171 мартеници от гайтан
По остарял български бит на 1 март още веднъж ще се закичим с мартеница - обичайно в бял и червен цвят. В четвъртото издание на Националния конкурс " Мартеници от шнур ", който се организира от Регионалния етнографски музей навън " Етър " - Габрово, се включиха десетки участници от разнообразни обитаеми места на страната. Той се провежда от 2018 година, като се редува с детския конкурс " Бостанско чучело " през година. В проявата се изявиха деца и младежи до 18 години. Целта е да се обогатят знанията им за първомартенската обредност, да се предизвика интерес към гайтана и приложението му в наши дни, да се насърчи творчеството на младежите.
Получени са 171 мартеници от шнур от цялата страна. Журито ги класира в две категории - " Индивидуална работа " и " Групова работа ". Във всяка от тях има мартеници на първо, второ и трето място, както и по една специфична и по една поощрителна премия за всяка от категориите. На 1 март ще се състои церемонията по награждаването. Най-добрите работи от предходните три издания са експонирани в зала 3.1. на Музейния център. Отличените произведения от тазгодишния конкурс също ще станат част от тази галерия. Мартениците на спечелилите остават във фонда на музея, а за другите се организира търг, със средствата от който се подкрепя благородна идея. Сумата от благотворителния базар, който продължава на 28 февруари и на 1 март, ще бъде дадена за " Българската Коледа ", научи ДУМА от музея.
Стотици пакети с мартеници идват от цяла България и комисия прави оценка най-вече достоверността им. Те са от натурален материал. Инициативата е доста хубава и предизвика децата да научат какво е шнур. Гайтаните се поръчват от музея " Етър ", другояче се създават на няколко места в България, само че единствено тук той е изработен в Гайтанджийска одая, в която чарковете се задвижват с вода, другите са на ток, описа за ДУМА Тихомир Църов, пиар на Регионалния етнографски музей навън " Етър " в Габрово.
Децата получават доста информация, с цел да стигнат до изработката на мартеница. В материалите, които сме разпратили до районните инспекторати, е обяснено по какъв начин се вършат мартеници от шнур. Много постоянно в състезанието се включва целият клас, като от време на време изпращат и по две мартеници. Учителката предава на учениците информацията и напътствията по нея. Това не е просто конкурс, доста е въображаемо по какъв начин да се случи, за какво да бъде по този метод... Идеята е да представим по учебен метод традиция, която за децата е занимателна и забавна, добави Тихомир Църов.
Специалисти от музея даже създадоха Наръчник за изработка на мартеници от шнур, който е със свободен достъп и може да се употребява освен от участниците в конкуренцията.
Гайтанът е плетен вълнен връв, употребен за декорация и подсилване краищата на българското национално облекло. Широкото му приложение през XIX век води до машинизация на процеса на плетене посредством въвеждането в приложимост на гайтанджийските чаркове. Днес такива чаркове, както и самият развой на изплитане на шнур, може да се видят само в Гайтанджийската работилница на музей " Етър ". Съвременните благоприятни условия за потребление на гайтана са разнородни. От всеки шнур се вършат разнообразни форми, които се зашиват една за друга, с цел да не се скапват. Единият край приключва с възел, а от другия се прави концентричен кръг, като се навива гайтанът, а кръгът се зашива с конец в същия цвят. Намира приложение при декорацията на облекла и чанти, при изработването на пана и бижута, изключително подобаващ е и за изработката на мартеници - един от най-българските обредни знаци.
Как се създава мартеница от шнур? /> Необходими са бял и червен шнур, игла, ножица, бял и червен конец и предпочитание за работа. Първо се отрязват по 30 см от аления и белия шнур. Отделните претекстове от двата цвята на гайтана се закрепват един за различен с игла и конец на няколко места. Готовата мартеница от шнур е освен истинска, само че и естетична, се показва в Наръчника за разработване на мартеници от шнур, стратегия " Открий какво умееш ".
Смята се, че " непревъртен конец не е мартеница ". Червеният цвят е знак на кръвта и живота и има способността да прогонва злото и заболяванията, а белият - на дълголетието и вечността. Червеното се приема за женското начало, а бялото - за мъжкото, по тази причина доста мартеници и през днешния ден се оформят като мъжка и женска човешки фигури с имената Пижо и Пенда или Рачо и Дешка, както са известни в Габровския край. Техен " татко " е Нено Христов (Нено Кукладжията) - един от основателите на кукления спектакъл в България. По традиция
мартеницата се прави в последния ден на февруари или преди изгрев в първия ден от март
Още сутринта на ръцете, шията или дрехата на всеки член в фамилията се връзва мартеница. Тя е талисман, който защищава от несгоди и беди, въплъщава очакванията и страховете на хората от капризите на времето и превратностите на ориста.
Най-старият вид съставлява извит бял и червен вълнен конец. По-късно се оформят пискюли, висулки и човекоподобни фигурки. Мартеницата е благословия за здраве и дълъг живот. ДУМА напомня, че тя се смъква, като се види щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Връзва се на овошка или се пуска в река, само че не се изхвърля, с цел да не отиде на боклука шансът на индивида или на дома.
Получени са 171 мартеници от шнур от цялата страна. Журито ги класира в две категории - " Индивидуална работа " и " Групова работа ". Във всяка от тях има мартеници на първо, второ и трето място, както и по една специфична и по една поощрителна премия за всяка от категориите. На 1 март ще се състои церемонията по награждаването. Най-добрите работи от предходните три издания са експонирани в зала 3.1. на Музейния център. Отличените произведения от тазгодишния конкурс също ще станат част от тази галерия. Мартениците на спечелилите остават във фонда на музея, а за другите се организира търг, със средствата от който се подкрепя благородна идея. Сумата от благотворителния базар, който продължава на 28 февруари и на 1 март, ще бъде дадена за " Българската Коледа ", научи ДУМА от музея.
Стотици пакети с мартеници идват от цяла България и комисия прави оценка най-вече достоверността им. Те са от натурален материал. Инициативата е доста хубава и предизвика децата да научат какво е шнур. Гайтаните се поръчват от музея " Етър ", другояче се създават на няколко места в България, само че единствено тук той е изработен в Гайтанджийска одая, в която чарковете се задвижват с вода, другите са на ток, описа за ДУМА Тихомир Църов, пиар на Регионалния етнографски музей навън " Етър " в Габрово.
Децата получават доста информация, с цел да стигнат до изработката на мартеница. В материалите, които сме разпратили до районните инспекторати, е обяснено по какъв начин се вършат мартеници от шнур. Много постоянно в състезанието се включва целият клас, като от време на време изпращат и по две мартеници. Учителката предава на учениците информацията и напътствията по нея. Това не е просто конкурс, доста е въображаемо по какъв начин да се случи, за какво да бъде по този метод... Идеята е да представим по учебен метод традиция, която за децата е занимателна и забавна, добави Тихомир Църов.
Специалисти от музея даже създадоха Наръчник за изработка на мартеници от шнур, който е със свободен достъп и може да се употребява освен от участниците в конкуренцията.
Гайтанът е плетен вълнен връв, употребен за декорация и подсилване краищата на българското национално облекло. Широкото му приложение през XIX век води до машинизация на процеса на плетене посредством въвеждането в приложимост на гайтанджийските чаркове. Днес такива чаркове, както и самият развой на изплитане на шнур, може да се видят само в Гайтанджийската работилница на музей " Етър ". Съвременните благоприятни условия за потребление на гайтана са разнородни. От всеки шнур се вършат разнообразни форми, които се зашиват една за друга, с цел да не се скапват. Единият край приключва с възел, а от другия се прави концентричен кръг, като се навива гайтанът, а кръгът се зашива с конец в същия цвят. Намира приложение при декорацията на облекла и чанти, при изработването на пана и бижута, изключително подобаващ е и за изработката на мартеници - един от най-българските обредни знаци.
Как се създава мартеница от шнур? /> Необходими са бял и червен шнур, игла, ножица, бял и червен конец и предпочитание за работа. Първо се отрязват по 30 см от аления и белия шнур. Отделните претекстове от двата цвята на гайтана се закрепват един за различен с игла и конец на няколко места. Готовата мартеница от шнур е освен истинска, само че и естетична, се показва в Наръчника за разработване на мартеници от шнур, стратегия " Открий какво умееш ".
Смята се, че " непревъртен конец не е мартеница ". Червеният цвят е знак на кръвта и живота и има способността да прогонва злото и заболяванията, а белият - на дълголетието и вечността. Червеното се приема за женското начало, а бялото - за мъжкото, по тази причина доста мартеници и през днешния ден се оформят като мъжка и женска човешки фигури с имената Пижо и Пенда или Рачо и Дешка, както са известни в Габровския край. Техен " татко " е Нено Христов (Нено Кукладжията) - един от основателите на кукления спектакъл в България. По традиция
мартеницата се прави в последния ден на февруари или преди изгрев в първия ден от март
Още сутринта на ръцете, шията или дрехата на всеки член в фамилията се връзва мартеница. Тя е талисман, който защищава от несгоди и беди, въплъщава очакванията и страховете на хората от капризите на времето и превратностите на ориста.
Най-старият вид съставлява извит бял и червен вълнен конец. По-късно се оформят пискюли, висулки и човекоподобни фигурки. Мартеницата е благословия за здраве и дълъг живот. ДУМА напомня, че тя се смъква, като се види щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Връзва се на овошка или се пуска в река, само че не се изхвърля, с цел да не отиде на боклука шансът на индивида или на дома.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ