Докога народът ще финансира загубите на НЕК?
Пламен Симеонов
Въпреки опитите на страната за стабилизиране на енергетиката публичният снабдител НЕК продължава да генерира загуби. Трупа ги от години, по тази причина надали е огромна изненада, че и 2018-а компанията е "на алено " с над 115 млн. лв.. Оправданието е, че загубата идва главно от изгубеното арбитражно дело против "Уорли Парсънс " за АЕЦ "Белене ". В интерес на истината - през 2017-а НЕК въпреки всичко съумя да реализира, въпреки и напълно скромна, счетоводна облага от 135 хиляди лв.. Сега обаче е подала следващото си искане за повишаване на тока пред Комисията за енергийно и водно контролиране. Нещо повече, поискала е нарастване на цената на електрическата енергия с близо 20% за контролирания пазар.
Според отчета на компанията е належащо междинната покупна цена на електрическата енергия за бита и дребния бизнес от 1 юли да е 151.52 лв/мвтч. Това е с 19.4% повече от цената, одобрена сега. Началниците от НЕК изясняват това нарастване с устойчивата наклонност на повишаване на цената на пазара на квоти за нездравословни излъчвания.
Всъщност даже и без изгубеното дело против "Уорли Парсънс " финансовите резултати на държавната компания са се влошили по отношение на 2017-а с близо 62 млн. лв.. За цялата предходна година среднопретеглената цена на нездравословните излъчвания се е повишила 2,5 пъти - от 8.39 евро на 20.69 евро/т, излиза наяве от анализите на НЕК, която купува квотите на двете американски централи - Топлоелектрическа централа "AES Гълъбово " и Топлоелектрическа централа "Контур Глобал Марица-изток 3 ". Това и отсега нататък ще утежнява финансовия й резултат, само че тя няма по какъв начин да предоговори това изискване в дълготрайните контракти на въглищните централи. Властта сякаш щеше да води някакви договаряния с американците, само че може би около жилищата и оставките не и е останало време.
Експертите, изготвили предварителния годишен доклад на компанията, установяват, че общата сума на отговорностите й към края на предходната година е 4.053 милиарда лв.. Тези отговорности са намалели с 13 млн. лева по отношение на края на 2017-а. Иначе НЕК продължава да работи в изискванията на негативен чист капитал от 893 млн. лева, при 562 млн. лева година по-рано. С други думи, в случай че не бе специфичен публичен снабдител, поддържан от страната, тази компания от дълго време да е оповестена в неплатежоспособност.
Загубата единствено от продажбата на ток за контролирания пазар пък е 158.5 млн. лв.. И без поддръжката на Фонд "Сигурност на електроенергийната система " е щяла да надскочи 238 млн. лв.. От електрическата компания регистрират нарастване на доставените количества електрическа енергия за контролирания пазар с 14%, тъй като част от потребителите са се върнали назад от свободния на контролирания пазар. Което си е самобитна оценка за активността на самостоятелната ни енергийна борса.
В отчета
си НЕК упорства за компенсиране на разноски, осъществени от нея по седм точки, като общата сума е над 724 млн. лв.. Освен това предлага за идващия регулаторен интервал от Фонд "Сигурност на електроенергийната система “ да се покрият и спомагателни разноски за 82 328 хиляди лв.. Така общата нужна отплата за публичния снабдител доближава 806 млн. лв.. Тези числа са повече от стряскащи и се появяват в общественото пространство всяка година по това време.
Припомняме, че и трите електроразпределителни компании желаеха наскоро повишаване на тока от 1 юли. От ЧЕЗ държат нарастването да е приблизително с 12 на 100. Заявлението им планува дневната цена да се усили с 9 на 100.
EVN пък желаят нарастване на тока денем с 4%, а на нощната цена - със седем %. А от "Енерго про " надлежно с 2% и с 4 на 100 повече за нощната цена.
КЕВР ще се произнесе в средата на юни, само че нормално такива шокови нарастване не приема. За момента обещанията на ръководителя на комисията Иван Иванов са, че нарастването за бита ще е в границите на годишната инфлация - т.е. към 3 %. Което е много под желаното нарастване от непрекъснато закъсалия финансово публичен снабдител и желанията на електроразпределенията.
Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 “ продължава да търси 25 млн. лева оборотни средства
Държавната "Марица-изток 2 " е удължила периода за приемане на предложения от банки, подготвени да й провиснал заем. Очаква се в границите на идната седмица да стане ясно дали сдружението ще успее да притегли финансираща институция. Както "БАНКЕРЪ " писа, ТЕЦ-ът търси оборотни средства за общо 25 млн. лева посредством социална поръчка в две обособени позиции - едната е за овърдрафт за 15 млн. лева, а другата е за още 10 милиона.
Според разпоредбите на процедурата, с цел да се направи избор, е належащо да са постъпили най-малко пет предложения. Очевидно това изискване не е изпълнено и поради това е продължен срокът. Един от факторите, които възпират кредитните институции, е, че липсва поръчителство за отпущането на средствата. Това изискване е особено записано в изискванията на поръчката. През последната година държавната въглищна централа го закъса хубавичко поради високите равнища на квотите за замърсен въздух, които би трябвало да заплаща. Миналата година за нея приключи с рекордна загуба от към 330 млн. лв..
<!--![endif]--> <!--![if-->
Въпреки опитите на страната за стабилизиране на енергетиката публичният снабдител НЕК продължава да генерира загуби. Трупа ги от години, по тази причина надали е огромна изненада, че и 2018-а компанията е "на алено " с над 115 млн. лв.. Оправданието е, че загубата идва главно от изгубеното арбитражно дело против "Уорли Парсънс " за АЕЦ "Белене ". В интерес на истината - през 2017-а НЕК въпреки всичко съумя да реализира, въпреки и напълно скромна, счетоводна облага от 135 хиляди лв.. Сега обаче е подала следващото си искане за повишаване на тока пред Комисията за енергийно и водно контролиране. Нещо повече, поискала е нарастване на цената на електрическата енергия с близо 20% за контролирания пазар.
Според отчета на компанията е належащо междинната покупна цена на електрическата енергия за бита и дребния бизнес от 1 юли да е 151.52 лв/мвтч. Това е с 19.4% повече от цената, одобрена сега. Началниците от НЕК изясняват това нарастване с устойчивата наклонност на повишаване на цената на пазара на квоти за нездравословни излъчвания.
Всъщност даже и без изгубеното дело против "Уорли Парсънс " финансовите резултати на държавната компания са се влошили по отношение на 2017-а с близо 62 млн. лв.. За цялата предходна година среднопретеглената цена на нездравословните излъчвания се е повишила 2,5 пъти - от 8.39 евро на 20.69 евро/т, излиза наяве от анализите на НЕК, която купува квотите на двете американски централи - Топлоелектрическа централа "AES Гълъбово " и Топлоелектрическа централа "Контур Глобал Марица-изток 3 ". Това и отсега нататък ще утежнява финансовия й резултат, само че тя няма по какъв начин да предоговори това изискване в дълготрайните контракти на въглищните централи. Властта сякаш щеше да води някакви договаряния с американците, само че може би около жилищата и оставките не и е останало време.
Експертите, изготвили предварителния годишен доклад на компанията, установяват, че общата сума на отговорностите й към края на предходната година е 4.053 милиарда лв.. Тези отговорности са намалели с 13 млн. лева по отношение на края на 2017-а. Иначе НЕК продължава да работи в изискванията на негативен чист капитал от 893 млн. лева, при 562 млн. лева година по-рано. С други думи, в случай че не бе специфичен публичен снабдител, поддържан от страната, тази компания от дълго време да е оповестена в неплатежоспособност.
Загубата единствено от продажбата на ток за контролирания пазар пък е 158.5 млн. лв.. И без поддръжката на Фонд "Сигурност на електроенергийната система " е щяла да надскочи 238 млн. лв.. От електрическата компания регистрират нарастване на доставените количества електрическа енергия за контролирания пазар с 14%, тъй като част от потребителите са се върнали назад от свободния на контролирания пазар. Което си е самобитна оценка за активността на самостоятелната ни енергийна борса.
В отчета
си НЕК упорства за компенсиране на разноски, осъществени от нея по седм точки, като общата сума е над 724 млн. лв.. Освен това предлага за идващия регулаторен интервал от Фонд "Сигурност на електроенергийната система “ да се покрият и спомагателни разноски за 82 328 хиляди лв.. Така общата нужна отплата за публичния снабдител доближава 806 млн. лв.. Тези числа са повече от стряскащи и се появяват в общественото пространство всяка година по това време.
Припомняме, че и трите електроразпределителни компании желаеха наскоро повишаване на тока от 1 юли. От ЧЕЗ държат нарастването да е приблизително с 12 на 100. Заявлението им планува дневната цена да се усили с 9 на 100.
EVN пък желаят нарастване на тока денем с 4%, а на нощната цена - със седем %. А от "Енерго про " надлежно с 2% и с 4 на 100 повече за нощната цена.
КЕВР ще се произнесе в средата на юни, само че нормално такива шокови нарастване не приема. За момента обещанията на ръководителя на комисията Иван Иванов са, че нарастването за бита ще е в границите на годишната инфлация - т.е. към 3 %. Което е много под желаното нарастване от непрекъснато закъсалия финансово публичен снабдител и желанията на електроразпределенията.
Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 “ продължава да търси 25 млн. лева оборотни средства
Държавната "Марица-изток 2 " е удължила периода за приемане на предложения от банки, подготвени да й провиснал заем. Очаква се в границите на идната седмица да стане ясно дали сдружението ще успее да притегли финансираща институция. Както "БАНКЕРЪ " писа, ТЕЦ-ът търси оборотни средства за общо 25 млн. лева посредством социална поръчка в две обособени позиции - едната е за овърдрафт за 15 млн. лева, а другата е за още 10 милиона.
Според разпоредбите на процедурата, с цел да се направи избор, е належащо да са постъпили най-малко пет предложения. Очевидно това изискване не е изпълнено и поради това е продължен срокът. Един от факторите, които възпират кредитните институции, е, че липсва поръчителство за отпущането на средствата. Това изискване е особено записано в изискванията на поръчката. През последната година държавната въглищна централа го закъса хубавичко поради високите равнища на квотите за замърсен въздух, които би трябвало да заплаща. Миналата година за нея приключи с рекордна загуба от към 330 млн. лв..
<!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ