Маргарита Петкова представя любовна поезия в Националната библиотека
Писателката Маргарита Петкова показва новата си поетична книга „ Белите ми нощи “ в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Събитието е на 15 март с присъединяване на артиста Мариус Донкин.
Маргарита Петкова още веднъж написа за обич, само че чертае нови направления за българската лирика. „ Влизаш и в един лабиринт, събрал цялата просвета и знание на човечеството. Интелигентният четец ще се трансформира в съавтор, ще разчита с възхита и наслаждение знаци, които ще го препратят към аления карамфил за Шибил или към Дебеляновата обичана, към Рембранд със Саския на коленете или Пармския манастир с Жерар Филип “, споделят издателите й от „ Персей “.
„ Белите ми нощи ме сполетяха ненадейно. И сами започнаха да се пишат. При мен всички стихове по този начин идват – независимо, без да ме питат, без да мога да ги ръководя и без да желая да им държа юздите. Затова са верлибри, свободни стихове, които едвам успявах да догонвам, когато успявах.
Никога не съм държала сметка на стихотворенията си за какво са такива – сега, в който изписваш думите, те към този момент престават да са твои, живеят си своя живот. И защото са свободни, си избраха да прескачат пунктуацията, да не се препъват в точки и запетайки. Интелигентният четец не би трябвало да бъде лимитиран от създателя във усещанията си – дано всеки си поставя препинателните знаци съгласно вътрешния си темп, придиханията и задъхванията. Според личните си чувства “, споделя за книгата си авторката.
Маргарита Петкова е родена през 1956 година в София. Завършва българска лингвистика във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ (1979). Работи като коректор в издателство „ Медицина и физкултура “ (1980–1981) и като редактор в книжовен сборник „ Мизия “ (1983–1988) и издателствата „ Христо Ботев “ (1996–1999) и „ Захари Стоянов “ (2008–2011).
Първата обява на Маргарита Петкова е стихотворението „ Върви си “ във в. „ Средношколско знаме “ (1973). Публикува във в. „ Пулс “, „ Литературен фронт “, сп. „ Пламък “, „ Септември “, сп. „ Факел “ и други Автор е на повече от 13 стихосбирки. Композиторите Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Масларски и други пишат музика по текстове й. Преводач е от съветски на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и други Нейни творби са превеждани на съвсем всички европейски езици.
Маргарита Петкова още веднъж написа за обич, само че чертае нови направления за българската лирика. „ Влизаш и в един лабиринт, събрал цялата просвета и знание на човечеството. Интелигентният четец ще се трансформира в съавтор, ще разчита с възхита и наслаждение знаци, които ще го препратят към аления карамфил за Шибил или към Дебеляновата обичана, към Рембранд със Саския на коленете или Пармския манастир с Жерар Филип “, споделят издателите й от „ Персей “.
„ Белите ми нощи ме сполетяха ненадейно. И сами започнаха да се пишат. При мен всички стихове по този начин идват – независимо, без да ме питат, без да мога да ги ръководя и без да желая да им държа юздите. Затова са верлибри, свободни стихове, които едвам успявах да догонвам, когато успявах.
Никога не съм държала сметка на стихотворенията си за какво са такива – сега, в който изписваш думите, те към този момент престават да са твои, живеят си своя живот. И защото са свободни, си избраха да прескачат пунктуацията, да не се препъват в точки и запетайки. Интелигентният четец не би трябвало да бъде лимитиран от създателя във усещанията си – дано всеки си поставя препинателните знаци съгласно вътрешния си темп, придиханията и задъхванията. Според личните си чувства “, споделя за книгата си авторката.
Маргарита Петкова е родена през 1956 година в София. Завършва българска лингвистика във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ (1979). Работи като коректор в издателство „ Медицина и физкултура “ (1980–1981) и като редактор в книжовен сборник „ Мизия “ (1983–1988) и издателствата „ Христо Ботев “ (1996–1999) и „ Захари Стоянов “ (2008–2011).
Първата обява на Маргарита Петкова е стихотворението „ Върви си “ във в. „ Средношколско знаме “ (1973). Публикува във в. „ Пулс “, „ Литературен фронт “, сп. „ Пламък “, „ Септември “, сп. „ Факел “ и други Автор е на повече от 13 стихосбирки. Композиторите Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Масларски и други пишат музика по текстове й. Преводач е от съветски на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и други Нейни творби са превеждани на съвсем всички европейски езици.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ