Откриха 10-метров иманярски тунел при разкопки на Голямата могила в Пловдив
Пловдив. Екип от археолози изследва нов и чужд обект за пловдивчани – Голямата могила, заяви за Радио " Фокус " - Пловдив ръководителят на екипа археологът Любомир Мерджанов. Обектът в действителност е чужд за обществото, защото попада в зона, в която рядко се случва да има археологически изследвания ", сподели Мерджанов. “Тази могила е известна като Голямата могила и е част от един значителен некропол, който е съществувал в квартала, от жп линиите към Асеновград, в западна посока и продължава чак до " Събота пазара " в " Кючук Париж ", разясни археологът.
Любомир Мерджанов описа още, че този некропол е регистриран при започване на предишния век от Борис Дякович и Димитър Цончев, които набират най-вече информация за него. В средата на предишния век, по отношение на урбанизацията на квартала, главната част на тези могили са разрушени безотговорно и единствено една дребна част са обект на археологически изследвания. Тази могила е последната. За нея се знае от много време, само че защото напоследък е била обект на нападения, по отношение на отнемането на пръст от периферията и за битови потребности, археолозите са решили да работят.
“Северната страна на могилата е била превърната в нелегално бунище, хората са се качвали на върха с джипове и са се спускали от другата страна, нещо като офроуд разходка с джипове. Затова взехме решение, че е пристигнал моментът да проучим могилата, с цел да не я загубим за науката ", добави Мерджанов.
Така точно археолозите попадат на 10-метров иманярския тунел. Подобни тунели не са необичайност, твърди археологът. Има места, където са били открити по няколко такива, а този е единствено един. “Тунелът се движи от изток на запад, в права линия към центъра на могилата. Дали по него се е стигнало до гробно оборудване, няма по какъв начин да знаем все още. Но считаме, че е прокопан през 90-те години, когато имаше масирани нападения към могилите ", разясни Мерджанов. В момента към този момент иманярският тунел е засипан.
Ако бъдат открити някакви материали вътре, по отношение на хората, които са го прокопали, ще можем да датираме по-точно ", сподели още археологът.
На обекта се работи от към две седмици. До момента археолозите са записали вторични намеси на могилния насип. На върха на могилата има открити четири гроба, като в единия от тях са положени двама индивида. Открити са остатъци и от средновековна постройка, в неприятно положение, само че в основите и се откриват забележително количество фрески, декорация в пурпурно синьо, детайли от букви, като сигурно може да се допусна, че става въпрос за дребна средновековна черква.
Материалите от нея са от 12-13 век – керамика, монети, клипси за книги. Независимо от мощната разрушеност на структурата, може да се допусна сигурно че това е било черква, твърди Мерджанов. Няма данни за това кои тъкмо персони са положени в гробовете, защото те са били празни и откъм блага. Археолозите обаче се надяват, че в центъра на могилата ще има богато централно заравяне, какъвто е ритуалът през римския интервал, защото некрополът, от който тя е част, е от този интервал.
“Предполагаме, че вътре ще има гробно оборудване от дребен вид, построено от тухли, или гробна яма с трупоизгаряне, времето ще покаже. Със сигурност можем да кажем обаче, че става въпрос за гроб на отличник в обществото, а не за елементарен човек ", сподели Мерджанов. По думите му, натрупването на могилен насип е обвързвано с финансови средства, които някой би трябвало да заплати. Така, че когато могилата е огромна се допуска, че умрелият е разполагал с финансови средства. Археологът изясни още, че натрупването на могилните диги е било изпълнявано постоянно на ръка.
Археологическият екип на Голямата могила е формиран от 6 индивида и към 10 служащи, когато се наложи. Обектът е финансиран от община Пловдив със 130 000 лв. за разкопки.
“Надявам се, че в бъдеще ще има обстановка, когато ще се наложи да потребление повече хора, тогава сигурно ще се касае за огромно заравяне ", сподели Мерджанов.
Археологът Любомир Мерджанов е възпитаник на изтъкнатия археолог и шеф на Регионален археологически музей – Пловдив доцент доктор Костадин Кисьов.
Цветана ТОНЧЕВА
Любомир Мерджанов описа още, че този некропол е регистриран при започване на предишния век от Борис Дякович и Димитър Цончев, които набират най-вече информация за него. В средата на предишния век, по отношение на урбанизацията на квартала, главната част на тези могили са разрушени безотговорно и единствено една дребна част са обект на археологически изследвания. Тази могила е последната. За нея се знае от много време, само че защото напоследък е била обект на нападения, по отношение на отнемането на пръст от периферията и за битови потребности, археолозите са решили да работят.
“Северната страна на могилата е била превърната в нелегално бунище, хората са се качвали на върха с джипове и са се спускали от другата страна, нещо като офроуд разходка с джипове. Затова взехме решение, че е пристигнал моментът да проучим могилата, с цел да не я загубим за науката ", добави Мерджанов.
Така точно археолозите попадат на 10-метров иманярския тунел. Подобни тунели не са необичайност, твърди археологът. Има места, където са били открити по няколко такива, а този е единствено един. “Тунелът се движи от изток на запад, в права линия към центъра на могилата. Дали по него се е стигнало до гробно оборудване, няма по какъв начин да знаем все още. Но считаме, че е прокопан през 90-те години, когато имаше масирани нападения към могилите ", разясни Мерджанов. В момента към този момент иманярският тунел е засипан.
Ако бъдат открити някакви материали вътре, по отношение на хората, които са го прокопали, ще можем да датираме по-точно ", сподели още археологът.
На обекта се работи от към две седмици. До момента археолозите са записали вторични намеси на могилния насип. На върха на могилата има открити четири гроба, като в единия от тях са положени двама индивида. Открити са остатъци и от средновековна постройка, в неприятно положение, само че в основите и се откриват забележително количество фрески, декорация в пурпурно синьо, детайли от букви, като сигурно може да се допусна, че става въпрос за дребна средновековна черква.
Материалите от нея са от 12-13 век – керамика, монети, клипси за книги. Независимо от мощната разрушеност на структурата, може да се допусна сигурно че това е било черква, твърди Мерджанов. Няма данни за това кои тъкмо персони са положени в гробовете, защото те са били празни и откъм блага. Археолозите обаче се надяват, че в центъра на могилата ще има богато централно заравяне, какъвто е ритуалът през римския интервал, защото некрополът, от който тя е част, е от този интервал.
“Предполагаме, че вътре ще има гробно оборудване от дребен вид, построено от тухли, или гробна яма с трупоизгаряне, времето ще покаже. Със сигурност можем да кажем обаче, че става въпрос за гроб на отличник в обществото, а не за елементарен човек ", сподели Мерджанов. По думите му, натрупването на могилен насип е обвързвано с финансови средства, които някой би трябвало да заплати. Така, че когато могилата е огромна се допуска, че умрелият е разполагал с финансови средства. Археологът изясни още, че натрупването на могилните диги е било изпълнявано постоянно на ръка.
Археологическият екип на Голямата могила е формиран от 6 индивида и към 10 служащи, когато се наложи. Обектът е финансиран от община Пловдив със 130 000 лв. за разкопки.
“Надявам се, че в бъдеще ще има обстановка, когато ще се наложи да потребление повече хора, тогава сигурно ще се касае за огромно заравяне ", сподели Мерджанов.
Археологът Любомир Мерджанов е възпитаник на изтъкнатия археолог и шеф на Регионален археологически музей – Пловдив доцент доктор Костадин Кисьов.
Цветана ТОНЧЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ