Много известен пловдивчанин с култова статия относно новото лого за 2019
Plovdiv24.bg разгласява без редакторска интервенция материал на Едуард Папазян. Той е състезателен публицист, завеждащ отдел "Спорт " в националния ежедневник "24 часа ". Роден е в Пловдив. В кариерата си като публицист е отразявал онлайн шест финала на UEFA Champions League:
ВЪРВЯТ три пловдивчанки по Главната и ядат сладолед на съчка. Една го отхапва, втората го ближе, а третата го засмуква. Коя от тях е омъжена?
За този анекдот от началото на 80-те години се сетих тия дни около яростния спор за емблемата на "Пловдив 2019 - европейска столица на културата ".
Всъщност спор не е точната дума. Всичко потегли от една класическа подправена вест. Някой дорисува въпросното лого, тъй че то да наподобява на стилизиран фалос, а след лавинообразното навлизане на въпросния к.р във фейсбук, към този момент малко на брой се съмняваха, че точно той е същинската емблема. Че и тълкувания започнаха, а най-после и нещо като анекдот излезе - "Пиши лого и да си бегаме ".
Това, което ме изуми най-вече, беше, че на подправената вест се вързаха другояче изцяло рационални хора като една моя позната, работила дълги години точно в региона на рекламата и пиара, както и една съученичка, която най-малкото като пловдивчанка би трябвало да знае, че чак толкоз тъпи съграждани да нарисуват и да одобрят нещо такова нямаме.
На мен логото ми харесва, само че не налагам мнението си на никого. Е, правилно е, че е малко ретро, само че пък незабавно схванах концепцията на създателите - да ме върнат в местата от моето детство, които са непокътнати и до през днешния ден. Но колкото и критикарите да се пробват да сравнят линиите му с спортен екип на Adidas, носен от мутра по Главната, аз ще напомня, че единствено през последната година ново лого единствено от линии си направиха "Ювентус " и Формула 1.
Арките от емблемата ми припомнят стилизирана писмен знак "П " - началната от Пловдив. Не би трябвало да се не помни, че градът под тепетата е първата европейска столица на културата, която използва кирилицата като публична писменост.
Напомнят ми и за зрителските редове на Античния спектакъл, както и за входа към арената на стадиона, през който несъмнено са минавали гладиаторите, преди да извикат Ave, Caesar, morituri te salutant.
Напомнят ми за извивките на къщите в Стария Пловдив, където съм израснал, алафрангите в множеството от тях, тунела, чийто северен вход е на не повече от 50 метра от родната ми къща, портиците на митрополитската черква "Света Марина ", сводовете в Джумая джамия и прозорците на камбанарията на католическата катедрала.
Не знам за какво върху емблемата се изля толкоз тиня. От една страна, несъмнено има много афектирани на кой град тъкмо е обещано правото да е европейска столица на културата. Помня какъв брой обвинявания в преднамереност, непозволено лобиране, че чак и в корупция имаше от страна на изгубилите Варна и София, само че си мислех, че това е останало в предишното и всички българи би трябвало да работят дружно за триумфа. Та нали единствено преди две седмици присъствах на връчването в Брюксел на знамето на "София 2018 - европейска столица на спорта ".
Най-много овации в българската делегация получиха подкрепящите кандидатурата на българската столица именити спортисти Йордан Йовчев, Тереза Маринова и Екатерина Дафовска, родени надлежно в Пловдив, Плевен и Чепеларе.
Разбира се, подправената вест с логото може да е родена от клавиатурата и мишката на някой, който не е удовлетворен кой е спечелил и самия конкурс за изработването му. Но вирулентността на хейта единствено демонстрира, че българите все по-малко се радваме на положителното и позитивното, до момента в който сме подготвени съвсем без размисъл да повярваме в неприятното, да го подкрепим и разпространим.
А, и за вица първоначално. Всеки отговор, друг от "тази, която носи халка на пръста си ", води към подсъзнанието. Към подсъзнанието, с чието пояснение съществено се е занимавал Зигмунд Фройд, най-вероятно води и гаврата с логото на европейската столица на културата. Но тези, които го вършат, не би трябвало да не помнят, че подсъзнанието им най-често ги води към нещо, което им липсва или към което се стремят.
ВЪРВЯТ три пловдивчанки по Главната и ядат сладолед на съчка. Една го отхапва, втората го ближе, а третата го засмуква. Коя от тях е омъжена?
За този анекдот от началото на 80-те години се сетих тия дни около яростния спор за емблемата на "Пловдив 2019 - европейска столица на културата ".
Всъщност спор не е точната дума. Всичко потегли от една класическа подправена вест. Някой дорисува въпросното лого, тъй че то да наподобява на стилизиран фалос, а след лавинообразното навлизане на въпросния к.р във фейсбук, към този момент малко на брой се съмняваха, че точно той е същинската емблема. Че и тълкувания започнаха, а най-после и нещо като анекдот излезе - "Пиши лого и да си бегаме ".
Това, което ме изуми най-вече, беше, че на подправената вест се вързаха другояче изцяло рационални хора като една моя позната, работила дълги години точно в региона на рекламата и пиара, както и една съученичка, която най-малкото като пловдивчанка би трябвало да знае, че чак толкоз тъпи съграждани да нарисуват и да одобрят нещо такова нямаме.
На мен логото ми харесва, само че не налагам мнението си на никого. Е, правилно е, че е малко ретро, само че пък незабавно схванах концепцията на създателите - да ме върнат в местата от моето детство, които са непокътнати и до през днешния ден. Но колкото и критикарите да се пробват да сравнят линиите му с спортен екип на Adidas, носен от мутра по Главната, аз ще напомня, че единствено през последната година ново лого единствено от линии си направиха "Ювентус " и Формула 1.
Арките от емблемата ми припомнят стилизирана писмен знак "П " - началната от Пловдив. Не би трябвало да се не помни, че градът под тепетата е първата европейска столица на културата, която използва кирилицата като публична писменост.
Напомнят ми и за зрителските редове на Античния спектакъл, както и за входа към арената на стадиона, през който несъмнено са минавали гладиаторите, преди да извикат Ave, Caesar, morituri te salutant.
Напомнят ми за извивките на къщите в Стария Пловдив, където съм израснал, алафрангите в множеството от тях, тунела, чийто северен вход е на не повече от 50 метра от родната ми къща, портиците на митрополитската черква "Света Марина ", сводовете в Джумая джамия и прозорците на камбанарията на католическата катедрала.
Не знам за какво върху емблемата се изля толкоз тиня. От една страна, несъмнено има много афектирани на кой град тъкмо е обещано правото да е европейска столица на културата. Помня какъв брой обвинявания в преднамереност, непозволено лобиране, че чак и в корупция имаше от страна на изгубилите Варна и София, само че си мислех, че това е останало в предишното и всички българи би трябвало да работят дружно за триумфа. Та нали единствено преди две седмици присъствах на връчването в Брюксел на знамето на "София 2018 - европейска столица на спорта ".
Най-много овации в българската делегация получиха подкрепящите кандидатурата на българската столица именити спортисти Йордан Йовчев, Тереза Маринова и Екатерина Дафовска, родени надлежно в Пловдив, Плевен и Чепеларе.
Разбира се, подправената вест с логото може да е родена от клавиатурата и мишката на някой, който не е удовлетворен кой е спечелил и самия конкурс за изработването му. Но вирулентността на хейта единствено демонстрира, че българите все по-малко се радваме на положителното и позитивното, до момента в който сме подготвени съвсем без размисъл да повярваме в неприятното, да го подкрепим и разпространим.
А, и за вица първоначално. Всеки отговор, друг от "тази, която носи халка на пръста си ", води към подсъзнанието. Към подсъзнанието, с чието пояснение съществено се е занимавал Зигмунд Фройд, най-вероятно води и гаврата с логото на европейската столица на културата. Но тези, които го вършат, не би трябвало да не помнят, че подсъзнанието им най-често ги води към нещо, което им липсва или към което се стремят.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ