Пиша го от личен опит. Доста субективен, вярно, но все

Пиша го от персонален опит. Доста индивидуален, правилно, само че въпреки всичко сверен с някои други сходни връзки. Едно от нещата, изтощаващи дългите връзки, са клишетата, с които сътрудниците привикват да живеят. Те са от всевъзможен тип, само че най-опасните и най-скритите за мен са клишетата за личността на другия, за неговото развиване в годините и за измененията, които са настъпили. Ние записваме доста от измененията на повърхността като промяната на цвета на косата, килограмите, бръчките, какъв брой сме се изнервили или какъв брой сме се успокоили, само че пропущаме да видим измененията у другия, които са довели до нещо хубаво за цялото семейство и които са снели част от ежедневното напрежение за всички в тази дребна общественост. Едно от нещата, изтощаващи дългите връзки, са клишетата, с които сътрудниците привикват да живеят. Когато се познаваш и живееш с някого от времето на вашето преди малко съзряло пълноправие, свикваш да възприемаш Другия в светлината на това време. Когато карах първата си кола малко след 18, ужасно се палех от невъзпитана неправда по пътищата. Особено с незабележимия размер на моя автомобил, държах да си кажа, каквото имам за казване всякога, когато някой ме засечеше. Кипвах от яд в градската джунгла в годините на доста тъмните стъкла и водачи с глави с размер на непряк прозорец. Опасно начинание, само че някак съм имала шанса да ми се размине. Оттогава смених както размера на колата, по този начин и настройката към „ първите по светофарите “. Като ми замига някой, отклонявам и давам път. Това, несъмнено, се случи след появяването на първото ми дете. Но години по-късно брачният партньор ми продължаваше с влудяващата имитация: „ И в този момент внимавай по какъв начин караш, че като подпалиш фитила... “

Друго такова факсимиле е „ И да не вземеш да спасяваш света ”. Преди време, в случай че другар или прочут беше в неволя, аз се втурвах да оказвам помощ с каквото мога. Най-често това рефлектираше с липса на време за Нас, натоварени диалози и неодобрение. В годините нещата се трансформираха. И поради умората да си непрекъснато разполагаем, и поради невъзможността, само че и поради желанието това време да го запазиш за Вас. Но клишето към момента се прокрадва понякога.

Сигурно и той ще даде образци за моите клишета към него. Аз самата допускам за някои от тях. Но по-важното е, че клишетата са доста обидни изключително когато Другият поставя старания. От една страна, те демонстрират, че напъните не се виждат, а, от друга, водят връзката към гибелна инерция.

Много по-разпространено е мнението, че сексът с един и същи човек по този начин омръзва, че постоянно това е главният палач на дългите връзки. Аз  съм на мнение, че, в случай че се чувстваш уютно и харесваш тези тела, тяхната топлота, познатата миризма – без значение от какъв брой години са дружно – това не би било по този начин пагубно, както животът в остарели и нереални аз-ове. Има и различен тип клишета. Те не са застинали мемоари за предишното Аз, а са действителни, само че неправилни функции. Много постоянно споделям, че аз имам две деца. Две, които съм родила и отглеждам. Напомням си го сама на себе си, тъй като доста се опасявам от ролята на майка-на-съпруга ми. Мнозина попадат в този ров постепенно, само че с неизменност и, когато го осъзнаят, към този момент е прекомерно късно. Бам. Един изстрел и – “непреодолими разлики в характера ”.

За разлика от изневярата да вземем за пример – различен палач на която и да е връзка, освен на дългата, където би трябвало да вземеш умишлено решение дали да продължиш или не, дали ще можеш да простиш или не, клишетата не ти се случват внезапно. Затова и са по този начин задушаващи и няма какво толкоз да решаваш.

Те са бурени в градината, за която сякаш толкоз се грижиш, а не виждаш по какъв начин изникват внезапно.