У нас стартира платформа за проверка на факти
Платформа за инспекция на обстоятелства започва в България! Тя носи името Factcheck и към този момент работи и в други страни. У нас работата й стартира единствено преди няколко дни, а към този момент има няколко тествани за меродавност изказвания. Сред тях са опасения, че хора без ваксина за ковид няма да могат да пътуват, както и подправени изказвания, че тестванията върху животни на Covid имунизациите са били прекъснати, тъй като животните умирали.
За да ревизира достоверността на новините, екипът на Factcheck открива произхода им и споделя наличната публична информация по тематиката. Проверяват се обстоятелствата, които са в основата на вести в медиите, изявления и изявления в обществените мрежи. За задачата редакторите на уеб страницата наблюдават източниците на информация, както и претекстовете им за издание на обещано изказване. Самите редактори вземат решение коя информация да ревизират, като се преценяват с актуалността и публичната значителност на всяка от тематиките.
Важен детайл от работата им е инспекция на изявления в обществените мрежи, които се споделят безсистемно в интернет. Именно подобен е казусът с изказванията за прекъснати проби върху животни по отношение на имунизацията за Covid-19. Oсновната цел на плана е да се бори с дезинформацията, като свързва източника на изказванието и търси доказателства от него. От АЕЖ показват обаче, че в някои случаи инспекцията на обстоятелствата може да се каже невъзможна.
Инициативата е дело на опитни публицисти, начело с Кристина Христова, която е измежду учредителите АЕЖ - България, както и неин ръководител от 2010 до 2016 година Главен редактор на уеб страницата е Ралица Ковачева – публицист и учител по интернационална публицистика във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ " Св. Климент Охридски ". Автори пък са публицистите Георги Марчев, Мина Киркова и Божидар Ангелов.
Екипът се надява, че работата им ще подкрепя тази на публицистите, както и че ще оказва помощ на хората да разграничават по-добре подправените вести. Екипът предлага и първия „ Пътеводител за инспекция на обстоятелства в цифрова среда “, приспособен за работа с българските бази данни. „ Той е основан в помощ на проверяващите публицисти, само че е от изгода и за всички представители на гражданското общество, за които разобличаването на подправените вести и дезинформацията е идея и нужда. Наръчникът включва най-важните умения за инспекция на обстоятелствата “. Достъпен е ТУК.
Сайтът има и специфична секция, отдадена на дезинформацията. В нея създателите проучват подправени вести и течения, които се радват на необятна известност у нас. Сред тях са „ Защитата на християнското семейство като фасада за политическа пропаганда “ на Георги Малчев и „ От Истанбулската спогодба, та на „ Измамата к0вид-19 “ – взаимно следствие на Мина Киркова, Симона Костадинова и Георги Марчев за това по какъв начин с подправени вести и секрети групи се трансферират онлайн общности от интрига на интрига.
Всеки може да подаде факт за инспекция в платформата ТУК, като вкара изказванието, неговия източник и типа медия, в която са се натъкнали на него – обществена мрежа, новинарски уебсайт, телевизия, радио или вестник. Оставят се още дата и линк или скрийншот на изказванието, които да оказват помощ на екипа да наблюдава произхода му.
Българската подправена вест на 100 години
За да ревизира достоверността на новините, екипът на Factcheck открива произхода им и споделя наличната публична информация по тематиката. Проверяват се обстоятелствата, които са в основата на вести в медиите, изявления и изявления в обществените мрежи. За задачата редакторите на уеб страницата наблюдават източниците на информация, както и претекстовете им за издание на обещано изказване. Самите редактори вземат решение коя информация да ревизират, като се преценяват с актуалността и публичната значителност на всяка от тематиките.
Важен детайл от работата им е инспекция на изявления в обществените мрежи, които се споделят безсистемно в интернет. Именно подобен е казусът с изказванията за прекъснати проби върху животни по отношение на имунизацията за Covid-19. Oсновната цел на плана е да се бори с дезинформацията, като свързва източника на изказванието и търси доказателства от него. От АЕЖ показват обаче, че в някои случаи инспекцията на обстоятелствата може да се каже невъзможна.
Инициативата е дело на опитни публицисти, начело с Кристина Христова, която е измежду учредителите АЕЖ - България, както и неин ръководител от 2010 до 2016 година Главен редактор на уеб страницата е Ралица Ковачева – публицист и учител по интернационална публицистика във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ " Св. Климент Охридски ". Автори пък са публицистите Георги Марчев, Мина Киркова и Божидар Ангелов.
Екипът се надява, че работата им ще подкрепя тази на публицистите, както и че ще оказва помощ на хората да разграничават по-добре подправените вести. Екипът предлага и първия „ Пътеводител за инспекция на обстоятелства в цифрова среда “, приспособен за работа с българските бази данни. „ Той е основан в помощ на проверяващите публицисти, само че е от изгода и за всички представители на гражданското общество, за които разобличаването на подправените вести и дезинформацията е идея и нужда. Наръчникът включва най-важните умения за инспекция на обстоятелствата “. Достъпен е ТУК.
Сайтът има и специфична секция, отдадена на дезинформацията. В нея създателите проучват подправени вести и течения, които се радват на необятна известност у нас. Сред тях са „ Защитата на християнското семейство като фасада за политическа пропаганда “ на Георги Малчев и „ От Истанбулската спогодба, та на „ Измамата к0вид-19 “ – взаимно следствие на Мина Киркова, Симона Костадинова и Георги Марчев за това по какъв начин с подправени вести и секрети групи се трансферират онлайн общности от интрига на интрига.
Всеки може да подаде факт за инспекция в платформата ТУК, като вкара изказванието, неговия източник и типа медия, в която са се натъкнали на него – обществена мрежа, новинарски уебсайт, телевизия, радио или вестник. Оставят се още дата и линк или скрийншот на изказванието, които да оказват помощ на екипа да наблюдава произхода му.
Българската подправена вест на 100 години
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




