100 години от рождението на големия режисьор Вили Цанков
На 7 юни се навършват 100 години от рождението на огромния български режисьор Вили Цанков, напомня Българска телеграфна агенция.
Венелин Христов Цанков, както е същинското му име, е роден на 7 юни 1924 година в София. Майка му е уважавана учителка. Баща му Христо Цанков-Дерижан е роден в Габрово, само че по-късно идва в София, където стартира много бърза кариера като държавник, политик и книжовник. Бил е и шеф на Народния спектакъл.
„ Когато майка ми е била бременна с мен, татко ми е посадил тези две тополи пред Народния спектакъл с вярата, че аз ще имам нещо общо с този спектакъл. Тополите и в този момент са там “, споделя Вили Цанков.
През 1947 г. Вили Цанков завършва Военното учебно заведение в София. В интервала 1947-1950 година учи икономически и обществени науки в Софийския университет, само че не приключва образованието си. Междувременно се занимава с лирика и статуя, рисува картини, само че без необикновен гений и в трите области. Театралното изкуството обаче го влече. Покрай своя другарка, студентка по актьорско майсторство, той стартира да се стреми към театралната сфера.
През 1952 година приключва постановка при проф. Боян Дановски в Държавното висше театрално учебно заведение „ Кръстьо Сарафов “ (днес НАТФИЗ). Специализира постановка в Московския живописен научен спектакъл през 1954-1955 година при Михаил Николаевич Кедров.
Пътят на Вили Цанков на сцената стартира от Шумен, където дебютира със театър по пиесата „ Любов “ на Орлин Василев. „ Златният интервал за мен е работата ми в спектакъл „ София “. Тук направих най-хубавото си зрелище – „ Хамлет “ с Руси Чанев “, признава режисьорът.
От 1954 до 1957 година Вили Цанков е режисьор във Варна. От 1957 година слага на сцената на Драматичния спектакъл в Бургас. След 1956 година театърът претърпява същински креативен напредък, когато за шеф е назначен режисьорът Вили Цанков, който дружно с режисьорите Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова постанова непрестанен блян към креативен художествени изяви. Основата на тяхната креативна лаборатория е театърът на „ надълбоко достоверно прекарване “ и изрично отказване на навсякъде публикуваната тогава „ игра “ на сцената.
Постъпват и артистите Иван Кондов, Петър Слабаков, Ицхак Финци, Досю Досев, Стоян Гъдев, Петър Слабаков, Росица Данаилова, Цветана Гълъбова, Виолета Бахчеванова.
В продължение на осем години – от 1960 до 1968 година, Вили Цанков работи в Народния спектакъл за младежта. През 1965 година е режисьор в Студия за игрални филми „ Бояна “, а от 1969 до 1980 година – в Концертна дирекция. От 1980 година до Вили Цанков слага на сцената на в спектакъл „ София “, на който е и шеф от 1989 до 1991 година От 1987 до 1989 година е шеф на Експерименталния язвителен вариететен спектакъл в Габрово. Режисьор е на телевизионния спектакъл в Българската национална телевизия – от 1991 до 1992 година Директор е на направление с телевизионна драма в Българската национална телевизия (1995-1997).
За повече от 50 години креативна активност Вили Цанков оставя след себе си над 130 театрални постановки, 15 кино лентата, 2 опери, оперети и тв екранизации (режисьор и сценарист) в България и чужбина.
Постановките от българската класика доставят най-голяма наслада на Вили Цанков. В креативното му полезрение попадат създатели като Рачо Стоянов, Петко Тодоров, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Георги Райчев.
„ Навремето и аз като доста други мои сътрудници не се палех от родната класическа драматургия. От телевизионния спектакъл ми предложиха да слага „ Майстори “ на Рачо Стоянов. Аз я прочетох по обвързване и ме обля огромен позор за това, че не съм познавал до тогава тази изключителна драматургия. Така започнах. После я върших в театрите в Москва… После бях напълно захласнат от най-големия български драматург Петко Тодоров. Поставих всичките му пиеси. Яворов, Страшимиров сложих с най-голямо въодушевление “, споделя Вили Цанков.
Според рецензията постановките му са образец измежду театралите за реформаторски и естетски търсения. Сред тях са „ Ромео и Жулиета “, „ Хамлет “, „ Ричард ІІ “, „ Ричард III “, „ Тит Андроник “ от Уилям Шекспир, „ Оптимистична покруса “ от Всеволод Вишневски, „ Кралският бръснар “ от Анатолий Луначарски, „ Птицата Доненбай “ от Чингиз Айтматов, „ Четвъртият език “ от Анжел Вагенщайн, „ Майстори “ от Рачо Стоянов, „ Първите “ от Петко Ю. Тодоров, „ Танго “ по Георги Караславов, „ Хоро “ по Антон Страшимиров.
Името на Вили Цанков стои зад телевизионните постановки „ Операция „ Вега “ от Фридрих Дюренмат, „ Светът е дребен “ от Иван Радоев, „ Змейова женитба “ и „ Самодива “ от Петко Ю. Тодоров, „ Когато гръм удари “ от Пейо Яворов, „ История на един кон “ по Лев Толстой и други Филми: „ Между релсите “ (1964), „ Игрек 17 “ (1973), „ Сватбите на Йоан Асен “ (1975), „ Рали “ (1978), „ Вкус на бисер “ (1984).
През годините, заради храброст да опитва, Вили Цанков е уволняван няколко пъти и по идеологически аргументи му е било забранявано да работи в театъра.
„ След една от следващите наказания против мен в средата на седемдесетте години, не ми се даваше опция да слагам пиеси. Чувствах се като във вакуум. Реших да направя домакински спектакъл. В хола на жилището си съумях да пригодя нещо като сцена.
Остана място за към петнадесет фенове. Подготвих дребна, едноактна пиеса „ Сребърната паяжина “, моя творба на абстрактно-лирична тематика. Съгласиха се да вземат участие Анани Явашев, Жоржета Чакърова, Стефан Мавродиев, Снежина Иванова “, спомня си Вили Цанков.
Двадесет и седем години по-късно – през 1999 година, режисьорът още веднъж слага пиеса в своя домакински спектакъл. В представлението „ Любовният живот на един американски президент “ вземат участие Белла Цонева, Катя Иванова и Августина Даскалова.
Вили Цанков е народен представител в Седмото Велико национално заседание от 1990 година до 1991 година
Изявява се и на писателското занятие. Автор е на книгите „ Еднооките " (2000), „ Сбърканият " (2001), „ Горящият ангел " (2002), „ Вавилонски кули " (2005).
Като кино и сценичен създател Вили Цанков е награждаван неведнъж с най-високите национални и интернационалните оценки. Носител е на „ Сребърен лъв на Сан Марко “ от фестивала във Венеция, „ Златната ракла “ за ефирен филм (1964). През 2001 година е почетен с премията на „ Аскеер “ на спектакъл „ Българска войска “ за изцяло творчество. През 2002 година президентът Георги Първанов го удостоява със медал „ Стара планина " (първа степен) за изключителния му принос към българската просвета и във връзка 50-годишната му креативна активност.
През 2004 година в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ със спектакъла „ Хамлет “ по Шекспир е маркиран 80-ият рожден ден на режисьора. В публикация във връзка годишнината, Иван Гранитски написа за Вили Цанков: „ С някаква неистова пристрастеност той се нахвърля към художествено-интелектуалните провокации. Далеч преди някой да заприказва в България за съвременен спектакъл, той първи унищожи всички догми и сложи на българска сцена във Варна, Бургас, София, Габрово и други градове пиеси от отечествената и международната класика. Спектаклите, родени под въодушевената постановка на Вили Цанков, съвсем постоянно са събития в културния живот на страната. Много постоянно даже отдадените в театралната магия не съумяват да уловят дълбочината и многопосочността на режисьорските му послания “.
Вили Цанков умира на 83-годишна възраст на 20 октомври 2007 г.
Венелин Христов Цанков, както е същинското му име, е роден на 7 юни 1924 година в София. Майка му е уважавана учителка. Баща му Христо Цанков-Дерижан е роден в Габрово, само че по-късно идва в София, където стартира много бърза кариера като държавник, политик и книжовник. Бил е и шеф на Народния спектакъл.
„ Когато майка ми е била бременна с мен, татко ми е посадил тези две тополи пред Народния спектакъл с вярата, че аз ще имам нещо общо с този спектакъл. Тополите и в този момент са там “, споделя Вили Цанков.
През 1947 г. Вили Цанков завършва Военното учебно заведение в София. В интервала 1947-1950 година учи икономически и обществени науки в Софийския университет, само че не приключва образованието си. Междувременно се занимава с лирика и статуя, рисува картини, само че без необикновен гений и в трите области. Театралното изкуството обаче го влече. Покрай своя другарка, студентка по актьорско майсторство, той стартира да се стреми към театралната сфера.
През 1952 година приключва постановка при проф. Боян Дановски в Държавното висше театрално учебно заведение „ Кръстьо Сарафов “ (днес НАТФИЗ). Специализира постановка в Московския живописен научен спектакъл през 1954-1955 година при Михаил Николаевич Кедров.
Пътят на Вили Цанков на сцената стартира от Шумен, където дебютира със театър по пиесата „ Любов “ на Орлин Василев. „ Златният интервал за мен е работата ми в спектакъл „ София “. Тук направих най-хубавото си зрелище – „ Хамлет “ с Руси Чанев “, признава режисьорът.
От 1954 до 1957 година Вили Цанков е режисьор във Варна. От 1957 година слага на сцената на Драматичния спектакъл в Бургас. След 1956 година театърът претърпява същински креативен напредък, когато за шеф е назначен режисьорът Вили Цанков, който дружно с режисьорите Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова постанова непрестанен блян към креативен художествени изяви. Основата на тяхната креативна лаборатория е театърът на „ надълбоко достоверно прекарване “ и изрично отказване на навсякъде публикуваната тогава „ игра “ на сцената.
Постъпват и артистите Иван Кондов, Петър Слабаков, Ицхак Финци, Досю Досев, Стоян Гъдев, Петър Слабаков, Росица Данаилова, Цветана Гълъбова, Виолета Бахчеванова.
В продължение на осем години – от 1960 до 1968 година, Вили Цанков работи в Народния спектакъл за младежта. През 1965 година е режисьор в Студия за игрални филми „ Бояна “, а от 1969 до 1980 година – в Концертна дирекция. От 1980 година до Вили Цанков слага на сцената на в спектакъл „ София “, на който е и шеф от 1989 до 1991 година От 1987 до 1989 година е шеф на Експерименталния язвителен вариететен спектакъл в Габрово. Режисьор е на телевизионния спектакъл в Българската национална телевизия – от 1991 до 1992 година Директор е на направление с телевизионна драма в Българската национална телевизия (1995-1997).
За повече от 50 години креативна активност Вили Цанков оставя след себе си над 130 театрални постановки, 15 кино лентата, 2 опери, оперети и тв екранизации (режисьор и сценарист) в България и чужбина.
Постановките от българската класика доставят най-голяма наслада на Вили Цанков. В креативното му полезрение попадат създатели като Рачо Стоянов, Петко Тодоров, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Георги Райчев.
„ Навремето и аз като доста други мои сътрудници не се палех от родната класическа драматургия. От телевизионния спектакъл ми предложиха да слага „ Майстори “ на Рачо Стоянов. Аз я прочетох по обвързване и ме обля огромен позор за това, че не съм познавал до тогава тази изключителна драматургия. Така започнах. После я върших в театрите в Москва… После бях напълно захласнат от най-големия български драматург Петко Тодоров. Поставих всичките му пиеси. Яворов, Страшимиров сложих с най-голямо въодушевление “, споделя Вили Цанков.
Според рецензията постановките му са образец измежду театралите за реформаторски и естетски търсения. Сред тях са „ Ромео и Жулиета “, „ Хамлет “, „ Ричард ІІ “, „ Ричард III “, „ Тит Андроник “ от Уилям Шекспир, „ Оптимистична покруса “ от Всеволод Вишневски, „ Кралският бръснар “ от Анатолий Луначарски, „ Птицата Доненбай “ от Чингиз Айтматов, „ Четвъртият език “ от Анжел Вагенщайн, „ Майстори “ от Рачо Стоянов, „ Първите “ от Петко Ю. Тодоров, „ Танго “ по Георги Караславов, „ Хоро “ по Антон Страшимиров.
Името на Вили Цанков стои зад телевизионните постановки „ Операция „ Вега “ от Фридрих Дюренмат, „ Светът е дребен “ от Иван Радоев, „ Змейова женитба “ и „ Самодива “ от Петко Ю. Тодоров, „ Когато гръм удари “ от Пейо Яворов, „ История на един кон “ по Лев Толстой и други Филми: „ Между релсите “ (1964), „ Игрек 17 “ (1973), „ Сватбите на Йоан Асен “ (1975), „ Рали “ (1978), „ Вкус на бисер “ (1984).
През годините, заради храброст да опитва, Вили Цанков е уволняван няколко пъти и по идеологически аргументи му е било забранявано да работи в театъра.
„ След една от следващите наказания против мен в средата на седемдесетте години, не ми се даваше опция да слагам пиеси. Чувствах се като във вакуум. Реших да направя домакински спектакъл. В хола на жилището си съумях да пригодя нещо като сцена.
Остана място за към петнадесет фенове. Подготвих дребна, едноактна пиеса „ Сребърната паяжина “, моя творба на абстрактно-лирична тематика. Съгласиха се да вземат участие Анани Явашев, Жоржета Чакърова, Стефан Мавродиев, Снежина Иванова “, спомня си Вили Цанков.
Двадесет и седем години по-късно – през 1999 година, режисьорът още веднъж слага пиеса в своя домакински спектакъл. В представлението „ Любовният живот на един американски президент “ вземат участие Белла Цонева, Катя Иванова и Августина Даскалова.
Вили Цанков е народен представител в Седмото Велико национално заседание от 1990 година до 1991 година
Изявява се и на писателското занятие. Автор е на книгите „ Еднооките " (2000), „ Сбърканият " (2001), „ Горящият ангел " (2002), „ Вавилонски кули " (2005).
Като кино и сценичен създател Вили Цанков е награждаван неведнъж с най-високите национални и интернационалните оценки. Носител е на „ Сребърен лъв на Сан Марко “ от фестивала във Венеция, „ Златната ракла “ за ефирен филм (1964). През 2001 година е почетен с премията на „ Аскеер “ на спектакъл „ Българска войска “ за изцяло творчество. През 2002 година президентът Георги Първанов го удостоява със медал „ Стара планина " (първа степен) за изключителния му принос към българската просвета и във връзка 50-годишната му креативна активност.
През 2004 година в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ със спектакъла „ Хамлет “ по Шекспир е маркиран 80-ият рожден ден на режисьора. В публикация във връзка годишнината, Иван Гранитски написа за Вили Цанков: „ С някаква неистова пристрастеност той се нахвърля към художествено-интелектуалните провокации. Далеч преди някой да заприказва в България за съвременен спектакъл, той първи унищожи всички догми и сложи на българска сцена във Варна, Бургас, София, Габрово и други градове пиеси от отечествената и международната класика. Спектаклите, родени под въодушевената постановка на Вили Цанков, съвсем постоянно са събития в културния живот на страната. Много постоянно даже отдадените в театралната магия не съумяват да уловят дълбочината и многопосочността на режисьорските му послания “.
Вили Цанков умира на 83-годишна възраст на 20 октомври 2007 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ