Планът ми: моля Каракачанов да ми услужи с пушка да

Планът ми: апелирам Каракачанов да ми услужи с пушка да гръмна комшията, че паркира на моето място на детската площадка пред блока, и като ми откаже, изненадващо споделям: " Тогава дайте 5 лв. назаем! ", и той комплициран няма метод да не бръкне в мешката с пари.
А пред военното министерство, какъв шанс, таман той! Поне на него ми замязя мъжът с някогашна бяла, а към този момент единствено престилка, който седеше на сандък от патрони до входа и белеше лук.
- Готвим ли, готвим ли! - споделих строевашки.
Той подсмръкна съмнително:
- Това са секретни неща.
- Обаче бюджетът ви е рекорден!
- И това е секретно!
- Премиерът го сподели! - размахах пръст. - И вие незабавно си угаждате!
Затърсих край вратата на министерството звънците:
- Я да запитвам аз най-важния военачалник за това ли ви дават пари!
- Ще питаш различен път! - озъби се той. - Изнесоха се!
- Къде?
Готвачът застана нащрек:
- Ама ти доста питаш! Да не си нещо непосредствен с врага?
- Никога! - наскърбих се.
Той се поотпусна, само че си мърмореше:
- Военно министерство е това, тука е загадка до загадка! - Обеленият лук цопна в кофата с вода. - Добре де, ще ти кажа! Ама сред нас да си остане!
- То е ясно! - клекнах до него.
Готвачът се озърна, прошепна:
- Обидиха се.
- Кои?!
- Колегите от министерството. Военните.
- Защо? Врагът ли нещо им сподели?
- Не, поради пари. Ама не може по този начин! С трици маймуни да ловиш! И врагове да громиш! Това боен бюджет ли е?!
- Нали дори в НАТО нямат подобен - вметнах многозначително.
- Абе НАТО! С тези пари човек две-три бомби да си купи, нещо там шепа патрони и свършват!
Настъпи моментът за " разделяй и владей ".
- А в полицията проблемите ги взеха решение, нали! - споделих.
- Така ли?! - трепна готвачът.
- Дали са им 14 милиона за финансови разноски. Капиталисти с пагони!
Готвачът се замисли, след това поклати глава:
- Те хранят полицейски кучета и на коне съм ги виждал! Това са кокали, сено!
- Колко пък да коства едно сено?! - възкликнах. - Вие самолети купувате, пък не се оплаквате!
Готвачът взе идната глава лук, а аз взех решение да сменя изненадващо тематиката:
- Защо се е натрупал толкоз лук за белене?
Той ме изгледа:
- Ще ти кажа, тъй като очевидно си добър човек - единствено ти се спря да видиш жив ли съм, вода пил ли съм!
Подсмръкнах милозливо, което с толкоз лук в близост не бе по никакъв начин мъчно:
- Пил ли си вода, приятелю?
- Пих от кофата с обеления лук... - той извъртя очи към небето. - Поминувам някак...
- Та защо си тук? - върнах го на жестоката земя.
- Заради новата военна теория! - още веднъж сниши глас той. - Тя гласи: " Закуската изяж самичък, обеда раздели с другари, вечерята дай на врага си! ". И ме спешиха, та като пристигна зложелател, да има вечеря за него!
- И какво ще хапне той?
- Попска яхния!
В този миг цялата скица ми стана ясна:
- Попска яхния не се прави с кромид, а с арпаджик! - изкрещях. - Шпионин!
- Обиждаш ме! - подскочи оня и хукна през градината пред министерството.
Гоних го съвсем минута, пък се върнах да прибера лука като военна плячка. Къде ти! Докато аз защитавах националните ползи, от министерството излязъл готвач с генералски пагони на престилката, огледал се, пък прибрал освен кофата с обеления лук, само че и чувала! Така ми сподели незрящият бедняк от ъгъла и добави, че на Каракачанов му замязял.
В това време готвачът се върна.
- Ти що стряскаш хората на дълга, бе! - викна ми отдалеко. - В изискванията на актуалната война попска яхния може и с кромид! Развива се военната просвета!
- А ти що бягаш! - викнах му аз.
- Не съм от през вчерашния ден по министерствата! И все ни хулите, недоволствате!
- Дай тогава 5 лв. назаем! - споделих изненадващо.
Не ми даде, несъмнено тъй като единствено приличаше на Каракачанов.