Великите неща са винаги прости
Пиер Дако е белгийски психолог и психоаналитик. Ученик е на Карл Юнг. Успешен популяризатор на логиката на психиката. Автор на редица книги, измежду които „ Фантастичните победи на модерната логика на психиката “ (издателство „ Колибри " ). Ето някои от прозренията си за живота, които Дако изброява в нея.
1. Великите неща са постоянно елементарни. Не можем да си представим Бог като нещо комплицирано, нали по този начин? Освен това великите неща би трябвало да бъдат достъпни за всички. В противоположен случай не са велики. За да ги открием, задоволително е да тръгнем от самото начало и да се научим да разбираме самите себе си. Движението на звездите е просто. Йохан Себастиан Бах не е комплициран. Животът също. Достатъчно е само нещата да се виждат ясно в своята поредност. Сложно е единствено това, което излиза от реда и ритъма на вселената. Сложните хора са отвън реда защото някакво вътрешно безвластие им пречи да виждат и да вземат участие в него. Вътрешните отклонения са отвън реда; сковаността е отвън реда, както прочее и агресивността. Вътрешната схематичност съставлява величието на индивида.
2. Много хора са жадни да слушат разкази за завършения. Те тичат и се блъскат по кината и на други места. Но рядко се замислят за индивида, предприел приключението, и не се питат какво желаят да ни кажат с него. Така те виждат единствено външната страна и всичко се обезсмисля.
3. Хубаво е човек да придобие нещо единия ден, по-късно още нещо на идващия ден. Добре е човек да си каже: „ Днес получих това; през днешния ден се освободих от онова; трансформирах се през този ден “. По подобен метод човек се превръща в съразмерен лъч, насочен към висините на простотата.
4. Ако хората съумеят да се освободят от вътрешните си спирачки и от нечистотиите, от страховете и от затварянето в себе си, те ще се променят. А в случай че хората стартират да се трансформират, ще се промени всичко! Решението е доста просто! Тъкмо по тази причина е мъчно използвано. Защото, с цел да се промени човек, би трябвало да стартира да вижда проблемите си.
5. От всяко нещо можем да си извадим поука. От човешката инертност не може да се извлече нищо. От инертността произлиза единствено пасивност, тъй като от несъзнателното не произлиза нищо с изключение на несъзнателни действия.
6. Казват, че щастието означавало да намериш личното си място. Абсолютно правилно. Но запитвали ли сме на мястото си в ролята на хора, които би трябвало да мислят, да възпитават другите и да влияят върху света?...
7. Образованието единствено по себе си не е значимо. Докато хората не се научат да възприемат изцяло живота, образованието ще си остане изсъхнало и без никаква стойност. Нима всички образования на света са помогнали на човек да не се усеща раздран, цялостен с несъгласия и страхове? Човек не би трябвало да търси образованието, а пълнотата. Той би трябвало да се стреми да опознае възможностите си и да ги реализира в една хармонична персона.
8. Ние разбираме с мозъка си, със сетивата си, с вътрешните си призми. Първото, което би трябвало да създадем, когато се появи дадено обстоятелство, е да се запитаме дали сме го разгледали добре. Дали сме го обхванали напълно? Дали на следващия ден ще го забележим по метода, по който сме го видели през днешния ден? Защото доста са тези, които си разрешават да съдят. Те съдят другите, морала, религията, картината от последната галерия. Тогава стартират спор, при който автоматично се поражда недоумение. Защо се получава по този начин? Защото се субективни, защото виждат нещата през едно аз, затрупано от ненужни дреболии. И въпреки всичко са убедени, че са следили най-съвестно. Да бъдеш справедлив, е една от най-благородните цели, които можем да си сложим. Обективността е възможна едва когато сме се освободили от самите нас и от неосъзнатите проблеми. Тя е резултат на разчупването на вътрешните призми, на които са били подчинени всичките ни мисли...
9. При ясна и прозорлива обективност човек придобива излъчване. В този миг той съставлява спокойна раздаваща се мощ. Излъчването не може да се получи при нерешителен или слаб човек. То се поражда, когато човек е душевен свободен, когато не бяга от проблемите. Вече осъзнати, те нямат никаква разрушителна мощ.
