Стените, които укрепват бреговете на река Марица да бъдат обявени за недвижимо културно наследство, настояват реставратори от Пловдив
Пловдив. Стените, които укрепват крайбрежията на река Марица да бъдат оповестени за недвижимо културно завещание упорстват реставратори и археолози от Пловдив, заяви за Радио " Фокус " - Пловдив инж. Константин Константинов, дълготраен реставратор.
" Тези стени са направени от ръчно обработени каменни блокове, които са грандиозни “, разясни инж. Константин Константинов. По думите му никой към този момент не се занимава с дялан камък.
Тези каменни блокове са с размери към 60 см дължина, 30 см височина и дълбочина най-малко 30-40 см, тежат към 30 до 70 кг всеки. Бреговете на Марица са над 9 км от двете страни на реката и са подпрени точно с тези каменни блокове, които са подредени деликатно и майсторски. Броят им общо е над 200 000 и са създадени през интервала 1935 година докъм1960-та.
Община Пловдив методично е съумяла тогава, макар катаклизмите в страната, да построи тези укрепващи крайбрежията стени, с цел да защищити града от наводняване. Тогава тя се е помещавала в сегашната постройка на Природонаучния музей и е губила неведнъж архива си точно при наводнения, поради незащитените крайбрежия.
През 1936 година тогавашният кмет Божидар Здравков стартира самодейността за укрепването на крайбрежията на река Марица.
" Тепетата се разрушават, само че камъкът от тях отива в градежа на стените на крайбрежията “, описа още инж. Константинов.
Искането за оповестяването на стените, които укрепват крайбрежията на река Марица за недвижима културна полезност към този момент е импортирано в Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН).
Причините за това са две. Едната от тях е, че занаятът " каменоделство “ към този момент не се практикува всеобщо, както е било преди 40-50 години, той изчезва. Второто нещо е, че подреждането на това голямо количество каменни блокове по тази технология не би се повторило в никакъв случай повече.
" Сами по себе си градежите са извънредно качествени, това е суха каменна зидария. Подобна технология има в Античността, има мостри от преди Новата епоха ", твърди инж. Константинов.
Подобни зидове има по Трихълмието, по двама аквадукта, които са снабдявали града с вода. На процедура технологията е неповторима, а и 200 000 блока ръчно създадени са в действителност полезност.
Около концепцията за съхранението им се сплотява с изключение на инж. Константин Константинов, който е дълготраен реставратор, и емблематичният археолог Румяна Пройкова, по чиито планове са възобновени знакови антични монументи в Пловдив. Идеята прегръщат и арх. Виолета Раева, гл. ас. доктор Стефан Шивачев, и кметът на регион " Централен “ Георги Стаменов.
Съоръжението, издигнато по сходство на дигите в Прага, е последният колосален градеж, изработен по огромна строителна технология на
територията на Пловдив. Затова то би трябвало да бъде съхранено, почистено, поддържано и експонирано.
" Стените са красиви, стига да имаш очи да ги видиш ", споделя инж. Константинов.
Това се отнася и за скулптурите на моста на Международния панаир, които също би трябвало да бъдат включени в описите на недвижимо културно завещание.
Ако предлагането бъде признато, то всяко следващо деяние по стените и по каменния парапет, който е изработен по-късно от горната страна, ще би трябвало да се съгласува с Националния институт за недвижимо културно завещание, с цел да не се увредят.
Цветана ТОНЧЕВА
" Тези стени са направени от ръчно обработени каменни блокове, които са грандиозни “, разясни инж. Константин Константинов. По думите му никой към този момент не се занимава с дялан камък.
Тези каменни блокове са с размери към 60 см дължина, 30 см височина и дълбочина най-малко 30-40 см, тежат към 30 до 70 кг всеки. Бреговете на Марица са над 9 км от двете страни на реката и са подпрени точно с тези каменни блокове, които са подредени деликатно и майсторски. Броят им общо е над 200 000 и са създадени през интервала 1935 година докъм1960-та.
Община Пловдив методично е съумяла тогава, макар катаклизмите в страната, да построи тези укрепващи крайбрежията стени, с цел да защищити града от наводняване. Тогава тя се е помещавала в сегашната постройка на Природонаучния музей и е губила неведнъж архива си точно при наводнения, поради незащитените крайбрежия.
През 1936 година тогавашният кмет Божидар Здравков стартира самодейността за укрепването на крайбрежията на река Марица.
" Тепетата се разрушават, само че камъкът от тях отива в градежа на стените на крайбрежията “, описа още инж. Константинов.
Искането за оповестяването на стените, които укрепват крайбрежията на река Марица за недвижима културна полезност към този момент е импортирано в Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН).
Причините за това са две. Едната от тях е, че занаятът " каменоделство “ към този момент не се практикува всеобщо, както е било преди 40-50 години, той изчезва. Второто нещо е, че подреждането на това голямо количество каменни блокове по тази технология не би се повторило в никакъв случай повече.
" Сами по себе си градежите са извънредно качествени, това е суха каменна зидария. Подобна технология има в Античността, има мостри от преди Новата епоха ", твърди инж. Константинов.
Подобни зидове има по Трихълмието, по двама аквадукта, които са снабдявали града с вода. На процедура технологията е неповторима, а и 200 000 блока ръчно създадени са в действителност полезност.
Около концепцията за съхранението им се сплотява с изключение на инж. Константин Константинов, който е дълготраен реставратор, и емблематичният археолог Румяна Пройкова, по чиито планове са възобновени знакови антични монументи в Пловдив. Идеята прегръщат и арх. Виолета Раева, гл. ас. доктор Стефан Шивачев, и кметът на регион " Централен “ Георги Стаменов.
Съоръжението, издигнато по сходство на дигите в Прага, е последният колосален градеж, изработен по огромна строителна технология на
територията на Пловдив. Затова то би трябвало да бъде съхранено, почистено, поддържано и експонирано.
" Стените са красиви, стига да имаш очи да ги видиш ", споделя инж. Константинов.
Това се отнася и за скулптурите на моста на Международния панаир, които също би трябвало да бъдат включени в описите на недвижимо културно завещание.
Ако предлагането бъде признато, то всяко следващо деяние по стените и по каменния парапет, който е изработен по-късно от горната страна, ще би трябвало да се съгласува с Националния институт за недвижимо културно завещание, с цел да не се увредят.
Цветана ТОНЧЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ