Пак клатят втората пенсия – този път „отдясно”
По последни данни активите на частните пенсионни сдружения са към 17 милиарда лв.. Това е здрава сума, пораждаща нездравословен интерес. Чергата на втория пенсионен дирек по традиция се придърпва от страната посредством ограничавания в активността им и подчертаване на „ относителните преимущества ” в интерес на първата пенсия от ДОО на Национален осигурителен институт.
И Дянков, и Горанов като финансови министри направиха значително опити да източат парите от персоналните сметки на хората в бездънната държавна каца. Храненици на властта - най-вече леви финансисти и синдикалисти мотивираха „ несъстоятелността ” на втория дирек като липса на сигурност и „ плячкосване ” посредством високи такси за осигуряващите се в тях.
Ето че станахме очевидци и на офанзива от дясно. Преди дни Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика, откакто очерта безутешното бъдеще на държавната пенсия, трансферира отговорността за неблагополучията върху частните пенсионни схеми. Там той вижда пробойни в отбраната и пропагандата, които водят до по-ниски от предстоящите резултати. И откакто и двете схеми не работят добре, Панчев търси излаз в пазарния им конфликт в името на свободния персонален избор.
Предложението му за смяна е разграничено в четири точки:
1. Прехвърляне на персоналните партиди на обезпечените в персоналните им банкови сметки - никакво автоматизирано предаване на средства в Национален осигурителен институт.
2. Провеждане на акция от страна на Национален осигурителен институт, фондовете от доброволния трети дирек и даже може би преформатирани фондове от втория дирек в конкуренция за привличане спестяванията на българските жители.
3. Намаляване на осигурителните заплащания (квази-данъчното бреме) за всеки български служащ с 5 процентни пункта - средствата отиващи сега в частните пенсионни фондове от наложителния дирек.
4. Разяснителна акция от страна на страната за действителното положение на пенсионната система и за резултата от намаляването на осигуровките върху бъдещите пенсии. Идеята е да се подтиква персоналното икономисване на всеки работещ българин, основано на персоналния му избор - дали ще се довери на фонд, дали ще се довери на страната или може би даже на личната си самодейност.
Идеята в Европа да се отстрани или да се редуцира мощно първия дирек, който носи изначалната взаимност сред поколенията не е напълно работеща и мъчно ще срещне дружелюбен банкет, разясниха специалисти. Но концепцията той да се реформира и да се трансформира в застрахователен, а не в социално-политически е мощно наложителна, както заради демографската картина и вероятност, по този начин и поради намесите на политиците в него още от 2009 година и изключително последните две три години. Защото точно българските политици напълно компрометираха концепцията за персоналния принос и взаимност сред поколенията. От една страна - като доведоха нещата до това, че половината пенсионери взимат де факто една и съща пенсия за застрахователен стаж и възраст и нейният размер няма нищо общо с техния персонален застрахователен принос. От друга – като държат в действителност високо равнище на недостига, което води неизбежно до увеличение на вноската и възрастта за пенсиониране.
По отношение на втория дирек има едно главно недоумение
- доста специалисти си го показват като капитал, който може и би трябвало да се влага нападателно и да носи висок приход, без да се регистрира нито задачата на този вид финансово икономисване, нито рестриктивните мерки, които то постанова върху ръководството на средствата. В последна сметка главната цел е ресурсът да се резервира и усили, само че преди всичко - да се резервира покупателната стойност на събраните средства. Към сегашния миг и без значение от рецесиите, през които минахме за 20 години от старта на частното пенсионно обезпечаване, системата съумява да се оправи с тази задача и освен да резервира, само че и да усили средствата по партидите. И то при настоящия закостенял режим на вложение и при сложността на цялата международна стопанска система и пазари през последните 5-6 години, в това число и в Ковид пандемията.
Второто неразбиране е, че при ръководството на частен пенсионен фонд трябва да се балансира сред ползите на хора, които са на 20 години и хора, които са на 61-а, да вземем за пример. Наличието на мултифондове би решило в огромна степен този поколенчески проблем, само че това към момента е въпрос на бъдеще.
Новите критици пропущат простичкия факт, че
фондовете към този момент заплащат пенсии
и откогато го вършат, зловредната дискусия затихна. Не обръщат внимание и на това, че множеството фондове са в извънредно дейна връзка с техните обезпечени лица и не инцидентно някои от тях към този момент имат офиси във всеки град, освен платформите и другите форми за връзка. Разбира се, би било добре вторият дирек да се укрепи и развива съответно, каквато беше и изначалната концепция с нарастване на вноската във времето, с въвеждане на мултифондове, по-гъвкави правила за вложения и така нататък Балансът би трябвало да се измести повече в посока на втория дирек. Първо - тъй като той покрива всички недостатъци на първия дирек, заради характера на обезпечаването – финансово против солидарно. Второ - заради поколенческата специфичност, следва по-младите хора да видят по-ясно своя персонален интерес и роля в обезпечаването си. И трето – да се се омекоти и демографския удар, тъй като най-малко съгласно прогнозите, той ще се ускори и пенсиите в бъдеще ще ги заплащат все по-малко работещи.
" По отношение на третия дирек и концепцията той да отиде в персонални сметки в банка и всеки „ самичък да преценя “, подозираме, че това е оптимизъм на един вид млади и не толкоз младежи, с положителни приходи, знания и благоприятни условия да ръководят интензивно своите пари и вероятно да вършат и относително висока облага от самостоятелния си портфейл ", разясниха хора от фондовете.
Тук в действителност има недостиг от информация и знания, че третият дирек,
доброволното пенсионно обезпечаване, е най-ефективната
пасивна форма за дълготрайно икономисване в страната, която е извънредно гъвкава и лесна за администриране от лицето, без да го задължава нито с това каква вноска да внася, по кое време да я внася, по какъв начин и по кое време да я употребява и така нататък Тя е и предпазена и насърчена, тъй като има данъчна преференция за вноските, с които се понижава данъчната основа, има отбрана от запор върху прихода, както и неналичието на налози изтегляне преди пенсиониране. Но третият дирек прекомерно малко се употребява от работодателите като форма за поощряване на чиновниците, а и данъчната преференция, която има за това, би следвало да се усили, тъй като е 60 лева от доста години.
Безспорно, както приканват от ЕКИП, спор за пенсионната система би трябвало да има.
И той би трябвало да е концентриран върху болния първи дирек, а не върху здравите втори и трети, разясняват от частните пенсионни фондове. Там трябва да бъдат направени дълбоки, основни и разтърсващи статуквото промени, които да го върнат към неговата съществена функционалност – да обезпечава пенсионен приход по отношение на осигурителния принос. Нужно е да се отстрани дивотията „ Свободен избор “ и опцията да се трансферират парите в Национален осигурителен институт и Сребърния фонд, тъй като от това губят и обезпечените лица, и страната по едно и също време.
Ролята на втория дирек би трябвало да се усили, посредством нарастване на вноската, промени в режима на вложения на парите събирани в него и опцията на обезпечените лица да избират риска при ръководството на техните пенсионни спестявания. Крайният радикализъм обаче, който лъха от новите оферти, прекалено много надценява финансовата просвета на хората, народопсихологията и така нататък
Приемането на тъкъв тип оферти, биха довели до също толкоз рисков резултат, колкото и концепциите за национализация. Крайно време е, политиците да употребяват пенсиите и пенсионната система, с цел да си купуват непоклатимост и рейтинг, споделят рабтещи в частните пенсионни схеми.
И Дянков, и Горанов като финансови министри направиха значително опити да източат парите от персоналните сметки на хората в бездънната държавна каца. Храненици на властта - най-вече леви финансисти и синдикалисти мотивираха „ несъстоятелността ” на втория дирек като липса на сигурност и „ плячкосване ” посредством високи такси за осигуряващите се в тях.
Ето че станахме очевидци и на офанзива от дясно. Преди дни Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика, откакто очерта безутешното бъдеще на държавната пенсия, трансферира отговорността за неблагополучията върху частните пенсионни схеми. Там той вижда пробойни в отбраната и пропагандата, които водят до по-ниски от предстоящите резултати. И откакто и двете схеми не работят добре, Панчев търси излаз в пазарния им конфликт в името на свободния персонален избор.
Предложението му за смяна е разграничено в четири точки:
1. Прехвърляне на персоналните партиди на обезпечените в персоналните им банкови сметки - никакво автоматизирано предаване на средства в Национален осигурителен институт.
2. Провеждане на акция от страна на Национален осигурителен институт, фондовете от доброволния трети дирек и даже може би преформатирани фондове от втория дирек в конкуренция за привличане спестяванията на българските жители.
3. Намаляване на осигурителните заплащания (квази-данъчното бреме) за всеки български служащ с 5 процентни пункта - средствата отиващи сега в частните пенсионни фондове от наложителния дирек.
4. Разяснителна акция от страна на страната за действителното положение на пенсионната система и за резултата от намаляването на осигуровките върху бъдещите пенсии. Идеята е да се подтиква персоналното икономисване на всеки работещ българин, основано на персоналния му избор - дали ще се довери на фонд, дали ще се довери на страната или може би даже на личната си самодейност.
Идеята в Европа да се отстрани или да се редуцира мощно първия дирек, който носи изначалната взаимност сред поколенията не е напълно работеща и мъчно ще срещне дружелюбен банкет, разясниха специалисти. Но концепцията той да се реформира и да се трансформира в застрахователен, а не в социално-политически е мощно наложителна, както заради демографската картина и вероятност, по този начин и поради намесите на политиците в него още от 2009 година и изключително последните две три години. Защото точно българските политици напълно компрометираха концепцията за персоналния принос и взаимност сред поколенията. От една страна - като доведоха нещата до това, че половината пенсионери взимат де факто една и съща пенсия за застрахователен стаж и възраст и нейният размер няма нищо общо с техния персонален застрахователен принос. От друга – като държат в действителност високо равнище на недостига, което води неизбежно до увеличение на вноската и възрастта за пенсиониране.
По отношение на втория дирек има едно главно недоумение
- доста специалисти си го показват като капитал, който може и би трябвало да се влага нападателно и да носи висок приход, без да се регистрира нито задачата на този вид финансово икономисване, нито рестриктивните мерки, които то постанова върху ръководството на средствата. В последна сметка главната цел е ресурсът да се резервира и усили, само че преди всичко - да се резервира покупателната стойност на събраните средства. Към сегашния миг и без значение от рецесиите, през които минахме за 20 години от старта на частното пенсионно обезпечаване, системата съумява да се оправи с тази задача и освен да резервира, само че и да усили средствата по партидите. И то при настоящия закостенял режим на вложение и при сложността на цялата международна стопанска система и пазари през последните 5-6 години, в това число и в Ковид пандемията.
Второто неразбиране е, че при ръководството на частен пенсионен фонд трябва да се балансира сред ползите на хора, които са на 20 години и хора, които са на 61-а, да вземем за пример. Наличието на мултифондове би решило в огромна степен този поколенчески проблем, само че това към момента е въпрос на бъдеще.
Новите критици пропущат простичкия факт, че
фондовете към този момент заплащат пенсии
и откогато го вършат, зловредната дискусия затихна. Не обръщат внимание и на това, че множеството фондове са в извънредно дейна връзка с техните обезпечени лица и не инцидентно някои от тях към този момент имат офиси във всеки град, освен платформите и другите форми за връзка. Разбира се, би било добре вторият дирек да се укрепи и развива съответно, каквато беше и изначалната концепция с нарастване на вноската във времето, с въвеждане на мултифондове, по-гъвкави правила за вложения и така нататък Балансът би трябвало да се измести повече в посока на втория дирек. Първо - тъй като той покрива всички недостатъци на първия дирек, заради характера на обезпечаването – финансово против солидарно. Второ - заради поколенческата специфичност, следва по-младите хора да видят по-ясно своя персонален интерес и роля в обезпечаването си. И трето – да се се омекоти и демографския удар, тъй като най-малко съгласно прогнозите, той ще се ускори и пенсиите в бъдеще ще ги заплащат все по-малко работещи.
" По отношение на третия дирек и концепцията той да отиде в персонални сметки в банка и всеки „ самичък да преценя “, подозираме, че това е оптимизъм на един вид млади и не толкоз младежи, с положителни приходи, знания и благоприятни условия да ръководят интензивно своите пари и вероятно да вършат и относително висока облага от самостоятелния си портфейл ", разясниха хора от фондовете.
Тук в действителност има недостиг от информация и знания, че третият дирек,
доброволното пенсионно обезпечаване, е най-ефективната
пасивна форма за дълготрайно икономисване в страната, която е извънредно гъвкава и лесна за администриране от лицето, без да го задължава нито с това каква вноска да внася, по кое време да я внася, по какъв начин и по кое време да я употребява и така нататък Тя е и предпазена и насърчена, тъй като има данъчна преференция за вноските, с които се понижава данъчната основа, има отбрана от запор върху прихода, както и неналичието на налози изтегляне преди пенсиониране. Но третият дирек прекомерно малко се употребява от работодателите като форма за поощряване на чиновниците, а и данъчната преференция, която има за това, би следвало да се усили, тъй като е 60 лева от доста години.
Безспорно, както приканват от ЕКИП, спор за пенсионната система би трябвало да има.
И той би трябвало да е концентриран върху болния първи дирек, а не върху здравите втори и трети, разясняват от частните пенсионни фондове. Там трябва да бъдат направени дълбоки, основни и разтърсващи статуквото промени, които да го върнат към неговата съществена функционалност – да обезпечава пенсионен приход по отношение на осигурителния принос. Нужно е да се отстрани дивотията „ Свободен избор “ и опцията да се трансферират парите в Национален осигурителен институт и Сребърния фонд, тъй като от това губят и обезпечените лица, и страната по едно и също време.
Ролята на втория дирек би трябвало да се усили, посредством нарастване на вноската, промени в режима на вложения на парите събирани в него и опцията на обезпечените лица да избират риска при ръководството на техните пенсионни спестявания. Крайният радикализъм обаче, който лъха от новите оферти, прекалено много надценява финансовата просвета на хората, народопсихологията и така нататък
Приемането на тъкъв тип оферти, биха довели до също толкоз рисков резултат, колкото и концепциите за национализация. Крайно време е, политиците да употребяват пенсиите и пенсионната система, с цел да си купуват непоклатимост и рейтинг, споделят рабтещи в частните пенсионни схеми.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ