De Profundis: Война срещу президента ли? Няма да мине номера, Радев!
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Онзи ден във Видин Румен Радев, който някои, кой знае за какво, настойчиво назовават „ български президент “, отхвърли да разяснява дали желае да е наставник на премиера Николай Денков.
И вярно отхвърли. Представете си да вземем за пример, че беше изискал да разяснява и в припадък на цялостна искреност вземе, та каже – ами несъмнено, че желая да съм му наставник. Както бях наставник на такава огромна поредност служебни държавни управления и всичко в България си вървеше добре
в съветска изгода,
желая и в този момент да продължаваме по този начин. Щото другояче моите московски ментори ще се разочароват, ще се отметнат от мен и може да си потърсят друго прокси. И без това в София има мощна конкуренция за високото московско доверие…..
Ах, какъв вътрешен и интернационален срам щеше да настане единствено поради някаква си искреност!
Ама не – индивидът си удържа на вътрешния натиск да е откровен и героично замълча. Което съгласно мен е единственото му вярно политическо деяние за всичките години, откак съветският военачалник Леонид Решетников го назначи в българското президентство с директното ходатайство на Корнелия Нинова. Така, де, и Бойко Борисов доста оказа помощ на Радев, най-малко за първия мандат, като издигна против него нещото, наречено Цецка Цачева. А Политическа партия му помогнаха за втория мандат, като…..абе, не ми се разправя…..
Защо е цялата тая блъсканица с менторството обаче? Ами просто е – отново поради Румен Радев, който дни по-рано опита да изплете следващата конспирация против кабинета „ Денков – Габриел “. Той се възползва от мъглявите клюки и двусмислени подмятания на Бойко Борисов за някакво присъединяване на убития към този момент Алексей Петров, за по-благо именуван „ Трактора “, в съставянето на ръководещата в този момент „ сглобка “ сред ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и Политическа партия – Демократична България.
Стана малко като на просташки футболен мач – Борисов, дали преднамерено, дали без да желае, подава комфортна топка на противниковия тим, Румен Радев я поема и вкарва гол. Тоест, за следващ път размахва пръст на държавното управление, като му изяснява, че му размахва пръст и му дава ум, тъй като то има откъм гърба ментори, които му дърпат конците и от които би трябвало да се освободи. Ако Денков се откаже от тях, то и Радев ще спре с офанзивата против кабинета.
Много великодушно! Макар всички да знаят, че това е неистина, тъй като Румен Радев няма да спре, до момента в който не бутне държавното управление и не поеме още веднъж властта посредством служебните си пудели.
Да, обаче голът на Румен Радев излезе изцяло облечен. Премиерът Денков напълно умерено изясни, че Трактора в никакъв случай и по никакъв метод не се е срещал или приказвал с него във връзка съставянето на държавното управление, че министър председателят няма ментори и даже безсрамно означи, че президентът Радев също не му е наставник. А хората му повярваха. Е, това, съгласете се, е вбесяващо.
Ето за какво Радев „ отхвърли да разяснява “ – тъй като и този път не съумя да разклати политическата обстановка в България до степен, в която му се желае тя да бъде разтърсена. Колко са предвидими видове като него, какъв брой е обикновено всичко – за съветските ментори е преференциално тук да има непрекъснат политически, стопански, умствен и честен безпорядък, с цел да могат допустимо най-лесно да вадят дивиденти и надлежно, техните проксита се стремят да основават и поддържат хаоса. Правят го безочливо и безогледно, не се преценяват нито с български национални ползи, нито с истина или нравственос, с нищо – стига да реализират задачите си.
Неслучайно някой оня ден написа, че „ президентът “ Румен Радев би трябвало да се преглежда и като
почетен ръководител на партия „ Възраждане “
Факт, тия не просто са от един дол дренки, ами и на една дрянка расли.
И неслучайно Явор Божанков приготви и внесе в Парламента закон, който всички незабавно започнаха да назовават „ анти-Радев “. Не е инцидентно, вярно е да се внесе подобен закон. Само че имам някои съображения.
Първо, надали тъкмо Божанков е най-подходящият човек да го направи, само че, въпреки това – като не се сеща Христо Иванов…..
Второ, законът главно планува ограничение пълномощията на президента по повод назначенията на основни постове в армията, специфичните служби и други, както и ограничение опциите и обсега на деяние на служебните кабинети. Това е извънредно верен метод, с който може да се реализиран допустими резултати на този стадий, преди да се създадат нужните промени в Конституцията, за които по този начин и не е ясно дали и в този момент ще се случат.
Но това не е закон „ анти-Радев “ – сътрудници публицисти, чуйте най-малко този път. Това е закон, който лимитира пълномощията на какъв да е президент в България, с цел да не се повтори извънредно рисковия казус от радевото ръководство, когато застанахме на ръба на
антиконституционната еднолична тирания,
реализирана със средства, сякаш „ позволени “ от конституцията. Настаналият през последните две години политически безпорядък в страната и поредицата служебни кабинети на Радев единствено сподели какъв брой огромна е пробойната в Основния закон и потвърди, че той в действителност би трябвало да бъде изменен. Нали оттук насетне освен Радев, всеки идващ президент може да се възползва от тази опция и да последва светлия образец. Както знаем, всеки ефрейтор носи маршалския скиптър в раницата си – а президентският пост е типичен комфортен трамплин за упоритостите на всеки, който го заеме, без значение военачалник или елементарен ефрейтор.
В този смисъл, изцяло неуместно прозвуча отбраната на президента от законопроекта на Явор Божанков, която самоотвержено се хвърли да провежда вицепрезидентът Илиана Йотова. Досега в двата мандата тя е потвърдила доста пъти, че за нищо друго не става, с изключение на да постави гърди на амбразурата и да се жертва за ментора си, само че в този момент потвърди, че и за това не става. Да, просто се удостоверява остарялото предписание, че когато си несръчен публицист, от теб няма по какъв начин да стане сръчен политик.
„ Не от през вчерашния ден и не от Явор Божанков потегли концепцията да се прави конституция „ анти-Радев “ – съобщи госпожата и додаде величествено: „ Войната, оповестена от президентската институция от страна на държавното управление несъмнено за някои има значение, само че за българския народ няма. “
Ах, по какъв начин обичам някой да ми приказва от името на народа! Или в името на народа!
Другарката Йотова обаче бърка освен с този собствен безочлив метод, бърка въобще. Първо, в действителност измененията в Конституцията, които плануват ограничение пълномощията на президента, са нужни не от през вчерашния ден. Те са нужни през цялото време, от оня юли 1991, когато тази Конституция беше призната главно с гласовете на комунистите и техните лукови люспи, разхвърляни из всички партии. Така че, отново споделям, това не са промени, ориентирани против Радев, с наглото си държание той единствено даде добър мотив очите на политиците и обществото да се отворят необятно за обстоятелството, че е извънредно време измененията да бъдат направени.
Второ, не държавното управление води война против президентската институция, а
президентската институция води война против държавното управление
Конкретно и очевидно, тя стартира, в случай че си спомняте, неуважаема Йотова, сега, когато Румен Радев за малко да откаже да даде мандата на Николай Денков. Такава зверска ненавист изпитваше той поради обстоятелството, че свърши неговото време, та си разреши внушения, че този кабинет въобще не би трябвало да се основава, защото е мъртво роден. Е, най-малко към този момент се вижда, че не е мъртво роден.
И трето, най-смешното в изказването на Илиана Йотова – че за българския народ войната на държавното управление против президента няма значение. Да, факт, тъй като, както споделих, такава война просто няма.
Има значение за българския народ обаче другата война, онази, която президентът – а и цялото президентство, плюс всички съветски проксита тук – водят против законното и постоянно българско държавното управление. Има значение, тъй като тази война се води не в интерес на България, а
на Русия и антибългарските ползи
Защото е част от цялата хибридна война, която Кремъл води освен против България и Европа, а и против целия Свободен свят, към който принадлежим. И тъй като това е война на варварството против цивилизацията, на диктатурата и едноличната власт против демокрацията, на зомбитата против хората.
Няма да мине, Йотова! Няма да мине, Радев!
Онзи ден във Видин Румен Радев, който някои, кой знае за какво, настойчиво назовават „ български президент “, отхвърли да разяснява дали желае да е наставник на премиера Николай Денков.
И вярно отхвърли. Представете си да вземем за пример, че беше изискал да разяснява и в припадък на цялостна искреност вземе, та каже – ами несъмнено, че желая да съм му наставник. Както бях наставник на такава огромна поредност служебни държавни управления и всичко в България си вървеше добре
в съветска изгода,
желая и в този момент да продължаваме по този начин. Щото другояче моите московски ментори ще се разочароват, ще се отметнат от мен и може да си потърсят друго прокси. И без това в София има мощна конкуренция за високото московско доверие…..
Ах, какъв вътрешен и интернационален срам щеше да настане единствено поради някаква си искреност!
Ама не – индивидът си удържа на вътрешния натиск да е откровен и героично замълча. Което съгласно мен е единственото му вярно политическо деяние за всичките години, откак съветският военачалник Леонид Решетников го назначи в българското президентство с директното ходатайство на Корнелия Нинова. Така, де, и Бойко Борисов доста оказа помощ на Радев, най-малко за първия мандат, като издигна против него нещото, наречено Цецка Цачева. А Политическа партия му помогнаха за втория мандат, като…..абе, не ми се разправя…..
Защо е цялата тая блъсканица с менторството обаче? Ами просто е – отново поради Румен Радев, който дни по-рано опита да изплете следващата конспирация против кабинета „ Денков – Габриел “. Той се възползва от мъглявите клюки и двусмислени подмятания на Бойко Борисов за някакво присъединяване на убития към този момент Алексей Петров, за по-благо именуван „ Трактора “, в съставянето на ръководещата в този момент „ сглобка “ сред ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и Политическа партия – Демократична България.
Стана малко като на просташки футболен мач – Борисов, дали преднамерено, дали без да желае, подава комфортна топка на противниковия тим, Румен Радев я поема и вкарва гол. Тоест, за следващ път размахва пръст на държавното управление, като му изяснява, че му размахва пръст и му дава ум, тъй като то има откъм гърба ментори, които му дърпат конците и от които би трябвало да се освободи. Ако Денков се откаже от тях, то и Радев ще спре с офанзивата против кабинета.
Много великодушно! Макар всички да знаят, че това е неистина, тъй като Румен Радев няма да спре, до момента в който не бутне държавното управление и не поеме още веднъж властта посредством служебните си пудели.
Да, обаче голът на Румен Радев излезе изцяло облечен. Премиерът Денков напълно умерено изясни, че Трактора в никакъв случай и по никакъв метод не се е срещал или приказвал с него във връзка съставянето на държавното управление, че министър председателят няма ментори и даже безсрамно означи, че президентът Радев също не му е наставник. А хората му повярваха. Е, това, съгласете се, е вбесяващо.
Ето за какво Радев „ отхвърли да разяснява “ – тъй като и този път не съумя да разклати политическата обстановка в България до степен, в която му се желае тя да бъде разтърсена. Колко са предвидими видове като него, какъв брой е обикновено всичко – за съветските ментори е преференциално тук да има непрекъснат политически, стопански, умствен и честен безпорядък, с цел да могат допустимо най-лесно да вадят дивиденти и надлежно, техните проксита се стремят да основават и поддържат хаоса. Правят го безочливо и безогледно, не се преценяват нито с български национални ползи, нито с истина или нравственос, с нищо – стига да реализират задачите си.
Неслучайно някой оня ден написа, че „ президентът “ Румен Радев би трябвало да се преглежда и като
почетен ръководител на партия „ Възраждане “
Факт, тия не просто са от един дол дренки, ами и на една дрянка расли.
И неслучайно Явор Божанков приготви и внесе в Парламента закон, който всички незабавно започнаха да назовават „ анти-Радев “. Не е инцидентно, вярно е да се внесе подобен закон. Само че имам някои съображения.
Първо, надали тъкмо Божанков е най-подходящият човек да го направи, само че, въпреки това – като не се сеща Христо Иванов…..
Второ, законът главно планува ограничение пълномощията на президента по повод назначенията на основни постове в армията, специфичните служби и други, както и ограничение опциите и обсега на деяние на служебните кабинети. Това е извънредно верен метод, с който може да се реализиран допустими резултати на този стадий, преди да се създадат нужните промени в Конституцията, за които по този начин и не е ясно дали и в този момент ще се случат.
Но това не е закон „ анти-Радев “ – сътрудници публицисти, чуйте най-малко този път. Това е закон, който лимитира пълномощията на какъв да е президент в България, с цел да не се повтори извънредно рисковия казус от радевото ръководство, когато застанахме на ръба на
антиконституционната еднолична тирания,
реализирана със средства, сякаш „ позволени “ от конституцията. Настаналият през последните две години политически безпорядък в страната и поредицата служебни кабинети на Радев единствено сподели какъв брой огромна е пробойната в Основния закон и потвърди, че той в действителност би трябвало да бъде изменен. Нали оттук насетне освен Радев, всеки идващ президент може да се възползва от тази опция и да последва светлия образец. Както знаем, всеки ефрейтор носи маршалския скиптър в раницата си – а президентският пост е типичен комфортен трамплин за упоритостите на всеки, който го заеме, без значение военачалник или елементарен ефрейтор.
В този смисъл, изцяло неуместно прозвуча отбраната на президента от законопроекта на Явор Божанков, която самоотвержено се хвърли да провежда вицепрезидентът Илиана Йотова. Досега в двата мандата тя е потвърдила доста пъти, че за нищо друго не става, с изключение на да постави гърди на амбразурата и да се жертва за ментора си, само че в този момент потвърди, че и за това не става. Да, просто се удостоверява остарялото предписание, че когато си несръчен публицист, от теб няма по какъв начин да стане сръчен политик.
„ Не от през вчерашния ден и не от Явор Божанков потегли концепцията да се прави конституция „ анти-Радев “ – съобщи госпожата и додаде величествено: „ Войната, оповестена от президентската институция от страна на държавното управление несъмнено за някои има значение, само че за българския народ няма. “
Ах, по какъв начин обичам някой да ми приказва от името на народа! Или в името на народа!
Другарката Йотова обаче бърка освен с този собствен безочлив метод, бърка въобще. Първо, в действителност измененията в Конституцията, които плануват ограничение пълномощията на президента, са нужни не от през вчерашния ден. Те са нужни през цялото време, от оня юли 1991, когато тази Конституция беше призната главно с гласовете на комунистите и техните лукови люспи, разхвърляни из всички партии. Така че, отново споделям, това не са промени, ориентирани против Радев, с наглото си държание той единствено даде добър мотив очите на политиците и обществото да се отворят необятно за обстоятелството, че е извънредно време измененията да бъдат направени.
Второ, не държавното управление води война против президентската институция, а
президентската институция води война против държавното управление
Конкретно и очевидно, тя стартира, в случай че си спомняте, неуважаема Йотова, сега, когато Румен Радев за малко да откаже да даде мандата на Николай Денков. Такава зверска ненавист изпитваше той поради обстоятелството, че свърши неговото време, та си разреши внушения, че този кабинет въобще не би трябвало да се основава, защото е мъртво роден. Е, най-малко към този момент се вижда, че не е мъртво роден.
И трето, най-смешното в изказването на Илиана Йотова – че за българския народ войната на държавното управление против президента няма значение. Да, факт, тъй като, както споделих, такава война просто няма.
Има значение за българския народ обаче другата война, онази, която президентът – а и цялото президентство, плюс всички съветски проксита тук – водят против законното и постоянно българско държавното управление. Има значение, тъй като тази война се води не в интерес на България, а
на Русия и антибългарските ползи
Защото е част от цялата хибридна война, която Кремъл води освен против България и Европа, а и против целия Свободен свят, към който принадлежим. И тъй като това е война на варварството против цивилизацията, на диктатурата и едноличната власт против демокрацията, на зомбитата против хората.
Няма да мине, Йотова! Няма да мине, Радев!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ