Insider: Северна Корея обяви война на „капиталистическата култура“ – забраняват дънките, боядисаните коси и чуждиците
Пхенян. В рамките на битката против непознатото въздействие и антисоциалистическото държание, което севернокорейският водач Ким Чен-ун назовава „ рискова отрова “, Пхенян разгласи война на непознатите филми, музика и диалект, написа Insider . Освен това, съгласно локални източници, управляващите се пробват да управляват в допълнение външния тип на жителите, като се стремят да изкоренят неща като боядисана коса, обеци и дънки.
В взаимозависимост от тежестта на закононарушението, нарушителите са изправени пред високи санкции, отнемане от независимост и даже смъртно наказване.
През април 2021 година Ким Чен-ун изпраща писмо до Социалистическия съюз на патриотичната юноша, призовавайки организацията „ уверено да изкорени негативните кълнове и отровните бурени “. Според водача на страната те включват несъответствуващи думи, дейности, прически и облекла на някои младежи в Северна Корея.
Някои може да си помислят, че контролът върху прическите на младежите е прекомерно необичайно решение на Пхенян, само че както изяснява специалистът по Северна Корея Питър Уорд, „ първо те сменят прическите си, след това метода си на живот, след това полезностите си и по-късно евентуално стартират да задават съществени въпроси за властта, парите и структурата на обществото “.
През май вестникът на Корейската работническа партия „ Родонг Синмун “ разгласява публикация, в която предизвестява за заплахите от „ екзотичния и декадентен “ буржоазен метод на живот. Според изданието жителите на страната би трябвало „ да се пазят от най-малките признаци на буржоазен метод на живот и да се борят, с цел да се отърват от тях “.
Очевидно е, че Пхенян е решил да удари с нова мощ върху непознатото въздействие, само че главният въпрос е за какво в този момент, написа изданието.
Както специалисти по Северна Корея обясниха пред Insider, главните аргументи тук са желанието на управлението на страната да поправя курса след несполучливи опити за дипломатическо взаимоотношение с Америка и Южна Корея, както и рецесията, породена от продължаващата пандемия.
Подобно на доста други страни, коронавирусът нанесе мощен удар на Северна Корея, изключително когато трябваше да затвори дефинитивно границите си. Но в случай че други страни, като Китай, към този момент са излезли по пътя на възобновяване, то Северна Корея е към момента надалеч от това. С още по-голяма изолираност от света в страната, гайките започнаха да се стягат.
„ Това частично е опит за консолидиране на партийната власт и възобновяване на контрола върху обществото по време на сложни времена “, показва Джени Таун, старши помощник в Центъра Стимсън и шеф на Севернокорейската стратегия за проучвания. Тя обърна внимание: „ Често виждаме по какъв начин в интервал на по-големи усложнения от елементарните, гайките стартират да се стягат “. Чой Джонг Хун, който избяга от страната предходната година, съобщи пред английски медии, че „ колкото по-труден е животът, толкоз по-строги стават разпоредбите, законите и наказванията “.
Докато така и така слабата севернокорейска стопанска система е потърпевша заради затварянето на границите, сходни ограничения дадоха опция на Пхенян да ограничи доста потока от информация извън и непознатото въздействие, които до неотдавна нарастваха в страната.
През 2018 година, след първата среща на Ким Чен-ун с тогавашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, последвана от още две, обстановката беше друга. В същото време Пхенян интензивно преговаряше със Сеул. Кей-поп артисти посетиха Северна Корея, с цел да се изявят пред Ким, последван от южнокорейския президент Мун Дже-ин на публично посещаване.
Периодът на намаляване на напрежението и даже доближаване обаче не продължи дълго, защото страните не можаха да преодолеят разликите си в договарянията. „ Не се получи по този начин, както се надяваше Ким. Затова в този момент той би трябвало да преформулира своята линия и да показва на хората, че в този момент трансформира тактиката си и не е подготвен да се отвори “, разяснява Джин Лий, специалист по Северна Корея в Уилсън Център. Според нея Ким се пробва да си възвърне контрола над хората и оборота на информация.
Последната „ културна война “ надалеч не е първата акция против непознатото въздействие в Северна Корея. Вече е имало сходни - и освен при Ким Чен-ун, само че и при татко му и дядо му. В такива страни водачите би трябвало непрекъснато да поддържат баланс сред отвореността и стягането на гайките.
„ Ким Чен-ун схваща, че с цел да се развиват и прогресират стопанската система и страната, е належащо да взаимодействаме с външния свят. Но това е изпълнено с риск от загуба на надзор. Те сътвориха свят с доста характерна концепция и в този момент се опасяват, че действителността ще бъде разкрита на хората “, сподели Джин Лий. Следователно, когато обстановката стане нестабилна, политически или стопански, управляващите единствено усилват контрола си.
Според Лий, макар че „ културната война “ не е нещо ново за Северна Корея, в този момент управляващите подхващат много фрапантни ограничения. „ Всички желаеме Северна Корея да поеме по пътя на откритостта. И когато видите по какъв начин вместо това те стягат още повече гайките, това буди огромно безпокойствие “, признава анализаторът.
Превод и редакция: Иван Христов
В взаимозависимост от тежестта на закононарушението, нарушителите са изправени пред високи санкции, отнемане от независимост и даже смъртно наказване.
През април 2021 година Ким Чен-ун изпраща писмо до Социалистическия съюз на патриотичната юноша, призовавайки организацията „ уверено да изкорени негативните кълнове и отровните бурени “. Според водача на страната те включват несъответствуващи думи, дейности, прически и облекла на някои младежи в Северна Корея.
Някои може да си помислят, че контролът върху прическите на младежите е прекомерно необичайно решение на Пхенян, само че както изяснява специалистът по Северна Корея Питър Уорд, „ първо те сменят прическите си, след това метода си на живот, след това полезностите си и по-късно евентуално стартират да задават съществени въпроси за властта, парите и структурата на обществото “.
През май вестникът на Корейската работническа партия „ Родонг Синмун “ разгласява публикация, в която предизвестява за заплахите от „ екзотичния и декадентен “ буржоазен метод на живот. Според изданието жителите на страната би трябвало „ да се пазят от най-малките признаци на буржоазен метод на живот и да се борят, с цел да се отърват от тях “.
Очевидно е, че Пхенян е решил да удари с нова мощ върху непознатото въздействие, само че главният въпрос е за какво в този момент, написа изданието.
Както специалисти по Северна Корея обясниха пред Insider, главните аргументи тук са желанието на управлението на страната да поправя курса след несполучливи опити за дипломатическо взаимоотношение с Америка и Южна Корея, както и рецесията, породена от продължаващата пандемия.
Подобно на доста други страни, коронавирусът нанесе мощен удар на Северна Корея, изключително когато трябваше да затвори дефинитивно границите си. Но в случай че други страни, като Китай, към този момент са излезли по пътя на възобновяване, то Северна Корея е към момента надалеч от това. С още по-голяма изолираност от света в страната, гайките започнаха да се стягат.
„ Това частично е опит за консолидиране на партийната власт и възобновяване на контрола върху обществото по време на сложни времена “, показва Джени Таун, старши помощник в Центъра Стимсън и шеф на Севернокорейската стратегия за проучвания. Тя обърна внимание: „ Често виждаме по какъв начин в интервал на по-големи усложнения от елементарните, гайките стартират да се стягат “. Чой Джонг Хун, който избяга от страната предходната година, съобщи пред английски медии, че „ колкото по-труден е животът, толкоз по-строги стават разпоредбите, законите и наказванията “.
Докато така и така слабата севернокорейска стопанска система е потърпевша заради затварянето на границите, сходни ограничения дадоха опция на Пхенян да ограничи доста потока от информация извън и непознатото въздействие, които до неотдавна нарастваха в страната.
През 2018 година, след първата среща на Ким Чен-ун с тогавашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, последвана от още две, обстановката беше друга. В същото време Пхенян интензивно преговаряше със Сеул. Кей-поп артисти посетиха Северна Корея, с цел да се изявят пред Ким, последван от южнокорейския президент Мун Дже-ин на публично посещаване.
Периодът на намаляване на напрежението и даже доближаване обаче не продължи дълго, защото страните не можаха да преодолеят разликите си в договарянията. „ Не се получи по този начин, както се надяваше Ким. Затова в този момент той би трябвало да преформулира своята линия и да показва на хората, че в този момент трансформира тактиката си и не е подготвен да се отвори “, разяснява Джин Лий, специалист по Северна Корея в Уилсън Център. Според нея Ким се пробва да си възвърне контрола над хората и оборота на информация.
Последната „ културна война “ надалеч не е първата акция против непознатото въздействие в Северна Корея. Вече е имало сходни - и освен при Ким Чен-ун, само че и при татко му и дядо му. В такива страни водачите би трябвало непрекъснато да поддържат баланс сред отвореността и стягането на гайките.
„ Ким Чен-ун схваща, че с цел да се развиват и прогресират стопанската система и страната, е належащо да взаимодействаме с външния свят. Но това е изпълнено с риск от загуба на надзор. Те сътвориха свят с доста характерна концепция и в този момент се опасяват, че действителността ще бъде разкрита на хората “, сподели Джин Лий. Следователно, когато обстановката стане нестабилна, политически или стопански, управляващите единствено усилват контрола си.
Според Лий, макар че „ културната война “ не е нещо ново за Северна Корея, в този момент управляващите подхващат много фрапантни ограничения. „ Всички желаеме Северна Корея да поеме по пътя на откритостта. И когато видите по какъв начин вместо това те стягат още повече гайките, това буди огромно безпокойствие “, признава анализаторът.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ