Кога са евроизборите: 33% от българите дават грешен отговор, 19% казват, че не знаят
По-малко от 40 на 100 от европейците знаят, че изборите за Европейски парламент ще се състоят през май, а едвам 5 % могат да посочат точните дати - сред 23 и 26 май, демонстрира изследване на института за политически разбори и сондажи " Кантар пюблик ", извършено сред 19 февруари и 4 март.
Общо 48% от българите знаят на коя дата ще се проведат евроизборите, 33% дават изцяло неверен отговор, а 19 на 100 дават отговор, че не знаят. В България вотът ще се състои на 26 май. Най-много малтийци (73%) знаят по кое време ще е евровотът, а максимален % неверни отговори дават в Хърватия (49%).
Според допитването, оповестено през днешния ден от Европейския парламент, 38 % от европейците (извън Великобритания) са знаели в края на февруари през кой месец ще са изборите. В седем страни, измежду които и Италия, този % е бил над 50, а във Франция - 34.
Сред българите сред 18 и 24 години 20% са споделили, че е доста евентуално да гласоподават, а измежду тези, които са над 25 години - 25%. Най-нисък % младежи, споделили, че е доста евентуално да гласоподават, има в Португалия (3 на сто), следвана от Хърватия (4%) и Чехия (5%), а най-голям в Швеция (48%).
За 53% от българите участието в Европейски Съюз е нещо положително. Нито положително, нито неприятно е за 34 на 100, а неприятно е за 8%. Най-голям % хора считат, че еврочленството е нещо положително в Люксембург (86%), а минимален в Чехия (33%). Най-много хора го дефинират като неприятно във Англия (22%), следвана от Италия (21%). Общо 43% от британците считат, че еврочленството е нещо положително.
Общо 59% от българите са на мнение, че страната им е извлякла изгоди от участието си в Европейски Съюз. На противоположното мнение са 23 на 100 от запитаните. Най-високият % хора, смятащи, че има изгода за страната им от участието в Европейски Съюз е в Малта – 91%, а най-нисък в Италия (41 на сто).
Ако на следващия ден се организираше референдум за участието в Европейски Съюз, 13% от българите биха дали своят вот за овакантяване, 64% за оставане, а 23% не са сигурни. Най-много британци (37%) биха желали излизане от Европейски Съюз, следвани от чехите (24 на сто). Най-голям % холандци (66 на сто) биха дали своят вот за оставане.
Пролетен Евробарометър на Европейския парламент
България е последна в Европейски Съюз по % хора (40 на сто), които са съгласни с изказванието, че възходът на политическите партии, които стачкуват против обичайния политически хайлайф в няколко европейски страни, е мотив за паника. Еднакъв % (30 на сто) са на противоположното мнение или споделят, че не знаят.
С изказванието " Гласът ми има значение в Европейски Съюз са съгласни 46%, а че гласът им има значение в България считат 51%. Че гласът на страната им има значение в Европейски Съюз мислят 48% от българите.
Като причина да гласоподават на евроизборите най-често в България (41%) показват, че това е техен дълг като жители, следвани от 30%, които споделят, че нормално гласоподават на избори.
Като съществена причина да не гласоподават най-вече българи (39%) показват, че техният избор няма да промени нищо. Вторият най-популярен отговор е съмнение в политическата система – 28%.
Най-много българи (65%) считат, че по време на предизборната акция приоритет би трябвало да бъдат обсъждани предпочитано стопанската система и растежът.
Само 19% от българите споделят, че си спомнят да са гледали, чули или чели в медиите и обществените мрежи послания, окуражаващи хората да гласоподават на евроизборите. След България са единствено Италия (18%) и Гърция (13%). Че не си спомнят такива послания споделят 74% от българите.
Какво безпокои европейците?
Основните въпроси, които безпокоят европейците, остават стопанската система, битката с безработицата измежду младежите и имиграцията. Общо 44 на 100 считат, че имиграцията би трябвало да е приоритет в акцията, при 50 % през септември-октомври. Все по-важни за европейците обаче стават климатичните промени и опазването на околната среда, посочени от 43 % от интервюираните (при 40 % преди). Борбата с тероризма също е измежду най-често назоваваните цели.
Според този пролетен " барометър " огромна част от европейците (средно 61 % в 27-те страни без Великобритания) - поддържат присъединението си към Европейски Съюз - небивало високо ниво от рухването на Берлинската стена през 1989 година и приемането на Договора от Маастрихт през 1992 година При все това " равнището на неустановеност се покачва, както демонстрира делът от 27 % на европейците, които считат, че Европейски Съюз не е " нито нещо хубаво, нито нещо неприятно ", като нарастване на този % е регистриран в 19 страни ", отбелязва " Кантар пюблик ".
Цялото изследване можете да видите в атачмънта.
Общо 48% от българите знаят на коя дата ще се проведат евроизборите, 33% дават изцяло неверен отговор, а 19 на 100 дават отговор, че не знаят. В България вотът ще се състои на 26 май. Най-много малтийци (73%) знаят по кое време ще е евровотът, а максимален % неверни отговори дават в Хърватия (49%).
Според допитването, оповестено през днешния ден от Европейския парламент, 38 % от европейците (извън Великобритания) са знаели в края на февруари през кой месец ще са изборите. В седем страни, измежду които и Италия, този % е бил над 50, а във Франция - 34.
Сред българите сред 18 и 24 години 20% са споделили, че е доста евентуално да гласоподават, а измежду тези, които са над 25 години - 25%. Най-нисък % младежи, споделили, че е доста евентуално да гласоподават, има в Португалия (3 на сто), следвана от Хърватия (4%) и Чехия (5%), а най-голям в Швеция (48%).
За 53% от българите участието в Европейски Съюз е нещо положително. Нито положително, нито неприятно е за 34 на 100, а неприятно е за 8%. Най-голям % хора считат, че еврочленството е нещо положително в Люксембург (86%), а минимален в Чехия (33%). Най-много хора го дефинират като неприятно във Англия (22%), следвана от Италия (21%). Общо 43% от британците считат, че еврочленството е нещо положително.
Общо 59% от българите са на мнение, че страната им е извлякла изгоди от участието си в Европейски Съюз. На противоположното мнение са 23 на 100 от запитаните. Най-високият % хора, смятащи, че има изгода за страната им от участието в Европейски Съюз е в Малта – 91%, а най-нисък в Италия (41 на сто).
Ако на следващия ден се организираше референдум за участието в Европейски Съюз, 13% от българите биха дали своят вот за овакантяване, 64% за оставане, а 23% не са сигурни. Най-много британци (37%) биха желали излизане от Европейски Съюз, следвани от чехите (24 на сто). Най-голям % холандци (66 на сто) биха дали своят вот за оставане.
Пролетен Евробарометър на Европейския парламент
България е последна в Европейски Съюз по % хора (40 на сто), които са съгласни с изказванието, че възходът на политическите партии, които стачкуват против обичайния политически хайлайф в няколко европейски страни, е мотив за паника. Еднакъв % (30 на сто) са на противоположното мнение или споделят, че не знаят.
С изказванието " Гласът ми има значение в Европейски Съюз са съгласни 46%, а че гласът им има значение в България считат 51%. Че гласът на страната им има значение в Европейски Съюз мислят 48% от българите.
Като причина да гласоподават на евроизборите най-често в България (41%) показват, че това е техен дълг като жители, следвани от 30%, които споделят, че нормално гласоподават на избори.
Като съществена причина да не гласоподават най-вече българи (39%) показват, че техният избор няма да промени нищо. Вторият най-популярен отговор е съмнение в политическата система – 28%.
Най-много българи (65%) считат, че по време на предизборната акция приоритет би трябвало да бъдат обсъждани предпочитано стопанската система и растежът.
Само 19% от българите споделят, че си спомнят да са гледали, чули или чели в медиите и обществените мрежи послания, окуражаващи хората да гласоподават на евроизборите. След България са единствено Италия (18%) и Гърция (13%). Че не си спомнят такива послания споделят 74% от българите.
Какво безпокои европейците?
Основните въпроси, които безпокоят европейците, остават стопанската система, битката с безработицата измежду младежите и имиграцията. Общо 44 на 100 считат, че имиграцията би трябвало да е приоритет в акцията, при 50 % през септември-октомври. Все по-важни за европейците обаче стават климатичните промени и опазването на околната среда, посочени от 43 % от интервюираните (при 40 % преди). Борбата с тероризма също е измежду най-често назоваваните цели.
Според този пролетен " барометър " огромна част от европейците (средно 61 % в 27-те страни без Великобритания) - поддържат присъединението си към Европейски Съюз - небивало високо ниво от рухването на Берлинската стена през 1989 година и приемането на Договора от Маастрихт през 1992 година При все това " равнището на неустановеност се покачва, както демонстрира делът от 27 % на европейците, които считат, че Европейски Съюз не е " нито нещо хубаво, нито нещо неприятно ", като нарастване на този % е регистриран в 19 страни ", отбелязва " Кантар пюблик ".
Цялото изследване можете да видите в атачмънта.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ