Пилешкото месо станало популярно заради средновековни забрани
Пилешкото месо е едно от най-използваните в голям брой ястия на разнообразни култури. Но може би пилешкото нямаше да бъде публикувано толкоз, в случай че не бяха средновековните религиозни забрани.
Смята се, че домашните пилета произлизат от населявани в Азия диви червени кокошки от джунглата. Човекът пристъпил към опитомяването на кокошката през седмото хилядолетие прочие Хр., само че дълго време ги отглеждали единствено в Азия.
Първото споменаване на кокошки в египетската просвета датира от 14 век прочие Хр., а в Античността тези птици попадат в полисите на Древна Гърция, откъдето по-късно към този момент се популяризират в цяла Европа. Но до 10 век птицата не се употребила с огромна известност.
Всичко се трансформирало, когато църквата почнала да играе авторитетна роля в католическа Европа. През 10 век огромно разпространяване в християнските страни получили обичаи, съгласно които католиците трябвало да се откажат от използването на месо от четириноги животни.
Но тези забрани не важали за месото на птиците, които, както знаем, са двуноги. Тогава европейците почнали да се занимават интензивно с развъждането на кокошки и пилета.
И, както демонстрират генетичните проучвания, тъкмо в тези времена домашните кокошки почнали да получават актуален тип и темперамент.
За по-нататъшното размножаване хората избирали минимум нападателните, небоящи се от индивида и най-често снасящите яйца екземпляри.
Изкуственият асортимент довел до обстоятелството, че от началото на 2-то хилядолетие преди н.е. в кокошките настъпили генетични промени в тироидния подтикващ хормон (TSHR), което довело до целогодишно снасяне на яйца и лоялно към индивида, което не се срещало при азиатските им предшественици.
И макар теорията, че за разпространение на кокошката са повлияли религиозни правила, да звучи задоволително правдоподобно, някои откриватели не престават да се съмняват в нея. Като мотив те вадят довода, че хората обърнали внимание на пилетата в процеса на стрмителна урбанизация, протекла в Европа в зората на второто хилядолетие.
По-малките животни били по-удобни да се отглеждат в градски условия, по тази причина средновековните градове скоро се оказали цялостни с кокошарници.
