Планирането, което правим преди да се родим, е подробно и

Планирането, което вършим преди да се родим, е в детайли и многостранно. То включва подбора на витални провокации, само че не се лимитира единствено с тях. Ние избираме своите родители (и те избират нас), къде и по кое време да се въплътим, образователните заведения, които ще посещаваме, домовете, в които ще живеем, хората, които ще срещнем, и взаимоотношенията, които ще имаме. Това написа в бестселъра си „ Храбри души " Робърт Шварц. Ако в миналото ви се е сторило, че към този момент познавате индивида, с който преди малко сте се срещнали, нищо чудно да сте били прави. Този човек евентуално е част от проекта, който сте съставили, преди да се родите. 
Ако обещано място, име, картина или фраза ви се стори необичайно позната, когато я чуете или видите за първи път, това постоянно е неразбираем спомен за това, което е било дискутирано преди вашето инкарниране, написа Шварц. 
Според него, когато навлезем в Земния проект, ние забравяме духовния си генезис. Преди да се инкарнираме, знаем, че ще получим сходна самоналожена амнезия. Изразът " зад воала " приказва за това положение на давност. Като божествени души се стремим да забравим същинската си идентичност, тъй като припомнянето ѝ ще ни даде по-дълбоко самопознание. За да реализираме това по-дълбоко осъзнаване, ние напущаме нефизическото царство - изпълнено с наслада, мир и обич - тъй като там не претърпяваме контрастност със себе си. 
А без контрастност няма по какъв начин да познаем изцяло себе си.
Представете си свят, където има единствено светлина. Ако в никакъв случай не сте били в мрак, по какъв начин бихте могли да осъзнаете и оцените светлината? Именно контрастът сред светлина и мрак ни води до по-богато схващане и в последна сметка - запомняне. Физическият проект ни дава този контрастност, тъй като това е свят на дуалностите: горе и долу, горещо и студено, положително и неприятно. Мъката от дуалността ни разрешава да опознаем по-добре насладата. Хаосът на Земята усилва за нас цената на мира. Омразата, с която може да се сблъскаме, задълбочава разбирането ни за любовта. Ако в никакъв случай не сме преживявали тези аспекти на човешкото, по какъв начин ще познаем своята божественост?
Представете си, че произхождате от място, където звучи най-прекрасната музика, основана в миналото. 
Тази музика е екстатична, блестяща. Слушате я откогато се помните.
Тя не е преставала в никакъв случай, нито е звучала друга музика. Един ден установявате, че защото постоянно сте я слушали, в действителност в никакъв случай не сте я чули същински. Тоест, в никакъв случай не сте я познали в реалност, тъй като в никакъв случай не сте познали нищо друго. Затова решавате, че бихте желали да чуете музиката в действителност. Как бихте могли да го постигнете?
Един от методите е да отидете някъде, където музиката от Дома няма да звучи. Там може би ще звучи друга музика, музика, съдържаща дразнещи тонове или нехармонични пасажи. Този контрастност ще ви помогне да оцените по нов метод музиката, която сте чували постоянно у Дома.
Друг метод е да отидете някъде, където музиката от Дома не съществува, и да я пресъздавате по мемоари. Преживяването от композирането на тези превъзходни звуци ще ви подари непрестанно задълбочаващото се осъзнаване на нейната хубост.
Съществува и трета опция, написа Шварц, която е доста по-предизвикателна, само че и изпълнена с най-голямо заричане. Идва ви мислено, че може да придобиете същинско надълбоко знание, като отидете някъде, където музиката от Дома не звучи и 
може да бъде пресъздадена единствено откакто забравите нейното звучене.
Преживяването от припомнянето и по-късно - Композирането на невероятните симфонии на Дома ще докара до най- богатото, най-пълното и най-обширното опознаване на присъщото им великолепие.

И по този начин, вие се отправяте самоуверено към света, който предлага третата опция. Там чувате музика и, не запомнили спомените си, вярвате, че е единствената слушана в миналото от вас музика. Някои песни са прелестни, само че много нервират слуха ви, тъй като ви се костват дисонантни. Тези нехармонични тонове раждат във вас желанието и в последна сметка - решимостта да създадете истинска музика.
Скоро стартирате да пишете свои композиции. Първоначално гръмката музика от нашия нов свят ви разсейва. С времето обаче, когато започнете да се отвръщате от външния искра и да се вслушвате в мелодиите в сърцето си, музикалните ви произведения ще стават все по-красиви. Най-накрая композирате шедьовър и, когато го приключите, си спомняте нещо: написаният от вас шедьовър е същата музика, която е звучала у Дома. И този спомен разсънва различен: Вие сте тази музика. Тя не е нещо, което сте чули отвън себе си; по-скоро тя е вас и вие сте нея. И като сте се основали на едно ново място, вие сте се опознали - опознали сте се същински - по метод, който нямаше да бъде вероятен, в случай че в никакъв случай не бяхте напускали Дома.