Войната в Украйна подпалва президентските избори в САЩ
По принцип военната експанзия на Русия в Украйна не е измежду най-водещите тематики в американското общество, само че с приближаване на президентските избори тя като че ли " подпалва чергата " на двамата претенденти - на Камала Харис и изключително на Доналд Тръмп. Първо беше дебатът от 11 септември, в който Харис и Тръмп размениха язвителни реплики и във връзка с спора. После пристигна вторият опит за атентат против Тръмп, където въпросът " Украйна " още веднъж бе намесен, въпреки и да не е разгласен публично като претекст. И се стигна до такава степен претендентът на републиканците да вменява на украинския президент Володимир Зеленски, че " желае демократите да завоюват изборите в Съединени американски щати през 2024 година ".
И преди беше ясно, че украинската идея мощно зависи и от изхода на идните президентски избори в Съединени американски щати - изключително откакто европейските съдружници на Киев непринудено отстъпват " управителната роля на Вашингтон " в интернационалната военна помощ. Сега обаче стартира да се вижда и противоположен развой - изходът от изборите на 5 ноември да зависи в случай че не от събитията на фронтовата линия, то най-малко от декларираните планове на двамата претенденти за Белия дом в тази посока. Доколко е решаваща втората наклонност, могат да кажат единствено мощно осведомени с американските електорални специфики - освен това щат по щат. Но за първата - какво би се случило с Украйна при президент на Съединени американски щати Камала Харис или Доналд Тръмп - си заслужава да се поразсъждава.
Основната теза на Доналд Тръмп във връзка с войната в Украйна е, че тя (войната) би трябвало да спре и той знае по какъв начин да го реализира. И че войната изобщо е почнала, тъй като Джо Байдън не знае по какъв начин да беседва с Владимир Путин (за разлика от самия Тръмп, естествено). Това звучи толкоз добре, че няма по какъв начин да е действително. Или по-скоро може да се реализира, само че резултатите биха били надалеч от мечтаното. Да, Тръмп може да приказва с Путин и със Зеленски и да ги убеди да реализират помирение, само че то ще регистрира настоящите " фронтови действителности ", най-вече с някакви отстъпки от страна на Русия поради украинското навлизане в Курск. Но обилни територии от предвоенна Украйна остават в съветски ръце. Което може да е ОК за Тръмп и поддръжниците му, само че не е добре нито за Украйна, нито за Европа. Както съм подчертавал и преди, максимумът, който Западът може да одобри като украински отстъпки, без да наподобява потиснат, е Крим.
Когато Тръмп споделя на американските гласоподаватели " желая войната да спре ", може да има поради " желая войната да спре да ни занимава (нас, американските граждани) ". Което, на първо четене, звучи обезкуражаващо, само че в средносрочен и дълготраен проект може да се окаже и отрезвяващо за Европа. Да не забравяме, че като президент Доналд Тръмп много " натискаше " европейските страни от НАТО да поемат по-сериозни отбранителни задължения.
А може просто претендентът за втори мандат в Белия дом да споделя на аудиторията това, което тя желае да чуе. И да приказва напълно други неща на съюзническите водачи, на Зеленски, на Путин...
От своя страна, Камала Харис несъмнено се стреми да импонира на проукраински настроените гласоподаватели. И на пръв взор се явява " по-изгодният " за Европа претендент, най-малко що се отнася до помощта за Украйна. Ако Тръмп беше в този момент президент на Съединените щати, " Путин щеше да седи в Киев с взор към останалата част от Европа ", споделя Харис. Може би. А какво направи в това време тя като вице на Джо Байдън, който в първите часове на съветската експанзия съобщи, че Съединени американски щати няма да се намесват? И скоро по-късно съветските танкове бяха към този момент в предградията на Киев...
Да, в мандата " Байдън-Харис " американският дял от интернационалната помощ за Украйна е решителен, само че самата помощ стига, едвам удържа фронта при към този момент завоювани от Русия позиции. Разбира се, виновността за това е повече на Европа, в сравнение с Съединени американски щати, само че къде са гаранциите, че Камала Харис ще успее да стимулира европейските съдружници да си дадат повече напън? Или че самите Съединени щати ще компенсират европейския дефицит?
И дали не се оказва, че във връзка с войната в Украйна изборите за 47-и президент на Съединени американски щати са избор сред " ужасяващ край " (Тръмп) и " ужаси до безкрайност " (Харис)?
Разбира се, от двамата претенденти Камала Харис несъмнено наподобява по-загрижена за Украйна, а оттова и за Европа. И в подобен миг планирането на втори атентат против Доналд Тръмп наподобява като лишено от всякаква логичност, когато атентаторът симпатизира на Украйна. Поради простата причина, че за разлика от първото нападение, Тръмп към този момент е номинирал своя претендент за вицепрезидент в лицето на Джей Ди Ванс. Който пък е още по-скептичен към нуждата Съединени американски щати да оказват помощ военно на Украйна. При догадка, в която атентатът против Тръмп съумява, това в действителност трасира пътя на Ванс към Белия дом. И дотук с военната помощ. Неслучайно формалните управляващи в Киев не желаят и да се издума за каквато и да е връзка с атентатора, а в Белия дом бяха " облекчени ", че Тръмп е в сигурност - нали в противоположен случай нежната преднина на Харис (според социологически проучвания) отиваше по дяволите...
Ако Камала Харис стане президент на Съединени американски щати, може да се чака американската военна помощ за Украйна да бъде продължена и даже засилена. И някой ден украинската войска вероятно да успее да изтласка съветските агресори. Като в това време европейската военна взаимозависимост от Съединени американски щати е станала даже по-голяма. Историята до момента сочи, че паралелно с американската военна ангажираност в Европа се усилва и зависимостта на Европа от Съединени американски щати.
Ако Доналд Тръмп стане още веднъж президент на Съединени американски щати, може да се чака усилване на дипломатическия напън към подписване на мир сред Русия и Украйна. Путин надали би имал нещо срещу, той още в края на май загатна, че е подготвен за помирение при настоящите фронтови граници. По-големият въпрос е по какъв начин Зеленски ще " продаде " това на сънародниците си. Да, той е добър артист, само че въпреки всичко... А Европа ще би трябвало да избира сред срама и мобилизацията на своята военна промишленост. Като от видяното до момента, напряко се тревожа какво ще избере европейското водачество.
Може би оптималният за нас сюжет е някаква композиция сред двата разказани. Което не е безусловно невероятно поради " балансиращата " роля на американския Конгрес. Но не трябва и да забравяме, че изборът на президент на Съединени американски щати въздейства върху доста по-мащабни процеси по света спрямо един боен спор. И войната в Украйна може да " подпали " за месец-два американската кандидат-президентска акция, само че следствията от резултата на 5 ноември ще " горят " цели 4 години. По целия свят.
И преди беше ясно, че украинската идея мощно зависи и от изхода на идните президентски избори в Съединени американски щати - изключително откакто европейските съдружници на Киев непринудено отстъпват " управителната роля на Вашингтон " в интернационалната военна помощ. Сега обаче стартира да се вижда и противоположен развой - изходът от изборите на 5 ноември да зависи в случай че не от събитията на фронтовата линия, то най-малко от декларираните планове на двамата претенденти за Белия дом в тази посока. Доколко е решаваща втората наклонност, могат да кажат единствено мощно осведомени с американските електорални специфики - освен това щат по щат. Но за първата - какво би се случило с Украйна при президент на Съединени американски щати Камала Харис или Доналд Тръмп - си заслужава да се поразсъждава.
Основната теза на Доналд Тръмп във връзка с войната в Украйна е, че тя (войната) би трябвало да спре и той знае по какъв начин да го реализира. И че войната изобщо е почнала, тъй като Джо Байдън не знае по какъв начин да беседва с Владимир Путин (за разлика от самия Тръмп, естествено). Това звучи толкоз добре, че няма по какъв начин да е действително. Или по-скоро може да се реализира, само че резултатите биха били надалеч от мечтаното. Да, Тръмп може да приказва с Путин и със Зеленски и да ги убеди да реализират помирение, само че то ще регистрира настоящите " фронтови действителности ", най-вече с някакви отстъпки от страна на Русия поради украинското навлизане в Курск. Но обилни територии от предвоенна Украйна остават в съветски ръце. Което може да е ОК за Тръмп и поддръжниците му, само че не е добре нито за Украйна, нито за Европа. Както съм подчертавал и преди, максимумът, който Западът може да одобри като украински отстъпки, без да наподобява потиснат, е Крим.
Когато Тръмп споделя на американските гласоподаватели " желая войната да спре ", може да има поради " желая войната да спре да ни занимава (нас, американските граждани) ". Което, на първо четене, звучи обезкуражаващо, само че в средносрочен и дълготраен проект може да се окаже и отрезвяващо за Европа. Да не забравяме, че като президент Доналд Тръмп много " натискаше " европейските страни от НАТО да поемат по-сериозни отбранителни задължения.
А може просто претендентът за втори мандат в Белия дом да споделя на аудиторията това, което тя желае да чуе. И да приказва напълно други неща на съюзническите водачи, на Зеленски, на Путин...
От своя страна, Камала Харис несъмнено се стреми да импонира на проукраински настроените гласоподаватели. И на пръв взор се явява " по-изгодният " за Европа претендент, най-малко що се отнася до помощта за Украйна. Ако Тръмп беше в този момент президент на Съединените щати, " Путин щеше да седи в Киев с взор към останалата част от Европа ", споделя Харис. Може би. А какво направи в това време тя като вице на Джо Байдън, който в първите часове на съветската експанзия съобщи, че Съединени американски щати няма да се намесват? И скоро по-късно съветските танкове бяха към този момент в предградията на Киев...
Да, в мандата " Байдън-Харис " американският дял от интернационалната помощ за Украйна е решителен, само че самата помощ стига, едвам удържа фронта при към този момент завоювани от Русия позиции. Разбира се, виновността за това е повече на Европа, в сравнение с Съединени американски щати, само че къде са гаранциите, че Камала Харис ще успее да стимулира европейските съдружници да си дадат повече напън? Или че самите Съединени щати ще компенсират европейския дефицит?
И дали не се оказва, че във връзка с войната в Украйна изборите за 47-и президент на Съединени американски щати са избор сред " ужасяващ край " (Тръмп) и " ужаси до безкрайност " (Харис)?
Разбира се, от двамата претенденти Камала Харис несъмнено наподобява по-загрижена за Украйна, а оттова и за Европа. И в подобен миг планирането на втори атентат против Доналд Тръмп наподобява като лишено от всякаква логичност, когато атентаторът симпатизира на Украйна. Поради простата причина, че за разлика от първото нападение, Тръмп към този момент е номинирал своя претендент за вицепрезидент в лицето на Джей Ди Ванс. Който пък е още по-скептичен към нуждата Съединени американски щати да оказват помощ военно на Украйна. При догадка, в която атентатът против Тръмп съумява, това в действителност трасира пътя на Ванс към Белия дом. И дотук с военната помощ. Неслучайно формалните управляващи в Киев не желаят и да се издума за каквато и да е връзка с атентатора, а в Белия дом бяха " облекчени ", че Тръмп е в сигурност - нали в противоположен случай нежната преднина на Харис (според социологически проучвания) отиваше по дяволите...
Ако Камала Харис стане президент на Съединени американски щати, може да се чака американската военна помощ за Украйна да бъде продължена и даже засилена. И някой ден украинската войска вероятно да успее да изтласка съветските агресори. Като в това време европейската военна взаимозависимост от Съединени американски щати е станала даже по-голяма. Историята до момента сочи, че паралелно с американската военна ангажираност в Европа се усилва и зависимостта на Европа от Съединени американски щати.
Ако Доналд Тръмп стане още веднъж президент на Съединени американски щати, може да се чака усилване на дипломатическия напън към подписване на мир сред Русия и Украйна. Путин надали би имал нещо срещу, той още в края на май загатна, че е подготвен за помирение при настоящите фронтови граници. По-големият въпрос е по какъв начин Зеленски ще " продаде " това на сънародниците си. Да, той е добър артист, само че въпреки всичко... А Европа ще би трябвало да избира сред срама и мобилизацията на своята военна промишленост. Като от видяното до момента, напряко се тревожа какво ще избере европейското водачество.
Може би оптималният за нас сюжет е някаква композиция сред двата разказани. Което не е безусловно невероятно поради " балансиращата " роля на американския Конгрес. Но не трябва и да забравяме, че изборът на президент на Съединени американски щати въздейства върху доста по-мащабни процеси по света спрямо един боен спор. И войната в Украйна може да " подпали " за месец-два американската кандидат-президентска акция, само че следствията от резултата на 5 ноември ще " горят " цели 4 години. По целия свят.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ