Писма до журналистите в турските затвори изпратиха от Асоциацията на

Писма до публицистите в турските затвори изпратиха от Асоциацията на европейските публицисти - България (АЕЖ - България). Писмата са знак на взаимност към затворените ни сътрудници, оповестиха от АЕЖ.

Огромен брой представители на медиите не престават да са арестувани в Турция, в опит да се заглуши техния сериозен глас.

Ден преди срещата на върха Европейски съюз-Турция, която ще бъде във Варна от АЕЖ-България издадоха 95 алегорични акредитации на публицисти, които са лишени от независимост сега. Те могат да научат за тази акция единствено посредством преписка по пощата - тяхната единствена връзка със света, обясниха от АЕЖ.

Писмата са изпратени на турски. Ето какъв е текстът им:

" Ние сме български публицисти и в последно време постоянно си мислим за теб. Нашата страна е хазаин на историческа среща сред Европейския съюз и Турция. Смятаме, че твоето място е на тази среща, дружно с нас и европейските ни сътрудници. Трябва да си там и да задаваш въпроси. Да питаш политиците по какъв начин пазят интереса на обществото, на който би трябвало да служат. Затова и издадохме алегорична акредитация на твое име.

Направихме карта с името ти, с цел да покажем, че въпреки и да не можеш да дойдеш, ти ще бъдеш там. И в случай че някой си мисли, че може да затвори публицист, с цел да спре да чува гласа му, се лъже, Други ще приказват с този глас, други ще задават същите въпроси.

Много политици се нервират на въпроси. Често им е мъчно да дават отговор. Понякога се възприемат като жертви на журналистически гнет. Но професионалната публицистика не е тероризъм. Журналистите не са терористи. Напротив, светът не познава народна власт без свободна публицистика.

Съседе, комшу,

Имаме общо минало. Трудно и спорно, само че наше, по тази причина се усещаме близки. Още помним по какъв начин преди три десетилетия стотици хиляди наши сънародници пристигнаха в твоята страна, с цел да търсят свободата. Свободата да се назовават с родното си име. Свобода, от която самозабравил се деспотичен режим искаше да ги лиши.

Да се наричаш с името, обещано от родителите ти. Да можеш самичък да кажеш кой си, а не някой различен да дефинира вместо теб. Това е фундаментално човешко право, което единствено злокобен тиранин може да реши да отнеме.

Да наричаш нещата с същинските им имена също е главно човешко право, както и същността на нашата специалност. Да попаднеш в пандиза поради това е безпределно незаслужено. Не единствено по отношение на теб, а по отношение на твоите читатели, слушатели, фенове. Спрямо цялото общество, на което е призвана да служи публицистиката.

Истинските имена са независимост. Да можеш да кажеш на черното черно, на бялото бяло, на пъстрото пъстро, да използваш своето, а не непознато име. Това е независимост. Или както написа Джордж Оруел: " Свобода е свободата да кажеш, че две плюс две прави четири. Ако това е обещано, отсам произтича всичко останало ".

Щастие е да си публицист и да се бориш тъкмо за това право, от което произлиза всичко. На моменти е мъчно, на моменти наподобява безнадеждно. Но дано помислим какъв брой мъчно е било за нашите сънародници, които преди тридесет години оставиха всичко зад тила си и потеглиха на път към свободата. Към свободата да употребяват имената си. Те нямаха съвсем нищо и изглеждаха слаби. Режимът имаше затвори, режимът имаше милиция, режимът имаше оръжие и изглеждаше непреклонен. Но бе тъкмо противоположното. Силните бяха те. Всички дружно бяха мощни. Силни като най-силния човек на планетата - Наим Сюлейманоглу, който също бе един от тях. А режимът бе слаб. Той не подозираше какъв брой е слаб, само че дните му бяха преброени.

Режимът падна. И през днешния ден, 30 години по-късно ние сме признателни на тези хора, които го пречупиха със силата си и с непоклатимата си увереност да употребяват същинските си имена. Днес България е ръководител на Обединена Европа. За да си дадем сметка какво значи това, би трябвало да си напомним най-мрачните години на деспотичния режим и изолацията, в която се намираше тогава страната по отношение на цивилизования свят. Само по този начин можем да осъзнаем какво изискуем на хората, осмелили се да надигнат глас против тиранията.

Днес произнасяме имената им с благодарност. С страхопочитание прочитаме и твоето име, изписано на картата, която отпечатахме. Обещаваме да я пазим, с цел да ти я дадем, като се забележим и отпразнуваме свободата да назоваваме нещата с същинските им имена ", написа в писмата, изпратени до турските публицисти.

Всяко писмо до затворен турски публицист приключва с думите: " До скоро "./news.bg