Как COVID-19 променя пирамидата на Маслоу
Пирамидата или скалата на човешките потребности на Маслоу е психическа доктрина, измислена от американеца Ейбрахам Маслоу през 40-те години на предишния век. По създание това е графично показване под формата на пирамида, която групира главните потребности на хората в последователност от най-ниска до най-висока, поставяйки физиологичните потребности като дишане или хранене в основата на пирамидата, до момента в който на идващото ходило са тези, свързани със сигурността, фамилията, работни, стопански или здравни аспекти. Тъй като са задоволени най-елементарните въпроси, индивидът се придвижва нагоре по пирамидата, до момента в който доближи четвъртото равнище (признание, убеденост, успех) и най-после, срещата на върха или персоналната самореализация.
Пирамидата на Маслоу е оказала голямо въздействие върху организационната среда, тъй като оказва помощ да се обяснят мотивационните лостове на чиновниците и да се разработят политики, които включват тяхното задоволство от работата. Ако в този момент положителният остарял Маслоу вдигне глава, ще се ужаси, когато види по какъв начин вирусът е изпарил за няколко месеца горната половина на пирамидата му, написа испанското икономическо издание eleconomista.es.
" При сегашните условия главната цел на експертите е да запазят работните си места, защото възобновяване се обрисува доста постепенно, опциите за търсене на работа имат доста дефекти (намалена географска подвижност, влияние на рецесията в международен мащаб, равнища на безработица доста над тези на други рецесии и т.н.), а компенсациите за безработица може да са незадоволителни ", обяснява Хавиер Бласко, шеф на Института Adecco Group.
Данните го удостоверяват. Според втория Барометър за загрижеността на испанците във връзка със заетостта от Infojobs, оповестен през септември, 61% от испанските служащи се опасяват от уволняване през идващите месеци. Факт, който демонстрира, че работните цели са доста опростени. Важността на въпроси като развиването, заплатата, салдото сред професионалния и персоналния живот или благосъстоянието остава, само че краткотрайно се замразява.
Емилио Солис, ръководещ сътрудник на The Human Talent Factory, обаче предизвестява за заплахите от пренастройване на прекомерно ниските упования за работа. " Когато единственият приоритет за професионалиста е да резервира работата си, всичко се прекатурва и се утежнява както за индивида, по този начин и за компанията.Страхът не усъвършенства компетентността или професионалните умения, които са нужни в компанията. Напротив. Страхът унищожава гения и кара чиновниците да регресират дейно към режим на " оцеляване ", както в примитивната ера на човечеството ", прибавя той.
Резервни проекти
" Сега става въпрос за оцеляване и това допуска адаптиране към актуалната обстановка с наличните запаси, без да се вършат изключителни разноски. Но това може да има противоположен резултат, тъй като когато предпазливостта се трансформира в отровен боязън, експертите са парализирани. Това ги кара да виждат действителността и бъдещето по доста отрицателен метод и цялата верига на цената на организациите е наранена. Спирането на машините също е рисковано от стратегическа позиция, защото може да значи пропускане на благоприятни условия. Защото това, което е годно в днешната тактика, може да не е валидно утре ", обобщава Фернандо Ботела, основен изпълнителен шеф на Think & Action.
Сезар Сан Хуан, професор по обществена логика на психиката в Университета на Страната на баските, също поучава да не навеждаме глава и да чакаме бурята да отмине. " Това, което наричаме временно, е положение на остра неустановеност, което няма да приключи с Covid-19. Вярно е, че вирусът слага стопанската система на въжета, само че е единствено ускорител на развой, който към този момент е неукротим ", споделя той.
Невидими служащи
2020 година направи думата неустановеност една от най-използваните в испанския език. Тъй като опасността от уволняване витае над главите, доста експерти се изкушават да станат невидими, с цел да не се открояват прекалено много, а това ги прави оптимални претенденти за страшните описи за овакантяване. Хавиер Бласко, шеф на Института Adecco Group, обаче не има вяра, че е моментът да покажем невисок профил, защото фирмите се нуждаят от нас повече от всеки път.
Въпреки че всичко ще зависи от това дали компанията преди този момент е изпълнила добре домашните си, на мнение е Емилио Солис, ръководещ сътрудник на The Human Talent Factory. " Ако преди рецесията ръководството на вашите хора е било дейно и приемливо, най-вероятно ще получите поддръжка, старания, схващане, ангажираност, съдействие и дарба за всеотдайност от вашите чиновници. Разбира се, чиновниците ще би трябвало да запазят упованията си като служебно покачване или увеличение на заплатите ", споделя той.
Според Фернандо Ботела, основен изпълнителен шеф на Think & Action, голямата разлика сред тази икономическа рецесия спрямо 2008 година е, че тя не е стимулирана от балони или пазарни несъответствия, а от външен фактор като незабавна здравна обстановка. Очаква се, че когато вирусът премине, стопанската система ще се възвърне по-бързо. По думите му има три метода, по които експертите могат да се възползват от този интервал, с цел да стартират от по-добра позиция, когато нещата се стабилизират: " Първо, размишлявайки върху нашата кариера, какво вършим и по какъв начин можем да се подобрим. Време е да използван изобретателни и новаторски подходи към бъдещето, което следва, да вършим нещата по друг метод от метода, по който ги вършим, с цел да прибавим повече стойност към компанията и към нашата работа. И най-после, да се обучим в уменията, които ще ни бъдат извънредно нужни в новата нормалност ".
Източник: eleconomista.es
Превод и редакция: Нели Тодорова / Мениджър Нюз
