Макрон ни е скъп, но истината - още повече
Платон ми е безценен, само че истината ми е по-скъпа
(Аристотел)
Древните мъдреци по тази причина са уважавани, тъй като мислите им служат на много генерации след тях. Френският президент Еманюел Макрон има упоритостта да остави историческа следа от своето председателство на Съвета на Европейски Съюз, което е първото и последното през двата му президентски мандата.
За дълбока промяна на Евросъюза няма време, въпреки че се върви в тази посока след Конференцията за бъдещето на Европа, която завърши на 9 май в Страсбург. Каквото и да се случи отсега нататък, няма да се свързва с името на Макрон, тъй като председателската му роля в Съвета на Европейски Съюз също е на привършване в края на този месец. През оставащите седмици до 30 юни той има единствено един златен късмет за запаметяващо се европейско водачество - да отпуши разширението на Европейски Съюз към Западните Балкани. Но му пречи България с нейното несъгласие над старта на присъединителните договаряния на Северна Македония (и пакетираната с нея Албания).
Затова Макрон се е вторачил в
премахването на тази спънка посредством напън върху България
За една седмица (на 31 май и 7 юни) научихме за две поредни покани в Париж на висши български ръководители, с цел да се откажат от ветото. Първия път трябваше да се явят президентът Румен Радев и министър председателят Кирил Петков, тъй като се смяташе, че сред тях има различие, заради което България не може да вземе дефинитивно решение. Радев се сочеше като непреклонен, а Петков - като колеблив към районен съд Македония. Затова Макрон се бе заблудил, че това е български вътрешнополитически въпрос, който може да се уреди с неговото ходатайство. Радев отклони поканата като неуместна и Макрон реши, че би трябвало да посредничи в междудържавен спор. Но отново позволи неточност.
В телефонен диалог на 6 юни той Радев още веднъж, но като отсрещна страна му предложи да се срещне в Париж с македонския министър председател Димитър Ковачевски. Чисто протоколно не е редно да се урежда среща сред президент и министър председател, тъй като не са на едно ниво. Президентът приема премиера, а не се среща с него. Но на Макрон му е простено, тъй като в президентска република като Франция президентът има директно присъединяване в изпълнителната власт. Неслучайно френският Министерски съвет се събира на съвещания в президентския Елисейски замък и няма потребност от своя постройка.
Без подозрение френският държавен протокол се ориентира брилянтно в дипломатическите правила. Затова поканата към Радев и Ковачевски може да се изясни единствено по един метод: Макрон е схванал, че от напън само върху България няма изгода. Тя устоя и под тежката немска преса миналата година.
Необходим е напън също върху Северна Македония,
която до момента е била щадена, а там податливост към хрисимост демонстрира единствено министър председателят (и неговият външен министър). Президентът Стево Пендаровски освен няма действителна власт, само че и основава излишно напрежение сред двете страни посредством недодялани изявления.
Грешката на Макрон обаче е освен протоколна, а кардинална. Проблемът не е междудържавен. Същата илюзия пречеше и на българския министър председател Кирил Петков да се ориентира какво да прави. Той си мислеше, че като сътвори работни групи сред министерствата на двете страни, ще се преодолеят пречките. Пет месеца по-късно резултатът е нулев. Даже френските дипломати в София, които са призвани да бъдат наблюдателни, надали са забелязали напредък в българо-македонските връзки. Следователно този метод е непроизводителен.
В изявление за " Нова телевизия " вицепремиерът Асен Василев, който като финансов министър е спестовен на думи, къде е грешката: „ За мен първата стъпка е, че не България би трябвало да се разбере със Северна Македония, а Европейски Съюз би трябвало да се разбере с нея – т.е. Европейски Съюз да одобри най-малко частично българската позиция ”. Всъщност България желае единствено едно нещо: равни човешки права за всички жители, което е главен принцип на европейската народна власт. Скопие упорства, че е признало този принцип в своята конституция, само че не споделя за какво пропуща българите в преамбюла на същата конституция, където са изброени така наречен държавотворни нации.
Българите са анихилирани,
сведени са до едно нищо и това проличава освен от конституцията, а и от формалното броене на популацията, посредством което гражданите с българско съзнание зорлем са докарани до 3504 души. Пратеници на Еврокомисията от време на време ни успокояват, че в процеса на договарянията, които ще се водят сред Брюксел и Скопие, ще бъде отделено особено внимание на отбраната на малцинствата. Но никой общественик у нас не приказва за българско малцинство в районен съд Македония. Ние не знаем какъв брой са българите, откакто там няма заслужаващо доверието броене, а и систематичният тормоз пречи на жителите да показват свободно своята народностна принадлежност.
Когато България упорства да се съблюдават базови европейски правила, въпросът не може да е двустранен. Проблемът е сред Европейски Съюз и Скопие и натискът върху България измества фокуса. Напоследък се появи даже
геополитически мотив
за извиване на ръцете на българските политици: посредством ветото България пособия на нападателната политика на Русия. Москва се стреми да разедини Европа, като се намести на Балканите, и Путин щял да бъде удовлетворен, в случай че РСМ остане отвън Европейски Съюз. Привидно е по този начин, само че може да се каже и противоположното: посредством притискането на България се ускорява сръбското въздействие в РСМ, а посредством него и въздействието на Русия. Със заличаването на българите Скопие продължава югополитиката си на сърбизация. Европейските водачи се отнасят към Северна Македония със състрадание, тъй като им се коства малка и безобидна, само че по този метод си отглеждат, в случай че не троянски кон, най-малко съветско троянско пони.
Усилието на Макрон да откри решение може да бъде сполучливо, в случай че признае очевидната истина, вместо да я заобикаля. И нека не е решил да уреди рандеву на президента Радев на някое от паметните за България места в Париж, свързани с дооформянето на някогашната югорепублика Македония - като кметството на кокетното предградие Нюи сюр Сен, известно на български като Ньой.
(Аристотел)
Древните мъдреци по тази причина са уважавани, тъй като мислите им служат на много генерации след тях. Френският президент Еманюел Макрон има упоритостта да остави историческа следа от своето председателство на Съвета на Европейски Съюз, което е първото и последното през двата му президентски мандата.
За дълбока промяна на Евросъюза няма време, въпреки че се върви в тази посока след Конференцията за бъдещето на Европа, която завърши на 9 май в Страсбург. Каквото и да се случи отсега нататък, няма да се свързва с името на Макрон, тъй като председателската му роля в Съвета на Европейски Съюз също е на привършване в края на този месец. През оставащите седмици до 30 юни той има единствено един златен късмет за запаметяващо се европейско водачество - да отпуши разширението на Европейски Съюз към Западните Балкани. Но му пречи България с нейното несъгласие над старта на присъединителните договаряния на Северна Македония (и пакетираната с нея Албания).
Затова Макрон се е вторачил в
премахването на тази спънка посредством напън върху България
За една седмица (на 31 май и 7 юни) научихме за две поредни покани в Париж на висши български ръководители, с цел да се откажат от ветото. Първия път трябваше да се явят президентът Румен Радев и министър председателят Кирил Петков, тъй като се смяташе, че сред тях има различие, заради което България не може да вземе дефинитивно решение. Радев се сочеше като непреклонен, а Петков - като колеблив към районен съд Македония. Затова Макрон се бе заблудил, че това е български вътрешнополитически въпрос, който може да се уреди с неговото ходатайство. Радев отклони поканата като неуместна и Макрон реши, че би трябвало да посредничи в междудържавен спор. Но отново позволи неточност.
В телефонен диалог на 6 юни той Радев още веднъж, но като отсрещна страна му предложи да се срещне в Париж с македонския министър председател Димитър Ковачевски. Чисто протоколно не е редно да се урежда среща сред президент и министър председател, тъй като не са на едно ниво. Президентът приема премиера, а не се среща с него. Но на Макрон му е простено, тъй като в президентска република като Франция президентът има директно присъединяване в изпълнителната власт. Неслучайно френският Министерски съвет се събира на съвещания в президентския Елисейски замък и няма потребност от своя постройка.
Без подозрение френският държавен протокол се ориентира брилянтно в дипломатическите правила. Затова поканата към Радев и Ковачевски може да се изясни единствено по един метод: Макрон е схванал, че от напън само върху България няма изгода. Тя устоя и под тежката немска преса миналата година.
Необходим е напън също върху Северна Македония,
която до момента е била щадена, а там податливост към хрисимост демонстрира единствено министър председателят (и неговият външен министър). Президентът Стево Пендаровски освен няма действителна власт, само че и основава излишно напрежение сред двете страни посредством недодялани изявления.
Грешката на Макрон обаче е освен протоколна, а кардинална. Проблемът не е междудържавен. Същата илюзия пречеше и на българския министър председател Кирил Петков да се ориентира какво да прави. Той си мислеше, че като сътвори работни групи сред министерствата на двете страни, ще се преодолеят пречките. Пет месеца по-късно резултатът е нулев. Даже френските дипломати в София, които са призвани да бъдат наблюдателни, надали са забелязали напредък в българо-македонските връзки. Следователно този метод е непроизводителен.
В изявление за " Нова телевизия " вицепремиерът Асен Василев, който като финансов министър е спестовен на думи, къде е грешката: „ За мен първата стъпка е, че не България би трябвало да се разбере със Северна Македония, а Европейски Съюз би трябвало да се разбере с нея – т.е. Европейски Съюз да одобри най-малко частично българската позиция ”. Всъщност България желае единствено едно нещо: равни човешки права за всички жители, което е главен принцип на европейската народна власт. Скопие упорства, че е признало този принцип в своята конституция, само че не споделя за какво пропуща българите в преамбюла на същата конституция, където са изброени така наречен държавотворни нации.
Българите са анихилирани,
сведени са до едно нищо и това проличава освен от конституцията, а и от формалното броене на популацията, посредством което гражданите с българско съзнание зорлем са докарани до 3504 души. Пратеници на Еврокомисията от време на време ни успокояват, че в процеса на договарянията, които ще се водят сред Брюксел и Скопие, ще бъде отделено особено внимание на отбраната на малцинствата. Но никой общественик у нас не приказва за българско малцинство в районен съд Македония. Ние не знаем какъв брой са българите, откакто там няма заслужаващо доверието броене, а и систематичният тормоз пречи на жителите да показват свободно своята народностна принадлежност.
Когато България упорства да се съблюдават базови европейски правила, въпросът не може да е двустранен. Проблемът е сред Европейски Съюз и Скопие и натискът върху България измества фокуса. Напоследък се появи даже
геополитически мотив
за извиване на ръцете на българските политици: посредством ветото България пособия на нападателната политика на Русия. Москва се стреми да разедини Европа, като се намести на Балканите, и Путин щял да бъде удовлетворен, в случай че РСМ остане отвън Европейски Съюз. Привидно е по този начин, само че може да се каже и противоположното: посредством притискането на България се ускорява сръбското въздействие в РСМ, а посредством него и въздействието на Русия. Със заличаването на българите Скопие продължава югополитиката си на сърбизация. Европейските водачи се отнасят към Северна Македония със състрадание, тъй като им се коства малка и безобидна, само че по този метод си отглеждат, в случай че не троянски кон, най-малко съветско троянско пони.
Усилието на Макрон да откри решение може да бъде сполучливо, в случай че признае очевидната истина, вместо да я заобикаля. И нека не е решил да уреди рандеву на президента Радев на някое от паметните за България места в Париж, свързани с дооформянето на някогашната югорепублика Македония - като кметството на кокетното предградие Нюи сюр Сен, известно на български като Ньой.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ