Да управляваш подводница на платна: Историята на USS R-14
По днешните стандарти една подводница от 1918 година е много елементарна, само че даже и за подводница от това време потреблението на платна като средство за задвижване е прекомерно старомодно. С изключение на екипажа на USS R-14, който употребява чаршафи и одеяла като неподготвено платно, когато подводницата им губи мощ в океана на повече от 160 километра от Хавай.
R-14 е подводница от клас R – вид, употребен от Военноморски сили на Съединени американски щати от 1918 година до края на Втората международна война. Работата по този нов вид подводница стартира скоро след влизането на Америка в Първата международна война при започване на 1917 година Общо 27 броя са издигнати, само че множеството са приключени след края на Първата международна война и никой от тях не вижда пердах.
Те заменят предходните подводници от клас О и са първият американски вид, който разполага с 533 мм торпедни тръби, което към момента е общоприет размер по целия свят и до през днешния ден. На палубите им се употребява 76 мм оръдие за противовъздушна защита и като оръжие с общо предопределение.
Морските съдове с дължина 56 метра и тежест 640 тона имат дизелово-електрическа задвижваща система, както е било всекидневно за подводниците по това време. Двата дизелови мотора с мощ 600 к.с. задвижват два електродвигателя с мощ 470 к.с., които работят с огромна батерия, до момента в който са потопени, така като достъпът на въздух до дизеловите мотори е пресечен. Докато е на повърхността, подводницата от клас R може да доближи скорост от 13,5 възела или 25 км/ч, а когато е потопена, може да доближи 10,5 възела или 12,1 км/ч.
Строителството на USS R-14 стартира през 1918 година и е въведена в употреба още преди края на 1919 година Подводницата пропуща Първата международна война, само че ще бъде не по-малко заета в спокойно време в Тихоокеанския флот, защото се употребява за създаване и рационализиране на разнообразни подводни военни тактики и също оказва помощ в интервенции по търсене и избавяне.
USS R-14 обаче служи във Втората международна война, където подводницата прекарва огромна част от времето си като образователен транспортен съд и получава главен ремонт през 1941 година В последна сметка тя е извадена от регистъра на военноморските кораби през май 1945 година и демонтирана за скрап през 1946 година
Подводницата с разпънати платна
През 1921 година USS R-14 взе участие в задача за търсене и избавяне на USS Conestoga, океански буксир на Военноморски сили на Съединени американски щати. Корабът изчезва по време на път за южния Тихи океан, което провокира огромна интервенция по издирването му.
През май 1921 година, до момента в който плава и го търси, R-14 изчерпва горивото си и губи радиовръзки. Екипажът е на към 100 морски благи от Пърл Харбър, когато на кораба тези злополучни събития се случват, което е прекомерно надалеч, с цел да може да доближи единствено на батерия. На всичкото от горната страна USS R-14 носи единствено задоволително храна, с цел да поддържа екипажа за 5 дни.
За благополучие инженерният офицер на подводницата Рой Трент Гейлмор измисля един необикновен, само че интелигентен проект. Той предлага да се върнат към основите на корабоплаването и да стигнат с R-14 до Пърл Харбър чрез силите напразно.
За да направи това, екипажът завърза няколко рамки от двуетажните им кревати и ги прикрепя към крана за пренасяне на торпедо пред конусовидната кула на покрива на подводницата. След това моряците завързват предното платно, което вършат от осем хамака, към рамката на леглата.
Само с това платно R-14 стартира да се движи със скорост от към 2 километра в час като към този момент може и да се ръководи с руля. Планът на Рой явно работи, тъй че екипажът прибавя още едно платно, направено от шест одеяла, към радиомачтата, което усилва скоростта на подводницата с още 1 километър в час. Трето платно, състоящо се от осем одеяла, прибавя и още 1 километър в час към скоростта на R-14.
В последна сметка подводницата съумява да стартира да зарежда батериите си. Така R-14 и целият му екипаж дойдоха на Хаваите 64 часа по-късно, след дълго и постепенно пътуване…
Капитанът на R-14, лейтенант Александър Дийн Дъглас, получава хвалба за хитрото решение на проблемите на екипажа си от Честър У. Нимиц, командирът на дивизия за подводници.
USS Conestoga в никакъв случай няма да бъде открит в никоя от последвалите интервенции по търсенето му, или още 95 години. Теглещият транспортен съд е открит чак през 2009 година тъкмо до брега на Калифорния, а самоличността му е доказана през 2015 година
