Две напълно различни пиеси загатват за разнообразен и интересен сезон 2015/2016 г.
По традиция у нас театралният сезон се „ изстрелва ” с „ летящ старт ” при започване на октомври. Столичните театри засипват като с лавина аудитория и публицисти с една след друга министър председатели. До такава степен, че от време на време в една и съща вечер се подвига завесата за две премиерни представления. Това на собствен ред повдига въпроса за по-добра съгласуваност сред дейците на Мелпомена. Малко по-рано през септември по трасето на сезон 2015/2016 година като „ форлойфер” (както му е редно) стремглаво се спусна „ флагманът” на родната драма – Народният спектакъл „ Иван Вазов”. При това с две министър председатели – на спектакъла „ Процесът срещу богомилите” от Стефан Цанев, режисиран от Маргарита Младенова и занимателната американска комедия „ Лунатици” от Кен Лудвиг, сложена на Камерна сцена от Росица Обрешкова.
Сатиричният спектакъл „ Алеко Константинов” заложи на сигурна карта при откриването на сезона при започване на тази седмица – на Станислав Стратиев. Ако приказваме за емблематична фигура, то това е точно Стратиев за Сатирата. Неразривно обвързван цялостен четвърт век (от 1975 до ранната си гибел през 2000 г.) с театъра на столичната ул. „ Стефан Караджа” № 26, той е безспорен рекордьор на неговата сцена. Цели 15 пиеси на най-успешния български комедиограф са сложени там, най-големият брой изиграни представления също е негов, овациите на публиката са френетични.
Защо обаче изборът на първа за сезона премиера е паднал точно върху „ Рейс”? Според режисьора на спектакъла проф. Здравко Митков, шеф на Сатиричния спектакъл, „ Рейс” е творбата на Стратиев, която „ най-вече ни подрежда в европейските редици”. Иначе „ Рейс” (нейната първа режисура е точно тук през далечната към този момент 1980 година под „ палката” на починалия Младен Киселов) е също пиеса на неуместните обстановки като другите на Станко Стратиев, също е пропита от хуманизъм – може би с подигравка и даже жлъч, само че постоянно с схващане към проблемите и даже униженията на дребния човек.
В „ Рейс” обаче в действителност обобщението, общочовешкото е по-силно, по-ярко за сметка на битовото, ежедневното.
.jpg )
Снимка: Зафер ГАЛИБОВ
Разбира се, парадоксът е налице в „ Рейс”. Градският рейс се насочва вместо по маршрута си към центъра на София, по близките дребни улички, тъй като неговият водач търси да закупи в късния час самун за своето семейство. Неуспял да го стори, той поема чак към родната си Копривщица, таман да види и своята майка – „ да те посрещне остарялата на прага”. За смут на пасажерите в буса, всеки от които бърза по своя си причина. Те се мъчат да омилостивят водача, само че уви! „ Най-изобретателен” е Разумният (много мощна, само че и премерена игра на Тончо Токмакчиев), в чиито уста създателят сякаш вкарва всички шаблони и лозунги на „ развитото социалистическо общество”. Той дава хрумвания, само че по правилото „ дайте да дадем”, постоянно изпраща другите да ги...осъществяват. Същевременно най-после се оказва, че всички пасажери са имали самун у себе си и умерено биха могли да услужат на водача. Да, но не! „ Кой си дава хляба, бре!”, възкликва един от героите. Единствено шопкинята от Алдомировци (Марта Вачкова още веднъж на сцената на родната й, даже около татко й Григор Вачков, Сатира), явно запазила някои добродетели, с подготвеност вади от своя чувал два комата. На нея обаче й е неловко, тъй като е взела тези хлебове за...прасетата.
Впрочем точно за Марта Вачкова, режисьорът Здравко Митков (истински „ спец” по „ Рейс” с пет нейни постановки, включително в Съединени американски щати и Македония) прави ролята на шопа от Алдомировци от мъжка на женска и не е...сбъркал. Актьорският състав е еднороден и всички се раздават в динамичната режисура, за която способства и сценографията на Петър Митев. Все отново с изключение на Т. Токмакчиев и М.Вачкова (не поради тяхната ТВ-попу-лярност, а поради съответната им игра), бих откроил доста присъщия Светломир Радев (в ролята на Неразумния). Следващите представления на „ Рейс” са на 12 и 31 октомври т.г.
Стартът на сезон 2015/2016-а в Сатиричния спектакъл бе белязан и с началото на една хубава и истинска самодейност. Фоайето на втория етаж към този момент ще бъде художествена изложба – концепция на ръководителя на СБХ Любен Генов и проф. Здравко Митков, които откриха и първата галерия. Експозицията от 68 карикатури на 21 създателя е готова единствено за 10-ина дни от шефа на секция „ Карикатура” в СБХ, известния карикатурист Любомир Михайлов и сценографа на „ Рейс” Петър Митев. Тя е навръх обичаната тематика на Станислав Стратиев – за дребния човек и униженията, на които е подложен. Предстоят изложения на плакати, комикси и други По думите на шефа на Сатирата, Здравко Митков, фойето на театъра ще стане „ може би най-посещаваната изложбена зала в София, тъй като 6 пъти седмично по 500 души (б.а.- театрални зрители) ще могат да видят креативния труд на български художници”.
Точно на другия полюс Младежкият спектакъл „ Николай Бинев” откри сезона с дръзновен опит.
Снимка: Иван ДОНЧЕВ
Може би това е най-вярното определение за подобен сложен театър като „ Пилето” по едноименния разказ (от 1978 г.) на американския публицист Уилям Уортън, станал същински „ хит” изключително след филмирането му през 1985 година от английския режисьор сър Алън Паркър. В основната роля на сержант Ал Колумбато тогава блесна Николъс Кейдж. По-късно известната американска драматуржка Наоми Уолъс направи театрална акомодация на „ Пилето”, играна с огромен триумф и на Лондон-ския Уест Енд.
Да се захванеш с такава разтърсваща философска драма и при такива именити създатели за прародители, изисква смелост, кураж. Казват, че дързостта е присъща на младостта. Точно това потвърждава младежкият екип на „ Пилето” на Камерната сцена „ при завоя на трамвая”: едвам 25-годишният режисьор Васил Дуев, изпълнителите на основните функции Александър Хаджиангелов (Пилето) и Никола Стоянов (Ал Колумбато) - и двамата на 27 година и техните сътрудници.
Преживял тежка психическа контузия след присъединяване си във Втората международна война ( в своя филм Алън Паркър я актуализира като войната на Съединени американски щати във Виетнам), Пилето е приет в болница във военна психиатрия. Той обаче не приказва и не контактува с никого. Видял се в знамение, военният доктор довежда в клиниката най-хубавия другар на Пилето още от детинство – тежко раненият Ал Колумбато. Той стартира да му напомня всякакви лудории и прекарвания от детството и най- към този момент неговата съвсем фанатична обич към птиците и фантазията му да лети и бъде свободен („ да летиш, значи да живееш”). Само и единствено, с цел да го върне назад към действителния живот.
Снимка: Иван ДОНЧЕВ
Несъмнено надарен млад създател, Васил Дуев е с разностранни ползи и качества: стихотворец, режисьор (също на „ Извън земно” в спектакъл „ Възраждане”), драматург (да си напомним неговите „ Самотни персонажи” на сцената на Сфумато (там беше също режисьор и реализатор на една от основните функции, завоюва и награда), артист. Интелигентен и забавен е и режисьорският му метод към тази мощно антивоенна („ От 7 000 години история на човечеството единствено 254 са били мирни”, споделя Ал) пиеса за откровеното другарство и любовта, за устрема към полет и независимост. Оригинално е и сценографското решение (сценографията и костюмите са дело на също доста младата Мира Петрова) с болничната стая- килия на Пилето в психиатрията, която съставлява огромен...кафез за птица.
Чест прави на младия (сред тях е и опитният Светослав Добрев в ролята на военния психиатър) актьорски състав, че по този начин ослепително се оправя с тази комплицирана, на моменти даже шизофренна, драма. Основната тежест въпреки всичко изнасят двете основни настоящи лица: Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов. Също като своите герои Пилето и Ал Колумбато, те имат обща биографична и креативна „ съдба”. И двамата са родени през 1988 година и двамата приключват актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на артиста, проф. доктор Атанас Атанасов. И двамата стартират незабавно работа през 2011 година в Младежкия спектакъл и се изявяват в едни и същи спектакли: „ Кола Брьонон”,„ Господин Балкански”, „ Някои го избират горещо”, „ Кухнята” и други Този факт безспорно улеснява в този момент тяхното партниране на сцената.
Особено комплицирана е креативната задача на Никола Стоянов, добил още по-голяма известност, пресъздавайки „ тийнейджъра-бунтар” Тино в ТВ-сериала „ Революция Z” по bTV. Именно той (Ал) води действието в съвсем двучасовата психическа драма, изричайки дълги монолози (отличен още веднъж превод от британски на Харалампи Аничкин) в сцените пред килията- кафез на некомуникативния, съвсем безгласен Пилето. Същевременно Н. Стоянов демонстрира съществено израстване и „ многоцветност” като артист, разкривайки на моменти и ослепителен комедиен гений. С тази си роля 27-годишният артист дава сериозна поръчка и за някоя от премиите на „ Икар” или „ Аскеер” следващата година.
„ Пилето” можете да гледате през октомври на Камерна сцена в Младежия спектакъл на 11 и 20.
Борислав КОСТУРКОВ
Сатиричният спектакъл „ Алеко Константинов” заложи на сигурна карта при откриването на сезона при започване на тази седмица – на Станислав Стратиев. Ако приказваме за емблематична фигура, то това е точно Стратиев за Сатирата. Неразривно обвързван цялостен четвърт век (от 1975 до ранната си гибел през 2000 г.) с театъра на столичната ул. „ Стефан Караджа” № 26, той е безспорен рекордьор на неговата сцена. Цели 15 пиеси на най-успешния български комедиограф са сложени там, най-големият брой изиграни представления също е негов, овациите на публиката са френетични.
Защо обаче изборът на първа за сезона премиера е паднал точно върху „ Рейс”? Според режисьора на спектакъла проф. Здравко Митков, шеф на Сатиричния спектакъл, „ Рейс” е творбата на Стратиев, която „ най-вече ни подрежда в европейските редици”. Иначе „ Рейс” (нейната първа режисура е точно тук през далечната към този момент 1980 година под „ палката” на починалия Младен Киселов) е също пиеса на неуместните обстановки като другите на Станко Стратиев, също е пропита от хуманизъм – може би с подигравка и даже жлъч, само че постоянно с схващане към проблемите и даже униженията на дребния човек.
В „ Рейс” обаче в действителност обобщението, общочовешкото е по-силно, по-ярко за сметка на битовото, ежедневното.
Снимка: Зафер ГАЛИБОВ
Разбира се, парадоксът е налице в „ Рейс”. Градският рейс се насочва вместо по маршрута си към центъра на София, по близките дребни улички, тъй като неговият водач търси да закупи в късния час самун за своето семейство. Неуспял да го стори, той поема чак към родната си Копривщица, таман да види и своята майка – „ да те посрещне остарялата на прага”. За смут на пасажерите в буса, всеки от които бърза по своя си причина. Те се мъчат да омилостивят водача, само че уви! „ Най-изобретателен” е Разумният (много мощна, само че и премерена игра на Тончо Токмакчиев), в чиито уста създателят сякаш вкарва всички шаблони и лозунги на „ развитото социалистическо общество”. Той дава хрумвания, само че по правилото „ дайте да дадем”, постоянно изпраща другите да ги...осъществяват. Същевременно най-после се оказва, че всички пасажери са имали самун у себе си и умерено биха могли да услужат на водача. Да, но не! „ Кой си дава хляба, бре!”, възкликва един от героите. Единствено шопкинята от Алдомировци (Марта Вачкова още веднъж на сцената на родната й, даже около татко й Григор Вачков, Сатира), явно запазила някои добродетели, с подготвеност вади от своя чувал два комата. На нея обаче й е неловко, тъй като е взела тези хлебове за...прасетата.
Впрочем точно за Марта Вачкова, режисьорът Здравко Митков (истински „ спец” по „ Рейс” с пет нейни постановки, включително в Съединени американски щати и Македония) прави ролята на шопа от Алдомировци от мъжка на женска и не е...сбъркал. Актьорският състав е еднороден и всички се раздават в динамичната режисура, за която способства и сценографията на Петър Митев. Все отново с изключение на Т. Токмакчиев и М.Вачкова (не поради тяхната ТВ-попу-лярност, а поради съответната им игра), бих откроил доста присъщия Светломир Радев (в ролята на Неразумния). Следващите представления на „ Рейс” са на 12 и 31 октомври т.г.
Стартът на сезон 2015/2016-а в Сатиричния спектакъл бе белязан и с началото на една хубава и истинска самодейност. Фоайето на втория етаж към този момент ще бъде художествена изложба – концепция на ръководителя на СБХ Любен Генов и проф. Здравко Митков, които откриха и първата галерия. Експозицията от 68 карикатури на 21 създателя е готова единствено за 10-ина дни от шефа на секция „ Карикатура” в СБХ, известния карикатурист Любомир Михайлов и сценографа на „ Рейс” Петър Митев. Тя е навръх обичаната тематика на Станислав Стратиев – за дребния човек и униженията, на които е подложен. Предстоят изложения на плакати, комикси и други По думите на шефа на Сатирата, Здравко Митков, фойето на театъра ще стане „ може би най-посещаваната изложбена зала в София, тъй като 6 пъти седмично по 500 души (б.а.- театрални зрители) ще могат да видят креативния труд на български художници”.
Точно на другия полюс Младежкият спектакъл „ Николай Бинев” откри сезона с дръзновен опит.
Снимка: Иван ДОНЧЕВ
Може би това е най-вярното определение за подобен сложен театър като „ Пилето” по едноименния разказ (от 1978 г.) на американския публицист Уилям Уортън, станал същински „ хит” изключително след филмирането му през 1985 година от английския режисьор сър Алън Паркър. В основната роля на сержант Ал Колумбато тогава блесна Николъс Кейдж. По-късно известната американска драматуржка Наоми Уолъс направи театрална акомодация на „ Пилето”, играна с огромен триумф и на Лондон-ския Уест Енд.
Да се захванеш с такава разтърсваща философска драма и при такива именити създатели за прародители, изисква смелост, кураж. Казват, че дързостта е присъща на младостта. Точно това потвърждава младежкият екип на „ Пилето” на Камерната сцена „ при завоя на трамвая”: едвам 25-годишният режисьор Васил Дуев, изпълнителите на основните функции Александър Хаджиангелов (Пилето) и Никола Стоянов (Ал Колумбато) - и двамата на 27 година и техните сътрудници.
Преживял тежка психическа контузия след присъединяване си във Втората международна война ( в своя филм Алън Паркър я актуализира като войната на Съединени американски щати във Виетнам), Пилето е приет в болница във военна психиатрия. Той обаче не приказва и не контактува с никого. Видял се в знамение, военният доктор довежда в клиниката най-хубавия другар на Пилето още от детинство – тежко раненият Ал Колумбато. Той стартира да му напомня всякакви лудории и прекарвания от детството и най- към този момент неговата съвсем фанатична обич към птиците и фантазията му да лети и бъде свободен („ да летиш, значи да живееш”). Само и единствено, с цел да го върне назад към действителния живот.
Снимка: Иван ДОНЧЕВ
Несъмнено надарен млад създател, Васил Дуев е с разностранни ползи и качества: стихотворец, режисьор (също на „ Извън земно” в спектакъл „ Възраждане”), драматург (да си напомним неговите „ Самотни персонажи” на сцената на Сфумато (там беше също режисьор и реализатор на една от основните функции, завоюва и награда), артист. Интелигентен и забавен е и режисьорският му метод към тази мощно антивоенна („ От 7 000 години история на човечеството единствено 254 са били мирни”, споделя Ал) пиеса за откровеното другарство и любовта, за устрема към полет и независимост. Оригинално е и сценографското решение (сценографията и костюмите са дело на също доста младата Мира Петрова) с болничната стая- килия на Пилето в психиатрията, която съставлява огромен...кафез за птица.
Чест прави на младия (сред тях е и опитният Светослав Добрев в ролята на военния психиатър) актьорски състав, че по този начин ослепително се оправя с тази комплицирана, на моменти даже шизофренна, драма. Основната тежест въпреки всичко изнасят двете основни настоящи лица: Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов. Също като своите герои Пилето и Ал Колумбато, те имат обща биографична и креативна „ съдба”. И двамата са родени през 1988 година и двамата приключват актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на артиста, проф. доктор Атанас Атанасов. И двамата стартират незабавно работа през 2011 година в Младежкия спектакъл и се изявяват в едни и същи спектакли: „ Кола Брьонон”,„ Господин Балкански”, „ Някои го избират горещо”, „ Кухнята” и други Този факт безспорно улеснява в този момент тяхното партниране на сцената.
Особено комплицирана е креативната задача на Никола Стоянов, добил още по-голяма известност, пресъздавайки „ тийнейджъра-бунтар” Тино в ТВ-сериала „ Революция Z” по bTV. Именно той (Ал) води действието в съвсем двучасовата психическа драма, изричайки дълги монолози (отличен още веднъж превод от британски на Харалампи Аничкин) в сцените пред килията- кафез на некомуникативния, съвсем безгласен Пилето. Същевременно Н. Стоянов демонстрира съществено израстване и „ многоцветност” като артист, разкривайки на моменти и ослепителен комедиен гений. С тази си роля 27-годишният артист дава сериозна поръчка и за някоя от премиите на „ Икар” или „ Аскеер” следващата година.
„ Пилето” можете да гледате през октомври на Камерна сцена в Младежия спектакъл на 11 и 20.
Борислав КОСТУРКОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ