Представят поредицата „Будителите на Хасково“
По мотив Деня на националните будители -1 ноември, Община Хасково и Регионален исторически музей Хасково обичайно показват поредицата „ Будителите на Хасково “.
За хората, посветили живота си на Хасково.
За личностите, отдадени на просвещението, на родния край, на науката, на историята и града си.
За учителите, революционерите, управниците, индустриалците и меценатите, за всички родолюбиви хасковци с несклоняем дух и превратни ориси.
За част от тях описваме в поредицата „ Будителите на Хасково “, отдадена на Деня на националните будители. Съвместна самодейност на община Хасково и Регионален исторически музей Хасково, която показва част от знаковите персони на града, посветили живота, фамилиите и делата си на родния край и неговото благополучие.
Тази година ще разкажем част от неразказаните истории на тези будни хасковци, които са трансформирали града ни от малко населено място в сериозен промишлен център през първата половина на 20 век. Разказите са част от книгата „ Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци “- историческо проучване на доктор Веселина Узунова – гл. организатор в РИМ Хасково. Книгата на доктор Узунова беше преиздадена от Община Хасково, с цел да може в Деня на националните будители всяко учебно заведение и всяко читалище в общината ще получат книгата, която споделя забележителната история на Хасково през орисите на хасковските индустриалци, търговци, банкери и общественици.
Днес описваме историята на:
ХАСКОВСКИЯТ БАНКЕР КИРИЛ КАЛИНОВ
Неговата активност като общински консултант показвала воля и желание да се работи за стопанското процъфтяване на града и за неговото благоустрояване.
В най-активните икономически десетилетия на Хасково, измежду забележителните персони се откроява дългогодишният шеф на Популярната банка Кирил Калинов. Най-малкото от шестте деца на Атанас и Анасташа Калинови ‒ Кирил се ражда през 1895 година в Хасково. Родът на татко му, пристигнал 100 години по-рано от смолянското село Райкови ливади и се настанил в с. Алмалии /дн. с. Ябълково/. Занимавали се с развъждане на коне, култивиране на кожи и сарашки поминък. Като добър сарач се прочул и Калин Митев – дядото на Кирил Калинов. Сред потомците на рода останал като изключително скъп споменът за идването на Левски в с. Алмалии и отговорността на Калин Митев за неговата защита и настаняване, и грижите за коня му. Това се пазело в родовата памет като най-старият и значим за потомците спомен.
След като приключил хасковската прогимназия, Кирил Калинов траял образованието си в комерсиалните гимназии на Пловдив и Свищов и висшето учебно заведение във Варна. Задължителната си военна работа той отбил в школата за запасни офицери.През 1915 година, когато България се присъединила в Първата международна война, както доста български мъже и Кирил Калинов поел по пътищата на войната. Воювал в състава на 46-и пехотен полк като взводен пълководец и за проявен подвиг бил награден с медал „ За смелост ”. Веднага след края на войната, през 1919 година постъпил на работа като счетоводител в хасковската Популярна банка, която по това време не се намирала в доста положително финансово положение. В началото на 1921 година, едвам на 26 години Кирил Калинов към този момент добре познавал активността на банката и бил назначен за шеф на клона. Трети по ред шеф на банковия клон, той го управлявал без спиране в продължение на 23 години и съумял да го трансформира в един от най-печелившите.
През есента на 1920 година Кирил Калинов се оженил за Софи Бохор Камхи. Събитието се приело като сензация в еднообразния живот на провинциалния град. То скандализирало тогавашните дълбокопровинциални публични нрави и не се приело равнодушно, изключително от хасковската еврейска общественост. Момичето ‒ щерка на известния хасковски търговец и държавник Бохор Камхи, била към този момент сгодена за евреин. Любовта сред Кирил Калинов и Софи Камхи и тяхното предпочитание за взаимен живот не били посрещнати с утвърждение от фамилията на богатия евреин. Това довело младежите до сантименталната, само че и извънредно рискована за тогавашните нрави постъпка ‒ да решат сами своето бъдеще. Те отпътували за София скрито от околните си и там, подкрепени от другари се венчали. Случката била дълго време обсъждана измежду хасковския елит. Тогавашният в. „ Ново време ” им посветил част от своите страници, където отпечатал описа за събитието в типично вестникарски фасон. Под заглавието „ Любовта загради няма ”, журналистическият роман разказва бягството на младежите в София, където момичето се покръства в християнска черква и приема името София, а по-късно се завръщат в Хасково и скрито се венчават в църквата „ Св. Спас ”. ” Събитието се преврърнало в централно за светската хроника в София и Хасково и основало грижи и неудобства на Софи и Кирил, само че нищо не можело да разколебае двамата влюбени и те наложили своята воля над религиозните и публични предубеждения. През идващите години младото семейство се радвало на двама сина и една щерка, и на благополучен взаимен живот. Но фамилията на Бохор Камхи по този начин и не се примирило с този брак и в никакъв случай не го приело. Единият от синовете на К. Калинов си спомня, че сред него и дядо му постоянно е съществувала някаква непреодолима отдалеченост и забележима студенина.
Успял да се потвърди като добър банкер, шефът на хасковския клон на Популярната банка К. Калинов я издигнал до равнището на първостепенно кредитно институция в града. Високите му професионални качества и умеенето да контактува с хората бързо били видяни от ръководството на Съюза на известните банки, поради което го избрали за непрекъснат член на Управителния съвет на съюза, останал подобен до последния ден на службата си. Кирил Атанасов Калинов станал един от основните основатели за обединяването на Съюза на кооперативните банки и Съюза на известните банки в „ Съюз на известните банки ”. За тази си активност той получил медал „ За цивилен заслуги ” от Н.В. цар Борис ІІІ. Оценката на Съюза на известните банки била извънредно висока, заради което постоянно го изпращали като пратеник по банкови конгреси в Брюксел, Стокхолм, Лондон, Виена и Белград.
Цялата си професионална сила и активност банкерът насочвал извънредно в поддръжка на кооперативното придвижване, развиване на занаятите, поддръжка на дребния притежател, за процъфтяването на индустрията и търговията. Благодарение на енергичната активност на банката и положителните финансови резултати, били заделени средства за лични вложения. А по персонална самодейност на Калинов, на банката се предоставило безплатно терен за градеж на почивна станция в с. Лъджене, м. Весковец. Издигнатата там постройка била осъществена напълно със средства на банката. През тези години сходна самодейност била необичайност за страната и предизвиквала необикновен публичен интерес. Самата постройка била доста добре проектирана и изпълнена, затова откриването й през 1934 година се трансформирало събитие, ознаменувано с визитата на министър-председателя Кимон Георгиев, ръководителя на Военния съюз Дамян Велчев, министъра на финансите Петко Тодоров, някогашния министър на благоустройството Славейко Василев и доста други публични лица. В тази почивна станция идвали гратис всяка година деца от хасковското сиропиталище.
Кирил Калинов се употребил с необикновен публичен престиж в Хасково. Неговата активност като общински консултант показвала воля и желание да се работи за стопанското процъфтяване на града и за неговото благоустрояване. Чрез ориентиране на банковите средства в вложения, обслужващи града, били финансирани градежите на постройката на градската общинска администрация, централните хали, месоцентралата, учебното заведение „ Св. Ив. Рилски ”, електрификацията на града, а също по този начин модерния градски тръбопровод и канализацията.
Със промяната на държавното ръководството на 9-ти септември 1944 година почнали огромните тествания за Калинов и фамилията му. Той бил мобилизиран и изпратен на фронта, където за трети път бил награден, този път с медал за „ Военна заслуга ”. По същото време в страната тръгнала акцията по образуване и осъществяване на така наречен „ Народен съд ”, който имал за цел да извърши политическа кавга с хората, имащи несъмнено място и престиж в дотогавашния стопанския и политически живот на страната. За своята активност като банков служител и престиж в града, Калинов бил жигосан като зложелател на народа, за което бил задържан и съден от „ Народния съд ”. Колкото и да се стараели, „ националните обвинители ” не могли да намерят доказателства, уличаващи банкера в антинародни закононарушения. Липсата на доказателства прекратило делото, само че с това не се поставил завършек на разправата с неговата персона и фамилията му, насила да търпи невероятните издевателства от страна на новите управници. Новият метод за кавга с него се появил с опцията, по силата на признатия Закон за конфискуване на имущество, добито посредством далавера и противозаконен метод, да бъде осъдено цялото семейство. Единият от синовете на К. Калинов си спомня, че откакто татко му е наказан по този закон, цялото фамилно имущество било иззето въз основата на едно фарсово дело с правна обосновка, основана на клюки и едно експерт, което определило разноските за прехрана на фамилията от 1935 до 1944 година На тази основа съдът решил, че добитите от К. Калинов през това време недвижими парцели не се оправдавали от законно получаваните от него приходи и те били иззети в интерес на страната. През 1957 година, към този момент на 62-годишна възраст, К. Калинов бил задържан още веднъж по политически аргументи и небрежно без съд и присъда го изпратили в лагера „ Белене ”, където го държали до 1959 година След освобождението му той бил изселен от София, макар софийското си жителство. Умира на 74 години през 1969 година, с мисълта за пълноценно изживян живот и с огорчението и тъгата от последните двадесет години на претърпяно оскърбление, честен и физически тормоз.
създател: доктор Веселина Узунова
За хората, посветили живота си на Хасково.
За личностите, отдадени на просвещението, на родния край, на науката, на историята и града си.
За учителите, революционерите, управниците, индустриалците и меценатите, за всички родолюбиви хасковци с несклоняем дух и превратни ориси.
За част от тях описваме в поредицата „ Будителите на Хасково “, отдадена на Деня на националните будители. Съвместна самодейност на община Хасково и Регионален исторически музей Хасково, която показва част от знаковите персони на града, посветили живота, фамилиите и делата си на родния край и неговото благополучие.
Тази година ще разкажем част от неразказаните истории на тези будни хасковци, които са трансформирали града ни от малко населено място в сериозен промишлен център през първата половина на 20 век. Разказите са част от книгата „ Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци “- историческо проучване на доктор Веселина Узунова – гл. организатор в РИМ Хасково. Книгата на доктор Узунова беше преиздадена от Община Хасково, с цел да може в Деня на националните будители всяко учебно заведение и всяко читалище в общината ще получат книгата, която споделя забележителната история на Хасково през орисите на хасковските индустриалци, търговци, банкери и общественици.
Днес описваме историята на:
ХАСКОВСКИЯТ БАНКЕР КИРИЛ КАЛИНОВ
Неговата активност като общински консултант показвала воля и желание да се работи за стопанското процъфтяване на града и за неговото благоустрояване.
В най-активните икономически десетилетия на Хасково, измежду забележителните персони се откроява дългогодишният шеф на Популярната банка Кирил Калинов. Най-малкото от шестте деца на Атанас и Анасташа Калинови ‒ Кирил се ражда през 1895 година в Хасково. Родът на татко му, пристигнал 100 години по-рано от смолянското село Райкови ливади и се настанил в с. Алмалии /дн. с. Ябълково/. Занимавали се с развъждане на коне, култивиране на кожи и сарашки поминък. Като добър сарач се прочул и Калин Митев – дядото на Кирил Калинов. Сред потомците на рода останал като изключително скъп споменът за идването на Левски в с. Алмалии и отговорността на Калин Митев за неговата защита и настаняване, и грижите за коня му. Това се пазело в родовата памет като най-старият и значим за потомците спомен.
След като приключил хасковската прогимназия, Кирил Калинов траял образованието си в комерсиалните гимназии на Пловдив и Свищов и висшето учебно заведение във Варна. Задължителната си военна работа той отбил в школата за запасни офицери.През 1915 година, когато България се присъединила в Първата международна война, както доста български мъже и Кирил Калинов поел по пътищата на войната. Воювал в състава на 46-и пехотен полк като взводен пълководец и за проявен подвиг бил награден с медал „ За смелост ”. Веднага след края на войната, през 1919 година постъпил на работа като счетоводител в хасковската Популярна банка, която по това време не се намирала в доста положително финансово положение. В началото на 1921 година, едвам на 26 години Кирил Калинов към този момент добре познавал активността на банката и бил назначен за шеф на клона. Трети по ред шеф на банковия клон, той го управлявал без спиране в продължение на 23 години и съумял да го трансформира в един от най-печелившите.
През есента на 1920 година Кирил Калинов се оженил за Софи Бохор Камхи. Събитието се приело като сензация в еднообразния живот на провинциалния град. То скандализирало тогавашните дълбокопровинциални публични нрави и не се приело равнодушно, изключително от хасковската еврейска общественост. Момичето ‒ щерка на известния хасковски търговец и държавник Бохор Камхи, била към този момент сгодена за евреин. Любовта сред Кирил Калинов и Софи Камхи и тяхното предпочитание за взаимен живот не били посрещнати с утвърждение от фамилията на богатия евреин. Това довело младежите до сантименталната, само че и извънредно рискована за тогавашните нрави постъпка ‒ да решат сами своето бъдеще. Те отпътували за София скрито от околните си и там, подкрепени от другари се венчали. Случката била дълго време обсъждана измежду хасковския елит. Тогавашният в. „ Ново време ” им посветил част от своите страници, където отпечатал описа за събитието в типично вестникарски фасон. Под заглавието „ Любовта загради няма ”, журналистическият роман разказва бягството на младежите в София, където момичето се покръства в християнска черква и приема името София, а по-късно се завръщат в Хасково и скрито се венчават в църквата „ Св. Спас ”. ” Събитието се преврърнало в централно за светската хроника в София и Хасково и основало грижи и неудобства на Софи и Кирил, само че нищо не можело да разколебае двамата влюбени и те наложили своята воля над религиозните и публични предубеждения. През идващите години младото семейство се радвало на двама сина и една щерка, и на благополучен взаимен живот. Но фамилията на Бохор Камхи по този начин и не се примирило с този брак и в никакъв случай не го приело. Единият от синовете на К. Калинов си спомня, че сред него и дядо му постоянно е съществувала някаква непреодолима отдалеченост и забележима студенина.
Успял да се потвърди като добър банкер, шефът на хасковския клон на Популярната банка К. Калинов я издигнал до равнището на първостепенно кредитно институция в града. Високите му професионални качества и умеенето да контактува с хората бързо били видяни от ръководството на Съюза на известните банки, поради което го избрали за непрекъснат член на Управителния съвет на съюза, останал подобен до последния ден на службата си. Кирил Атанасов Калинов станал един от основните основатели за обединяването на Съюза на кооперативните банки и Съюза на известните банки в „ Съюз на известните банки ”. За тази си активност той получил медал „ За цивилен заслуги ” от Н.В. цар Борис ІІІ. Оценката на Съюза на известните банки била извънредно висока, заради което постоянно го изпращали като пратеник по банкови конгреси в Брюксел, Стокхолм, Лондон, Виена и Белград.
Цялата си професионална сила и активност банкерът насочвал извънредно в поддръжка на кооперативното придвижване, развиване на занаятите, поддръжка на дребния притежател, за процъфтяването на индустрията и търговията. Благодарение на енергичната активност на банката и положителните финансови резултати, били заделени средства за лични вложения. А по персонална самодейност на Калинов, на банката се предоставило безплатно терен за градеж на почивна станция в с. Лъджене, м. Весковец. Издигнатата там постройка била осъществена напълно със средства на банката. През тези години сходна самодейност била необичайност за страната и предизвиквала необикновен публичен интерес. Самата постройка била доста добре проектирана и изпълнена, затова откриването й през 1934 година се трансформирало събитие, ознаменувано с визитата на министър-председателя Кимон Георгиев, ръководителя на Военния съюз Дамян Велчев, министъра на финансите Петко Тодоров, някогашния министър на благоустройството Славейко Василев и доста други публични лица. В тази почивна станция идвали гратис всяка година деца от хасковското сиропиталище.
Кирил Калинов се употребил с необикновен публичен престиж в Хасково. Неговата активност като общински консултант показвала воля и желание да се работи за стопанското процъфтяване на града и за неговото благоустрояване. Чрез ориентиране на банковите средства в вложения, обслужващи града, били финансирани градежите на постройката на градската общинска администрация, централните хали, месоцентралата, учебното заведение „ Св. Ив. Рилски ”, електрификацията на града, а също по този начин модерния градски тръбопровод и канализацията.
Със промяната на държавното ръководството на 9-ти септември 1944 година почнали огромните тествания за Калинов и фамилията му. Той бил мобилизиран и изпратен на фронта, където за трети път бил награден, този път с медал за „ Военна заслуга ”. По същото време в страната тръгнала акцията по образуване и осъществяване на така наречен „ Народен съд ”, който имал за цел да извърши политическа кавга с хората, имащи несъмнено място и престиж в дотогавашния стопанския и политически живот на страната. За своята активност като банков служител и престиж в града, Калинов бил жигосан като зложелател на народа, за което бил задържан и съден от „ Народния съд ”. Колкото и да се стараели, „ националните обвинители ” не могли да намерят доказателства, уличаващи банкера в антинародни закононарушения. Липсата на доказателства прекратило делото, само че с това не се поставил завършек на разправата с неговата персона и фамилията му, насила да търпи невероятните издевателства от страна на новите управници. Новият метод за кавга с него се появил с опцията, по силата на признатия Закон за конфискуване на имущество, добито посредством далавера и противозаконен метод, да бъде осъдено цялото семейство. Единият от синовете на К. Калинов си спомня, че откакто татко му е наказан по този закон, цялото фамилно имущество било иззето въз основата на едно фарсово дело с правна обосновка, основана на клюки и едно експерт, което определило разноските за прехрана на фамилията от 1935 до 1944 година На тази основа съдът решил, че добитите от К. Калинов през това време недвижими парцели не се оправдавали от законно получаваните от него приходи и те били иззети в интерес на страната. През 1957 година, към този момент на 62-годишна възраст, К. Калинов бил задържан още веднъж по политически аргументи и небрежно без съд и присъда го изпратили в лагера „ Белене ”, където го държали до 1959 година След освобождението му той бил изселен от София, макар софийското си жителство. Умира на 74 години през 1969 година, с мисълта за пълноценно изживян живот и с огорчението и тъгата от последните двадесет години на претърпяно оскърбление, честен и физически тормоз.
създател: доктор Веселина Узунова
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ