Пловдив иска от държавата управлението на Римския стадион
Пловдив желае от страната ръководството на Античния стадион на Филипопол. Това предложение на кмета Костадин Димитров ще бъде прегледано и гласувано в Общинския съвет, защото срокът на предходния контракт е изминал през 2022 година
Прочетете още
Археологическите сведения за Античния стадион са от 20-те години на 20 в. Обектът е регистриран като монумент на културата с национално значение през 1995 година Реставрацията и експонацията му в днешния му тип бе осъществена със средства от Норвежката стратегия.
Стадионът на Филипопол е построен при започване на ІІ в. при император Адриан. Разположен е в северния завършек на укрепения град. Бил е с дължина 250 метра и 50 метра широчина. Събирал е 30 000 индивида.
Според епиграфските и нумизматични монументи в града от време на време са се организирали Питийски игри, по сходство на тези в Гърция. Във връзка с визитата на император Каракала през 214 година игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 година – Кендрисийски. Игрите били проведени от Общото заседание на провинция Тракия. В тяхна чест монетарницата на Филипопол секла специфични монети с лика на властващия император и с облици от спортни надпревари, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, потвърждава, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил уважаван със надпревари в стадиона на Филипопол. Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се управлявали от агонотети (спортни организатори). Започвали със съревнование за глашатаи и тръбачи. Спортните съревнования били придружени и от музикални, поетически и артистични надпревари.
Местата за феновете са на 14 реда, прекратени тук-там от стълбищни пътеки, които доближават до пистата. Седалките са направени от монолитни мраморни блокове, а челата на някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. На пл. “Римски стадион ” е експонирана северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Под амфитеатралните редове седалки (кавея) е построен засводен вход, който свързва пистата с под земята проход-улица, прокопан в естествения терен. Над свода е била построена ложа. В северната страна на коридора е оголен бранш от крепостната стена на Филипопол, построена през ІІ в. и ремонтирана през ІІІ-ІV в.; през ІV в. тази зона е пресечена от древен акведукт.
Всички археологически монументи в България са със статут на недвижима културна полезност от национално значение. Те са държавна благосъстоятелност и единствено с решение на Министерски съвет могат да бъдат предоставяни за ръководство за период от 10 години.
Прочетете още
Археологическите сведения за Античния стадион са от 20-те години на 20 в. Обектът е регистриран като монумент на културата с национално значение през 1995 година Реставрацията и експонацията му в днешния му тип бе осъществена със средства от Норвежката стратегия.
Стадионът на Филипопол е построен при започване на ІІ в. при император Адриан. Разположен е в северния завършек на укрепения град. Бил е с дължина 250 метра и 50 метра широчина. Събирал е 30 000 индивида.
Според епиграфските и нумизматични монументи в града от време на време са се организирали Питийски игри, по сходство на тези в Гърция. Във връзка с визитата на император Каракала през 214 година игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 година – Кендрисийски. Игрите били проведени от Общото заседание на провинция Тракия. В тяхна чест монетарницата на Филипопол секла специфични монети с лика на властващия император и с облици от спортни надпревари, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, потвърждава, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил уважаван със надпревари в стадиона на Филипопол. Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се управлявали от агонотети (спортни организатори). Започвали със съревнование за глашатаи и тръбачи. Спортните съревнования били придружени и от музикални, поетически и артистични надпревари.
Местата за феновете са на 14 реда, прекратени тук-там от стълбищни пътеки, които доближават до пистата. Седалките са направени от монолитни мраморни блокове, а челата на някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. На пл. “Римски стадион ” е експонирана северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Под амфитеатралните редове седалки (кавея) е построен засводен вход, който свързва пистата с под земята проход-улица, прокопан в естествения терен. Над свода е била построена ложа. В северната страна на коридора е оголен бранш от крепостната стена на Филипопол, построена през ІІ в. и ремонтирана през ІІІ-ІV в.; през ІV в. тази зона е пресечена от древен акведукт.
Всички археологически монументи в България са със статут на недвижима културна полезност от национално значение. Те са държавна благосъстоятелност и единствено с решение на Министерски съвет могат да бъдат предоставяни за ръководство за период от 10 години.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ