Пловдив ЕСК 2019 е като щемпел върху живота в най-стария

" Пловдив ЕСК 2019 " е като печат върху живота в най-стария жив град на Европа. Преполовена е годината на купата. Междувременно интензивно се редят плочки по площад Централен и току-виж ще се извърши упованието за рязане на лентата към 6 септември, към този момент е подготвена постройката на мястото на галерията на Дружеството на пловдивските художници - оприличават я на МОЛ, даже на пантеон. Какво ще бъде тъкмо предназначението й - дали единствено за изложба, или и за още нещо, ще забележим. Емблемата " Град на художниците " не е просто бижу. Дружеството на пловдивските художници има право на собствен дом, на постройка, която да стопанисва. Хората там не са глупави - знаят кого да поканят. Работи се и по саркофага над мозайките на Голямата базилика.

Животът гъмжи от голям брой дребни събития с аудитория от по десетина-двайсетина души. Те обитават основно центъра на града, от време на време и близката външна страна и основават чувство за раздвижване. Дори не си коства да ги загатваме поименно. Има и по-масови събития като фестивали в " Лаута " и в подножието на Младежкия рид. Юни беше месец и на огромните събития. Макар че опитните рокаджии мърморят, че няма същински изненади на рок-хилса/Рок под тепетата, на Гребния канал се събираха хиляди, както и на събитията от програмата на " Опера оупън ". Постановките на " Одисей " и " Дебелянов " държат зрителските върхове в Драматичния спектакъл - единият разплаква публиката, другият я кара да мисли, само че и двата са мотив и съображение за горделивост.

Летните месеци юли и август не са най-хубавото време за огромни случки в културния живот на южния град. Понякога е просто нетърпимо от горещини или изпаряваща се влага. А тази година имаше и много дъждове, които сложиха пловдивчани пред тествания - непроходими за пешеходците подлези, улици, тунел под Пощата дни след привършване на ремонта му, а в дъното на Коматевския транспортен възел се ширва езеро, което дори високи рейсове мъчно прекосяват. И някак незабелязано, апропо, беше съборена Шнитеровата къща-паметник на културата, в центъра на Пловдив, при започване на улица " Гладстон ", обвързвана с огромния тютюнотърговски жанр Куцооглу. Някак незабелязано беше съборена и стилната постройка на Сточна гара по план на арх. Плакунов - в последните години употребена като дискотека. Там ще се строи четвъртият в града МОЛ. В същото време полуразрушеният тютюнев склад на " Ориенттабако ", употребен в миналото и от Италианската режия, на улица " Одрин " 8, наоколо до Автогара Юг, е изцяло злепоставен от дъждове и сняг. След 100 години карпатският бор поддаде. Върховният административен съд спря събарянето му още предходната година, монумент на културата си е, само че има ли вяра за този склад, наподобяващ в миналото на цитадела. Ще бъдат ли осъдени злосторниците? Няма да не помни по какъв начин стояхме пред склада и умолявахме шефа на изпратените служащи да спре да разрушава склада със стенописите на Вълчан Петров.

Бави се и проектирането на опожарените хранилища на улиците " Иван Вазов " и " Капитан Андреев ", главно хранилища на Кудоглу, свързани с негова благотворителна самодейност към българите. Под въпрос е запазването на някогашната централа на Булгартабак Пловдив - огромна постройка, наподобяваща също с полукулите си на цитадела. Тя пък даже не е оповестена за монумент на културата - чувала съм някакви мъгляви пояснения и оправдания от специалистите по културно завещание. Тютюневият град се лишава от здания репери. Остават двата склада на " Екзарх Йосиф " - единият е седалище на " Пловдив 2019 " и там се случват някои събития, другият стои заключен, само че най-малко фасадата му е в ред. В Пловдив към момента има стотици монументи на културата - това го прави забавен и прелестен, само че те с всяка година понижават. Фирмата " Европейска културна столица " изисква несъмнено мислене, несъмнено държание, съблюдаване на правила. Научен ли е този урок от локалните управници? Практиките, които следим, не дават позитивен отговор.