Плашиш ме, велико Мироздание, като разпъваш мисълта ми до своята

Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизчислимост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта любов
и моята ненавист,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.

Ти ми даде:
блян към своето великолепие
и разсъдък да проникна в тебе,
и жадност да те опозная,
а идва ден и би трябвало да изчезна
и да ти върна всичко!

Гледам Изгрева
и Залеза,
гълтам Вечността ти
и очаквам своя край
непримирима...