България: История за три икономики
Пламен Ненов е доцент по стопанска система в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в региона на макроикономиката и финансите. Има докторска степен по стопанска система от Massachusetts Institute of Technology (MIT). Член и секретар е на. Настоящият разбор, който е първият, направен в границите на съвета, беше показан в понеделник.
Всяка национална стопанска система съставлява цялост от районни стопански системи, които действат в условия на общи стопански институции и политики. Тези районни стопански системи постоянно имат разнообразни равнища на приходи заради разнообразни равнища на работливост, разлики в локалната индустриална конструкция и в просветителния профил на популацията и затова са изложени и на разнородни стопански шокове.
Пламен Ненов е доцент по стопанска система в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в региона на макроикономиката и финансите. Има докторска степен по стопанска система от Massachusetts Institute of Technology (MIT). Член и секретар е на. Настоящият разбор, който е първият, направен в границите на съвета, беше показан в понеделник.
Всяка национална стопанска система съставлява цялост от районни стопански системи, които действат в условия на общи стопански институции и политики. Тези районни стопански системи постоянно имат разнообразни равнища на приходи заради разнообразни равнища на работливост, разлики в локалната индустриална конструкция и в просветителния профил на популацията и затова са изложени и на разнородни стопански шокове.
Първите две десетилетия на XXI век са интервал на доста нарастване в районните стопански неравенства в индустриализирани страни като Съединени американски щати и Англия. Тези трендове са резултат както на възхода на градове и райони " супер-звезди ", по този начин и на обособяването на райони с потисната икономическа интензивност. И до момента в който първата група оказва позитивен резултат върху общото социално-икономическо развиване на съответната страна, при втората група райони се следят обилни негативни социално-икономически последствия и пропуснати стопански изгоди. Тези последствия включват трайно потисната икономическа интензивност на популацията в трудоспособна възраст; по-ниски локални данъчни доходи и по-високи разноски за компенсации за безработица; неприятни здравни резултати на популацията и по-високи равнища на престъпност; по-нисък човешки капитал и намалена обществена подвижност. Тези негативни социално-икономически резултати от своя страна водят до опасности от районна политическа поляризация и народен политически блокаж.
Целта на сегашния разбор е да показа в детайли главните обстоятелства за динамичността на районните стопански неравенства в България през XXI век с съответен фокус върху разликите в районната икономическа интензивност. Анализът показва и районния темперамент на съществени стопански политики в България, в това число на разпределението на еврофондове и на районната фискална политика. Анализът приключва с къса икономическата аргументация за потребността от провеждането на районни стопански политики в България.
Реклама Регионалните стопански неравенства в България
Регионалните стопански системи на територията на една страна нормално се дефинират чрез границите на локалните пазари на труда. От своя страна локалните пазари на труда са обособени въз основата на информация за ежедневната трудова миграция на работещите. Въз основа на този аршин като цяло за България съвсем всяка административна област може да се преглежда свободно като локален пазар на труда и затова като обособена районна стопанска система. Изключение вършат София и покрайнината, включващи областите София-град, Перник и множеството общини от София-област. Следователно за задачите на сегашния разбор, тези области и общини ще бъдат обсъждани като един общ локален пазар на труда.
Важно е да се означи, че обособяването на районни стопански системи на равнище област е относително консервативно и че такова отделяне за България може да се направи и за множеството общини в страната. Тъй като икономическите разлики на равнище община са по-големи и защото в България съществени районни политики се правят на равнище община, анализът ще показа и обстоятелства за районните стопански неравенства на равнище община.
Икономически разлики сред области
Фигура 1 показва динамичността на действителната междинна годишна работна заплата и на отношението сред претовареност и популацията в трудоспособна възраст по области в България за интервала 2000-2019 година Фигурата ясно показва сериозното и ускоряващо се раздалечаване сред София и покрайнината от една страна и останалите области въпреки това през XXI век както във връзка с заплащането, по този начин и във връзка с икономическата интензивност, измерена посредством отношението заетост-население в трудоспособна възраст. Докато първоначално наXXI век София и покрайнината не се разграничава изключително от останалите области в страната по тези индикатори, то през 2019 година междинната работна заплата е съвсем двойно по-висока, а отношението заетост-население е с най-малко 20 процентни пункта по-високо за София и покрайнината спрямо останалите области. Тези увеличаващи се разлики се дължат както на динамичността по време на икономическия взрив в интервала 2004-2008 година, по този начин и на интервала на възобновяване след рецесията от 2009 година
Реклама
Фигура 2 показва районните разлики за едно такова групиране на областите отвън София и покрайнината. Конкретно, областите отвън София и покрайнината са разграничени на две групи въз основа на дeлa от популацията в трудоспособна възраст във всяка област, което живее в общини с висока безработица.
Поради тази причина едната група области е наречена " области с ниска безработица ", а
втората група - " области с висока безработица ". Фигура 2 ясно демонстрира значителното икономическо раздалечаване сред София и покрайнината и останалата част на страната.
За отношението заетост-население е значимо да се означи, че същите трендове се
Всяка национална стопанска система съставлява цялост от районни стопански системи, които действат в условия на общи стопански институции и политики. Тези районни стопански системи постоянно имат разнообразни равнища на приходи заради разнообразни равнища на работливост, разлики в локалната индустриална конструкция и в просветителния профил на популацията и затова са изложени и на разнородни стопански шокове.
Пламен Ненов е доцент по стопанска система в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в региона на макроикономиката и финансите. Има докторска степен по стопанска система от Massachusetts Institute of Technology (MIT). Член и секретар е на. Настоящият разбор, който е първият, направен в границите на съвета, беше показан в понеделник.
Всяка национална стопанска система съставлява цялост от районни стопански системи, които действат в условия на общи стопански институции и политики. Тези районни стопански системи постоянно имат разнообразни равнища на приходи заради разнообразни равнища на работливост, разлики в локалната индустриална конструкция и в просветителния профил на популацията и затова са изложени и на разнородни стопански шокове.
Първите две десетилетия на XXI век са интервал на доста нарастване в районните стопански неравенства в индустриализирани страни като Съединени американски щати и Англия. Тези трендове са резултат както на възхода на градове и райони " супер-звезди ", по този начин и на обособяването на райони с потисната икономическа интензивност. И до момента в който първата група оказва позитивен резултат върху общото социално-икономическо развиване на съответната страна, при втората група райони се следят обилни негативни социално-икономически последствия и пропуснати стопански изгоди. Тези последствия включват трайно потисната икономическа интензивност на популацията в трудоспособна възраст; по-ниски локални данъчни доходи и по-високи разноски за компенсации за безработица; неприятни здравни резултати на популацията и по-високи равнища на престъпност; по-нисък човешки капитал и намалена обществена подвижност. Тези негативни социално-икономически резултати от своя страна водят до опасности от районна политическа поляризация и народен политически блокаж.
Целта на сегашния разбор е да показа в детайли главните обстоятелства за динамичността на районните стопански неравенства в България през XXI век с съответен фокус върху разликите в районната икономическа интензивност. Анализът показва и районния темперамент на съществени стопански политики в България, в това число на разпределението на еврофондове и на районната фискална политика. Анализът приключва с къса икономическата аргументация за потребността от провеждането на районни стопански политики в България.
Реклама Регионалните стопански неравенства в България
Регионалните стопански системи на територията на една страна нормално се дефинират чрез границите на локалните пазари на труда. От своя страна локалните пазари на труда са обособени въз основата на информация за ежедневната трудова миграция на работещите. Въз основа на този аршин като цяло за България съвсем всяка административна област може да се преглежда свободно като локален пазар на труда и затова като обособена районна стопанска система. Изключение вършат София и покрайнината, включващи областите София-град, Перник и множеството общини от София-област. Следователно за задачите на сегашния разбор, тези области и общини ще бъдат обсъждани като един общ локален пазар на труда.
Важно е да се означи, че обособяването на районни стопански системи на равнище област е относително консервативно и че такова отделяне за България може да се направи и за множеството общини в страната. Тъй като икономическите разлики на равнище община са по-големи и защото в България съществени районни политики се правят на равнище община, анализът ще показа и обстоятелства за районните стопански неравенства на равнище община.
Икономически разлики сред области
Фигура 1 показва динамичността на действителната междинна годишна работна заплата и на отношението сред претовареност и популацията в трудоспособна възраст по области в България за интервала 2000-2019 година Фигурата ясно показва сериозното и ускоряващо се раздалечаване сред София и покрайнината от една страна и останалите области въпреки това през XXI век както във връзка с заплащането, по този начин и във връзка с икономическата интензивност, измерена посредством отношението заетост-население в трудоспособна възраст. Докато първоначално наXXI век София и покрайнината не се разграничава изключително от останалите области в страната по тези индикатори, то през 2019 година междинната работна заплата е съвсем двойно по-висока, а отношението заетост-население е с най-малко 20 процентни пункта по-високо за София и покрайнината спрямо останалите области. Тези увеличаващи се разлики се дължат както на динамичността по време на икономическия взрив в интервала 2004-2008 година, по този начин и на интервала на възобновяване след рецесията от 2009 година
Реклама
Фигура 2 показва районните разлики за едно такова групиране на областите отвън София и покрайнината. Конкретно, областите отвън София и покрайнината са разграничени на две групи въз основа на дeлa от популацията в трудоспособна възраст във всяка област, което живее в общини с висока безработица.
Поради тази причина едната група области е наречена " области с ниска безработица ", а
втората група - " области с висока безработица ". Фигура 2 ясно демонстрира значителното икономическо раздалечаване сред София и покрайнината и останалата част на страната.
За отношението заетост-население е значимо да се означи, че същите трендове се
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ