7 домашни предмета, които имат интересна история
По целия свят, от най-скромната барака до най-разкошното имение, домовете ни постоянно са били място за отмора от света. За доста от нас по време на карантината домовете бяха целия свят.
Когато се замислим какво прави живота ни у дома търпим през днешния ден, веднага се сещаме за всиките електронни устройства, които ни разрешават да останем свързани с целия свят. Може обаче да се изненадаме, когато разберем, че за нашите предшественици доста от домашните предмети изобщо, които одобряваме за даденост през днешния ден, като салфетки, вилици и матраци, по сходен метод в миналото са били чудеса на комфорта и технологиите – налични единствено за малко на брой. В нашите домове може да се управлява температурата, има комфортни меки мебели и ярки светлини, които се включват с едно придвижване, само че на първо място това е било разкош за крале и кралици. Домовете ни са крепости оттатък визиите на пезантите. Нека разгледаме историята на някои от удобствата в домовете ни през днешния ден.
Докато актуалната камина се употребяват най-много като забавен детайл за дизайна на една стая, в продължение на хиляди години тя е била нужен източник на топлота и светлина. Всички средновековни домове, без значение дали са хижи или имения, са издигнати към просто намерено огнище. Семействата в цяла Европа са се събирали към камината, с цел да готвят и ядат, да описват истории и да спят. Тя е била толкоз значима за всекидневието, че огънят на огнището рядко е бил оставян да изгасне.
Както и на български, думата fork на британски произлиза от латинската дума furca, което значи вила. Първите вили за хранене са били употребявани от ръководещата класа в Близкия изток и Византийската империя. През 1004 година Мария Аргирополина, племенница на византийските императори Василий II и Константин VIII, е омъжена за дожа на Венеция Пиетро II Орсеоло. Тя донася със себе си дребен калъф с две златни вилици, които употребява на сватбеното си пиршество. Коато Мария почива 3 години по-късно от чумата, свети Петър Дамян афишира, че това е Божие наказване задето е употребила рогатия уред. Така вилицата в Европа внезапно изчезва за идващите 400 години.
Най-често се сблъскваме с уарибаши, които са клечки за еднократна приложимост, направени от евтина дървесина. Те не са съвременно откритие. Уарибаши са употребявани в първите японски заведения за хранене през 18 век. Има едно шинтоистко поверие, че нещо, което е било в устата на човек, взима аспекти от личността му – затова, не клечките за хранене не се споделят, даже да са били измити.
Най-големият разкош не скъпите чаршафи или качествените бижута, а чувството за сигурност и отбрана, което идва, когато щракнете ключа в ключалката на вратата. Ключовете, които отварят дървените ключалки на солидните мраморни и бронзови порти на гърците и египтяните, можеха да бъдат с дължина до метър и са толкоз тежки, че нормално се носят трансферирани през рамото – факт, който се загатва и в Библията – в Исая 22:22 написа: „ И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; “
Бедните спят на сламен матрак в елементарна дървена рамка. Ако кесията разрешава, рамката е от бронз или даже сребро, и има матрак, пълнен с вълна или пух. Леглото – и единствено леглото – се намира в стая, наречена кубикулум (от която получаваме думата кабина) – малко пространство с дребни прозорци, които пропущат малко светлина.
За тези от нас, които прекарват половината време за сън таркаляйки се си в опит да намерят съвършеното състояние, е мъчно да си показват, че мекотата не постоянно е била приоритет за индивида. За мнозина, живеещи в антична Африка, Азия и Океания, възглавниците бяха по-твърди от пълнените възглавници, на които сме привикнали. Тези ранни възглавници, някои от които датират още от Третата династия на Древен Египет (около 2707 – 2369 година прочие н. е.), наподобяват малко като столчета с детски размер. Тези стойки поддържат шията, а не главата, може би да предпазят комплицираните прически на египтяните.
Използвано от спартанците, тестото се нарязвало на дребни късчета, които се разточвали и омесвали на масата, а след приложимост те били хвърляни на кучетата. С времето суровото тесто стартира да се готви и става самун. Тъй като на гръцката маса няма съдове, хлябът също служи и като лъжица и вилица за храната, която се нарязва на хапки, тъй че благодарение на хляба дискретно пръстите ни остават чисти.
