен порядък, а постоянно за градежите в огромните градове биват наемат служащи от Анадола. Властите сметнаха, че не си заслужава нито от финансова, нито от епидемиологична позиция да върнат тези хора назад по родните им места. За хотелите по турската Ривиера пък бе създадена специфична хигиенична идея, която им разреши да продължат да одобряват туристи. Мнозина хотелиери вложиха стотици хиляди евро в преградни стени, спомагателен особено подготвен личен състав и стерилизация на стаите. Този стопански курс бе подсилен от паричната политика на Анкара, разяснява „ Ханделсблат “.
Основният лихвен % остана невисок до ноември 2020, това разреши на потребителите да купуват на ниска цена на заем, а предприятията използваха ниските лихви, с цел да влагат. Ниските лихви натиснаха курса на турската лира до рекордно ниско равнище. Но това, което беше проблем за консуматори и вносители, докара до поевтиняване на турските експортни артикули и ги трансформира в шлагер на доста места по света – от селскостопанските артикули до турската стомана, чиито цени накараха съперниците от Тисен-Круп и Арселор-Митал да подадат недоволство за дъмпинг до Еврокомисията. На Турция обаче това се отрази благотворно – доста компании изкараха рекордни облаги.
Инфлацията остава риск
С началото на втората вълна от пандемията Турция вкара непоколебим локдаун за популацията – забрани за излизане на открито, обвързване за носене на маски на всички места отвън жилището, както и всеобщо тестване и следене на контактите на инфектираните. Млади и възрастни хора нямаха право да употребяват публичния превоз и можеха да излизат от вкъщи единствено в избрани часове, а всички възпитаници минаха на отдалечено образование, което беше добре проведено.
Икономиката добре се преценява с тези ограничения, за нея и без друго те са по-положителни, в сравнение с цялостното затваряне на всичко. Не единствено супермаркетите останаха отворени, а и редица други магазини, както и комерсиалните центрове и хотелите. Опасността освен това развиване обаче е обвързвано с високата инфлация, която нарастваше през последните 4 месеца. През януари тя беше достигнала 15%. Ако вследствие на ниската съществена рента лирата още веднъж се срине, планината от вътрешни задължения ще се трансформира в бомба със закъснител, разяснява „ Ханделсблат “.
Прогнозите за срив не се сбъднаха
Последиците от това намират отражение и в цифровите данни, отбелязва „ Ханделсблат “ и разяснява: „ Турската стопанска система вероятно спада към дребното стопанства в света, чийто БВП (БВП) набъбна през 2020, въпреки и с малко. Световната банка регистрира 0,5% приръст за 2020, а МВФ – даже 1,2%. На фона на прогнозата на Световната банка за срив на турската стопанска система с 4,3%, това е феноменална непоклатимост “, показва изданието. Прогнозата за 2021 година е за 4,5 на 100 стопански растеж, а за 2022 - даже за пет %.
Причините за това развиване са няколко. През цялата 2020 стопанската система продължи да работи на бързи обороти. Разрешителните за строителство бяха издавани в незабавен порядък, а постоянно за градежите в огромните градове биват наемат служащи от Анадола. Властите сметнаха, че не си заслужава нито от финансова, нито от епидемиологична позиция да върнат тези хора назад по родните им места. За хотелите по турската Ривиера пък бе създадена специфична хигиенична идея, която им разреши да продължат да одобряват туристи. Мнозина хотелиери вложиха стотици хиляди евро в преградни стени, спомагателен особено подготвен личен състав и стерилизация на стаите. Този стопански курс бе подсилен от паричната политика на Анкара, разяснява „ Ханделсблат “.
Основният лихвен % остана невисок до ноември 2020, това разреши на потребителите да купуват на ниска цена на заем, а предприятията използваха ниските лихви, с цел да влагат. Ниските лихви натиснаха курса на турската лира до рекордно ниско равнище. Но това, което беше проблем за консуматори и вносители, докара до поевтиняване на турските експортни артикули и ги трансформира в шлагер на доста места по света – от селскостопанските артикули до турската стомана, чиито цени накараха съперниците от Тисен-Круп и Арселор-Митал да подадат недоволство за дъмпинг до Еврокомисията. На Турция обаче това се отрази благотворно – доста компании изкараха рекордни облаги.
Инфлацията остава риск
С началото на втората вълна от пандемията Турция вкара непоколебим локдаун за популацията – забрани за излизане на открито, обвързване за носене на маски на всички места отвън жилището, както и всеобщо тестване и следене на контактите на инфектираните. Млади и възрастни хора нямаха право да употребяват публичния превоз и можеха да излизат от вкъщи единствено в избрани часове, а всички възпитаници минаха на отдалечено образование, което беше добре проведено.
Икономиката добре се преценява с тези ограничения, за нея и без друго те са по-положителни, в сравнение с цялостното затваряне на всичко. Не единствено супермаркетите останаха отворени, а и редица други магазини, както и комерсиалните центрове и хотелите. Опасността освен това развиване обаче е обвързвано с високата инфлация, която нарастваше през последните 4 месеца. През януари тя беше достигнала 15%. Ако вследствие на ниската съществена рента лирата още веднъж се срине, планината от вътрешни задължения ще се трансформира в бомба със закъснител, разяснява „ Ханделсблат “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ