Франция ще се откаже частично от мажоритарния вот
Пленарната зала на Националното заседание на Франция
Френският президент Еманюел Макрон удостовери през вчерашния ден пред Конгреса във Версай (общо съвещание на двете камари на парламента), че ще извърши предизборното си заричане за отчасти връщане на пропорционалната изборна система. По този мотив в. „ Фигаро “ разказа през днешния ден по какъв начин би изглеждало Националното заседание (долната камара), в случай че последните избори бяха минали не напълно по мажоритарната система в два тура, а при съразмерно гласоподаване за 10%, 20% или 100% от депутатските места, които са 577.
При 10% симетричен избор би имало едва преразпределение на местатата, като партията на Макрон „ Република напред “ дружно със съдружника си МоДем би запазила смазващо болшинство от над две трети. Националният фронт на Марина Льо Пен би нараснал едва наличието си от 8 на 10 депутати, които няма да му бъдат задоволителни да образува парламентарна група (необходими са 15 депутати). Затова пък „ Непокорната Франция “ и комунистите биха укрепили нежната си група от 17 на 30 депутати.
При 20% симетричен избор Националният фронт би имал парламентарна група с 19 депутати. Социалистите и крайнолевите също биха подобрили наличието си, а ръководещото болшинство на Макрон би изгубило от 25 до 65 места, запазвайки въпреки всичко преобладаващото си състояние.
При 100% пропорционална система Националният фронт би нахлул мощно в Народното събрание с 83 депутати, като се имат поради резултатите от първия тур на вота през юни. „ Непокорната Франция “ дружно с комунистите би получила 79 депутатски места, а социалистите – 80. Макронистите и техните съдружници биха се свили до 186 депутати от 361, а Републиканците дружно с по-малките си съдружници от обичайна десница биха изгубили нищожен брой – от 135 на 124 места.
Дебатите за отчасти връщане на пропорционалната система във Франция се водят от дълго време, само че от 2012 година се основават на формален документ – Доклада „ Жоспен “ за възобновяване на политическия живот. В него се предлага 10% симетричен избор – за 58 депутатски места – „ за да се ускори плурализмът в Националното заседание “. Технически това значи гласоподавателите да получават две бюлетини – за мажоритарен претендент и за политическа партия, които биха им разрешили да гласоподават за две разнообразни партии според от претендентите, които харесват. Мажоритарният избор би прекосявал в два тура като в този момент, а пропорционалният – в един. Няма да се изисква низък предел за влизане в Народното събрание.
Германия употребява от 1949 година смесена изборна система в изборите за Бундестаг и при дебатите във Франция постоянно се сочи нейният образец.
Френският президент Еманюел Макрон удостовери през вчерашния ден пред Конгреса във Версай (общо съвещание на двете камари на парламента), че ще извърши предизборното си заричане за отчасти връщане на пропорционалната изборна система. По този мотив в. „ Фигаро “ разказа през днешния ден по какъв начин би изглеждало Националното заседание (долната камара), в случай че последните избори бяха минали не напълно по мажоритарната система в два тура, а при съразмерно гласоподаване за 10%, 20% или 100% от депутатските места, които са 577.
При 10% симетричен избор би имало едва преразпределение на местатата, като партията на Макрон „ Република напред “ дружно със съдружника си МоДем би запазила смазващо болшинство от над две трети. Националният фронт на Марина Льо Пен би нараснал едва наличието си от 8 на 10 депутати, които няма да му бъдат задоволителни да образува парламентарна група (необходими са 15 депутати). Затова пък „ Непокорната Франция “ и комунистите биха укрепили нежната си група от 17 на 30 депутати.
При 20% симетричен избор Националният фронт би имал парламентарна група с 19 депутати. Социалистите и крайнолевите също биха подобрили наличието си, а ръководещото болшинство на Макрон би изгубило от 25 до 65 места, запазвайки въпреки всичко преобладаващото си състояние.
При 100% пропорционална система Националният фронт би нахлул мощно в Народното събрание с 83 депутати, като се имат поради резултатите от първия тур на вота през юни. „ Непокорната Франция “ дружно с комунистите би получила 79 депутатски места, а социалистите – 80. Макронистите и техните съдружници биха се свили до 186 депутати от 361, а Републиканците дружно с по-малките си съдружници от обичайна десница биха изгубили нищожен брой – от 135 на 124 места.
Дебатите за отчасти връщане на пропорционалната система във Франция се водят от дълго време, само че от 2012 година се основават на формален документ – Доклада „ Жоспен “ за възобновяване на политическия живот. В него се предлага 10% симетричен избор – за 58 депутатски места – „ за да се ускори плурализмът в Националното заседание “. Технически това значи гласоподавателите да получават две бюлетини – за мажоритарен претендент и за политическа партия, които биха им разрешили да гласоподават за две разнообразни партии според от претендентите, които харесват. Мажоритарният избор би прекосявал в два тура като в този момент, а пропорционалният – в един. Няма да се изисква низък предел за влизане в Народното събрание.
Германия употребява от 1949 година смесена изборна система в изборите за Бундестаг и при дебатите във Франция постоянно се сочи нейният образец.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ