Пластмасите са по-устойчиви от алтернативните материали, когато се вземат предвид

Пластмасите са по-устойчиви от различните материали, когато се вземат поради оценките на виталния цикъл, сочи отчет, оповестен от Асоциацията на пластмасовата промишленост (PLASTICS). Премахването на пластмасите би навредило на непрестанните старания за резистентност, подобряването на системите за преработване е решение с огромна практическа стойност. Докладът проучва научни данни за въздействието на пластмасите върху околната среда. Изготвен от учения по околната среда Кенет Грийн и озаглавен „ Пластмаси и резистентност “ (Plastics and Sustainability), „ Твърде постоянно виждаме известни кръгове да подлагат на критика пластмасите, употребявайки ненаучна информация. Докладът обобщава това, което данните сочат от години: пластмасата е по-лека и по-издръжлива от другите възможности и оставя по-малък отпечатък върху околната среда “, показва Тони Радошевски, президент и основен изпълнителен шеф на PLASTICS. „ Преминаването към различни материали освен би навредило на промишленост, в която работят милиони хора, само че също по този начин би оказало отрицателно влияние върху околната среда и нашето благоденствие “. Пластмасата се употребява основно за пакетиране, само че дребна част от нея се събира вярно и се рециклира. Най-големият й дял е в бранша на пакетирането. Докладът „ Пластмаси и резистентност “ изследва голям брой оценки на виталния цикъл, с цел да дефинира разликите в методологиите за премерване на устойчивостта на разнообразни материали, в това число стомана, алуминий, стъкло и други Докладът регистрира, че устойчивостта на пластмасите може и би трябвало да продължи да се усъвършенства с течение на времето. „ Оценката на устойчивостта би трябвало да включва въздействието на пластмасата върху физическата среда, както и върху климата, в това число производството на пластмаса от изкопаеми горива и изхвърлянето на пластмасови боклуци в околната среда. Но би трябвало да сме изключително деликатни при избора на други възможности “, показва създателят на отчета Кенет Грийн. „ Сравнителните изследвания и здравият разсъдък ни споделят, че различните материали също ще окажат влияние върху околната среда, доста евентуално даже по-лошо от пластмасите, които вероятно може да заменят “. Докладът удостоверява редица научни заключения по отношение на виталния цикъл. Едно такова изследване от University of Michigan’s School for Environment and Sustainability, оповестено през 2020 година, открива, че пластмасата има по-малко влияние върху околната среда от стъклото за еднократна приложимост. Това демонстрира, че възходящата наклонност да се заменят пластмасовите опаковки за еднократна приложимост със стъклени опаковки за еднократна приложимост е „ изключително притеснителна “ от позиция на устойчивостта. Кои са изводите на отчета „ Пластмаси и резистентност “ Настоящите системи за преработване са стопански неефективни. Пълното преработване на пластмасовите мономери обаче би доближило потреблението на пластмасовите материали до актуалните схващания за резистентност на околната среда. Противно на публикуваното мнение, научните оценки за виталния цикъл на пластмасите и различните материали сочат, че пластмасите имат по-нисък въглероден отпечатък, което ги прави по-устойчивия вид спрямо други материали. Тези оценки на виталния цикъл също по този начин демонстрират, че заместването на пластмасите с други материали би било еднакво на екологичен компромис, защото другите възможности биха били по-малко устойчиви предвид на околната среда.
Пластмасите като относително нов материал в историята на производството на артикули получават решаващо значение за поддържането на процъфтяващи софтуерни общества. Предложенията за преустановяване на потреблението на пластмаса доста евентуално биха се оказали пагубни за просперитета както на хората, по този начин и на околната среда.
Как работят актуалните системи и какъв е идеалният вид за кръгова стопанска система при пластмасовите артикули? Пластмасови материали са оригиналност в геоложката история на Земята и еволюционната история на човечеството. Но те навлизат всеобщо в производството след Втората международна война. Въпреки че на процедура не са съществували преди 1900-те, материалите, които в този момент познаваме като пластмаси, се употребяват всеобщо както в развитите, по този начин и в разрастващите се общества.