Митрополит Николай пред паметника на Гаврил Кръстевич: Нека от тук политиците отговорят на трите въпроса - вярват ли в Бога, обичат ли народа си и готови ли са да пожертват егото си за България
Пловдив. Преди близо година и половина, във връзка честването на 150-тата годишнина от основаването на Българската екзархия пред общинските съветници на Пловдив припомних кой е Гаврил Кръстевич и какво е смисъла на неговото дело за българската черква и за българската страна. Това сподели в словото си при откриването на паметника на Гаврил Кръстевич пловдивският митрополит Николай, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “- Пловдив .
„ Тогава се помолих да се случат две неща - Гаврил Кръстевич да бъде разгласен посмъртно за почетен жител на Пловдив и в града ни да бъде повдигнат негов монумент. Благодаря на кмета и на членовете на Пловдивския Общински съвет, които откликнаха на първата молба и прогласиха Гаврил Кръстевич за почетен жител на Богоспасяемия град Пловдив.
Нашата епархийска черква, от своя страна, пое със лични сили и средства осъществяването на втората част от задачата и през днешния ден осветихме и откриваме паметника на този заслужил църковен и национален активист в двора на катедралния ни храм. Тук, където е почнало придвижването, довело до основаването на Българската екзархия, на самоуправляващата се Българска православна черква. Дело, за което Гаврил Кръстевич има най-важен допринос “, добави митрополит Николай.
Той още един път напомни какви са заслугите на Кръстевич за Съединението на България и най-много за това то да се реализира без капка кръв. „ С неговата дясна ръка са формирани два документа и един е останал написан. Двата написани документа са: ферманът за прогласяване на Българската екзархия и първият Екзархийски правилник. Документът, който е останал ненаписан, е една депеша до Цариград, с която регионалният шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич да извести централната власт, че в Пловдив стартира придвижване за съединението на провинцията с Княжество България и да изиска изпращането на армия за неговото потушаване. Макар, че е бил задължен да напише тази депеша, той не я е написал.
Благодарение на написаните от него документи през днешния ден имаме самостоятелна Българска православна черква. Благодарение на онази, останала ненаписана, депеша през днешния ден честваме Деня на Съединението на България “, уточни владиката.
Дядо Николай направи и един забавен паралел, като съпостави делото на Кръстевич, с това на Захари Стоянов, на чийто плоча през днешния ден се поставят цветя и уточни, че точно той пръв е изпъолзвал „ речта на омразата “, която и през днешния ден политиците у нас владеят.
„ Неговите заслуги за Съединението, а и за България, са също огромни. И въпреки всичко, в интервала 1884-1885 година, като журналист в Пловдив Захари Стоянов е излял тонове мастило, с цел да ругае, наскърбява и подиграва регионалния шеф Гаврил Кръстевич във вестниците. Това през днешния ден се назовава „ тирада на омразата “.Да, Захари Стоянов ни е оставил едни от най-
положителните мостри на жанра „ политическа тирада на омразата “, който род и през днешния ден е обхванал българския политически живот, проникнал е в медиите, а оттова заразява цялото наше общество. В резултат на вестникарските трудове на Захари Стоянов на 6 септември 1885 година Гаврил Кръстевич е бил унизително разкарван и осмиван по улиците на този град и най-после е бил изпъден от него като пес. Но не е мръднал пръста си, с цел да се отбрани. И не е споделил една неприятна дума. Да, Захари Стоянов ни е оставил една от най-важните книги за националното ни съзнание: „ Записките по българските въстания “. Гаврил Кръстевич ни е оставил Българската екзархия, чиито граници, избрани във фермана, който той е написал, са били етническите граници на българския народ. Да го кажа още по-ясно, той персонално е начертал границите на Санстефанска България. И, заминавайки си от Пловдив, отново той ни е оставил съединена България. На чието Народно заседание след това Захари Стоянов е бил ръководител.
Едва ли някой има право да каже кой от двамата е по-голям. По-важното е друго. До през днешния ден всяка година Захари Стоянов получава цветя от признателните потомци. От през днешния ден нататък цветя ще може да получава и Гаврил Кръстевич. Така е редно. Така е заслужено. Една от дилемите на Църквата е да показва кое е редно и какво е заслужено. Да задава мярката, по отношение на която да се преценят делата както на историческите персони, по този начин и на техните днешни потомци, като по този метод да подсеща потомците за техните отговорности и отговорности, в случай че те инцидентно са ги позабравили.
В никакъв случай не опълчвам Гаврил Кръстевич и Захари Стоянов. Просто желая да отбележа, че от време на време заслугите на политическите деятели могат да се преценяват единствено от дистанцията на времето. И, че осмиваният през днешния ден може да се окаже воин на следващия ден. Иисус Христос споделя: „ Не съдете, с цел да не бъдете съдени! “ Така че дано в никакъв случай не бързаме да съдим през днешния ден. Има кой да съди. А Той съди заслужено. “, сподели още пловдивският митрополит.
Той уточни още, че мимолетните човешки упоритости и пристрастености нямат никакво значение, когато става дума за спасението на българския народ, което не може да стане без Българска православна черква и без българска страна, които да работят в синхрон между тях. „ Най-важният урок, наследен ни от Гаврил Кръстевич е, че би трябвало да имаме самообладание, толерантност и приемливост, да стоим стъпили върху неразрушимата канара на православната религия и на православните полезности и да работим всеки път праволинейно за положителното на българския народ и на България.
Искрено се надявам да приемете знака, който слагаме през днешния ден тук в двора на църквата „ Св. Богородица “ в Пловдив не като монумент, а като знак за началото на по този начин жадуваното и належащо на нашия народ помиряване. И като начало на един възстановителен развой на преосмисляне и на слагане на верни оценки на събитията и на дейците от по-старата, само че и от актуалната ни история “, прикани владиката. „ За да бъде, съгласно нас, оценката вярна, на дейците – исторически и модерни – би трябвало да бъдат заложени три елементарни въпроса: вярвате ли в Бога, обичате ли българския народ и подготвени ли сте да пожертвате персоналния си статут и упоритости в името на България?
Гаврил Кръстевич е дал отговор утвърдително и на трите. Затова Българската православна черква го поставя на пиедестала, на който през днешния ден го слагаме, и имам вяра, че никой няма да дръзне да оспори това наше решение. Колкото до трите въпроса, тях Гаврил Кръстевич ги насочва към актуалните български политици. Нека, заставайки тук, пред него, те си зададат тези три въпроса и им отговорят, всеки за себе си. Вярват ли в Бога, обичат ли народа си и подготвени ли са да пожертват егото си за България? Ние не държим да чуваме отговорите по медиите. Ще узнаем какви отговори са си дали, когато забележим какви са били делата им. “, добави митрополит Николай и благодари на всички, които са се потрудили с цел да стане действителност този монумент.
Цветана ТОНЧЕВА
„ Тогава се помолих да се случат две неща - Гаврил Кръстевич да бъде разгласен посмъртно за почетен жител на Пловдив и в града ни да бъде повдигнат негов монумент. Благодаря на кмета и на членовете на Пловдивския Общински съвет, които откликнаха на първата молба и прогласиха Гаврил Кръстевич за почетен жител на Богоспасяемия град Пловдив.
Нашата епархийска черква, от своя страна, пое със лични сили и средства осъществяването на втората част от задачата и през днешния ден осветихме и откриваме паметника на този заслужил църковен и национален активист в двора на катедралния ни храм. Тук, където е почнало придвижването, довело до основаването на Българската екзархия, на самоуправляващата се Българска православна черква. Дело, за което Гаврил Кръстевич има най-важен допринос “, добави митрополит Николай.
Той още един път напомни какви са заслугите на Кръстевич за Съединението на България и най-много за това то да се реализира без капка кръв. „ С неговата дясна ръка са формирани два документа и един е останал написан. Двата написани документа са: ферманът за прогласяване на Българската екзархия и първият Екзархийски правилник. Документът, който е останал ненаписан, е една депеша до Цариград, с която регионалният шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич да извести централната власт, че в Пловдив стартира придвижване за съединението на провинцията с Княжество България и да изиска изпращането на армия за неговото потушаване. Макар, че е бил задължен да напише тази депеша, той не я е написал.
Благодарение на написаните от него документи през днешния ден имаме самостоятелна Българска православна черква. Благодарение на онази, останала ненаписана, депеша през днешния ден честваме Деня на Съединението на България “, уточни владиката.
Дядо Николай направи и един забавен паралел, като съпостави делото на Кръстевич, с това на Захари Стоянов, на чийто плоча през днешния ден се поставят цветя и уточни, че точно той пръв е изпъолзвал „ речта на омразата “, която и през днешния ден политиците у нас владеят.
„ Неговите заслуги за Съединението, а и за България, са също огромни. И въпреки всичко, в интервала 1884-1885 година, като журналист в Пловдив Захари Стоянов е излял тонове мастило, с цел да ругае, наскърбява и подиграва регионалния шеф Гаврил Кръстевич във вестниците. Това през днешния ден се назовава „ тирада на омразата “.Да, Захари Стоянов ни е оставил едни от най-
положителните мостри на жанра „ политическа тирада на омразата “, който род и през днешния ден е обхванал българския политически живот, проникнал е в медиите, а оттова заразява цялото наше общество. В резултат на вестникарските трудове на Захари Стоянов на 6 септември 1885 година Гаврил Кръстевич е бил унизително разкарван и осмиван по улиците на този град и най-после е бил изпъден от него като пес. Но не е мръднал пръста си, с цел да се отбрани. И не е споделил една неприятна дума. Да, Захари Стоянов ни е оставил една от най-важните книги за националното ни съзнание: „ Записките по българските въстания “. Гаврил Кръстевич ни е оставил Българската екзархия, чиито граници, избрани във фермана, който той е написал, са били етническите граници на българския народ. Да го кажа още по-ясно, той персонално е начертал границите на Санстефанска България. И, заминавайки си от Пловдив, отново той ни е оставил съединена България. На чието Народно заседание след това Захари Стоянов е бил ръководител.
Едва ли някой има право да каже кой от двамата е по-голям. По-важното е друго. До през днешния ден всяка година Захари Стоянов получава цветя от признателните потомци. От през днешния ден нататък цветя ще може да получава и Гаврил Кръстевич. Така е редно. Така е заслужено. Една от дилемите на Църквата е да показва кое е редно и какво е заслужено. Да задава мярката, по отношение на която да се преценят делата както на историческите персони, по този начин и на техните днешни потомци, като по този метод да подсеща потомците за техните отговорности и отговорности, в случай че те инцидентно са ги позабравили.
В никакъв случай не опълчвам Гаврил Кръстевич и Захари Стоянов. Просто желая да отбележа, че от време на време заслугите на политическите деятели могат да се преценяват единствено от дистанцията на времето. И, че осмиваният през днешния ден може да се окаже воин на следващия ден. Иисус Христос споделя: „ Не съдете, с цел да не бъдете съдени! “ Така че дано в никакъв случай не бързаме да съдим през днешния ден. Има кой да съди. А Той съди заслужено. “, сподели още пловдивският митрополит.
Той уточни още, че мимолетните човешки упоритости и пристрастености нямат никакво значение, когато става дума за спасението на българския народ, което не може да стане без Българска православна черква и без българска страна, които да работят в синхрон между тях. „ Най-важният урок, наследен ни от Гаврил Кръстевич е, че би трябвало да имаме самообладание, толерантност и приемливост, да стоим стъпили върху неразрушимата канара на православната религия и на православните полезности и да работим всеки път праволинейно за положителното на българския народ и на България.
Искрено се надявам да приемете знака, който слагаме през днешния ден тук в двора на църквата „ Св. Богородица “ в Пловдив не като монумент, а като знак за началото на по този начин жадуваното и належащо на нашия народ помиряване. И като начало на един възстановителен развой на преосмисляне и на слагане на верни оценки на събитията и на дейците от по-старата, само че и от актуалната ни история “, прикани владиката. „ За да бъде, съгласно нас, оценката вярна, на дейците – исторически и модерни – би трябвало да бъдат заложени три елементарни въпроса: вярвате ли в Бога, обичате ли българския народ и подготвени ли сте да пожертвате персоналния си статут и упоритости в името на България?
Гаврил Кръстевич е дал отговор утвърдително и на трите. Затова Българската православна черква го поставя на пиедестала, на който през днешния ден го слагаме, и имам вяра, че никой няма да дръзне да оспори това наше решение. Колкото до трите въпроса, тях Гаврил Кръстевич ги насочва към актуалните български политици. Нека, заставайки тук, пред него, те си зададат тези три въпроса и им отговорят, всеки за себе си. Вярват ли в Бога, обичат ли народа си и подготвени ли са да пожертват егото си за България? Ние не държим да чуваме отговорите по медиите. Ще узнаем какви отговори са си дали, когато забележим какви са били делата им. “, добави митрополит Николай и благодари на всички, които са се потрудили с цел да стане действителност този монумент.
Цветана ТОНЧЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ