Пловдивски археолози откриха нови находки при разкопките на Небет тепе. Пламен

Пловдивски археолози откриха нови находки при разкопките на Небет тепе.

Пламен Панов, заместник-кмет по " Култура, археология и туризъм ", посети през днешния ден обекта, с цел да се осведоми за стадия на работа и находките от археологическите изследванията, които се правят в осъществяване на плана " По крепостните стени на Филипопол ".



На проучвателния терена от 80 кв.м. го посрещна археологът София Христева, която му сподели най-новите находки. Намерени са 2 здания, които са регистрирани през 2017 година като съществуващи, само че не са били проучвани. В момента се прави тяхното откриване и в случай че са добре непокътнати, концепцията е те да се покажат в тяхната целокупност и да се включат в консервацията и реставрацията на обекта Небет тепе.

На същия терен, в който работят археолозите, е регистриран и некропол от 13-и век. До момента са разкрити още 4 скелета, ситуирани в два обособени гроба. Намерен е също по този начин дувар от къща, извънредно добре непокътнато „ украшение “, който демонстрира образно невероятната многопластовост на Небет тепе.



В разкрития неотдавна дувар има няколко ниши, евентуално за съдове. Специалистите смятат, че другаде в България няма толкоз добре непокътнат феодален кирпич от този интервал, тъй като материалът бързо се разлага и мъчно се резервира. Работи се и по разкриването на късноантична двуетажна постройка от 5-6 в. с няколко стаи и с гредоред. Предполага се, че там е имало пожар.

В момента се изследва южния дувар на античната сграда. Сградата е безусловно синхронна като интервал на крепостната стена на Небет тепе и е датирана към 5-6 век. Другата постройка, която се изследва сега е римска, което проличава от мраморни фрагменти по стените. Предполага се, че е била представителна постройка.



Археологически комплекс „ Небет тепе” е комплицирана многопластова археологическа конструкция, обвързвана с най-ранните поселения на територията на града и резервира своето непрестанно битие до през днешния ден. Най-ранните единични находки от Трихълмието, в частност Небет тепе, датират от енеолита. През бронзовата и ранножелязната столетия той се възприема като паметен център и място за скривалище на популацията от покрайнината при заплаха.

През елинистическата ера Небет тепе от натурален стратегически пункт с укрепления се трансформира в главен урбанизиращ фактор - Акропол, към който по източното и южното подножие на Трихълмието се разполагат жилищни квартали и некрополи. В последните години преди установяването на римска власт в Тракия укрепленията на Небет тепе се уголемяват на юг. Изградените и поддържани от римляните укрепления от II до VI в. непроменяемо включват Небет тепе като главен стратегически пункт.



Припомняме, че план " По крепостните стени на Филипопол " е ориентиран към развиването на две конкурентноспособни туристически атракции посредством консервация, реституция и експониране на античния комплекс „ Източна врата на „ Филипопол " и на Археологически комплекс „ Небет тепе”.



Идеята е археологическите недвижими културни полезности да се трансфорат в обекти от национално значение и в желани целогодишни туристически атракции.

В плана са включени три обекта на намеса - Античен комплекс „ Източна врата на „ Филипопол ", археологически комплекс " Небет тепе " и реорганизация на детайлите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс " Небет тепе ", гр. Пловдив”.