Защо Джин от BTS ще служи на границата със Северна Корея?
Певецът Ким Сок-джин, прочут и единствено като Джин, от световноизвестната пристан поп група BTS, навършва 30 години на 4 декември.
Съвсем скоро се чака той да стартира изпълняването на наложителната си военна работа, като самият той показа, че ще служи в звеното на „ първа линия “ по границата със прилежаща Северна Корея.
Тези вести разтревожиха доста от почитателите на корейския реализатор, само че дали фактически службата на севернокорейската граница е рискова?
Корейци, служили в това звено на армията, разговоравят с NK News и споделят за своите мемоари от прекараното време на границата с враждебния и непредвидим комшия.
Според тях казармата на северната граница на Република Корея е по-сложна, в сравнение с множеството хора допускат – по едно и също време е рискова и изпълнена с провокации, само че и дава избрани привилегии.
„ Граничните отряди постоянно би трябвало да са нащрек за севернокорейска военна интензивност от вида на инфилтриране и би трябвало да са подготвени на мигновена реакция в изключителни обстановки “, споделя пенсионираният полковник от армията на Република Корея Джи Хон-ки, който е заемал високи позиции в граничните поделения.
„ Има огромна разлика сред звената в региона на демилитаризираната зона и тези в останалата част от страната “, продължава той.
„ Отрядите в демилитаризираната зона са в нараснала подготвеност от самото начало. Това значи, че те имат по-малко почивни дни спрямо останалите служещи. “
Демилитаризираната зона разделя Корейския полуостров на две и е покрита с електрифицирани огради и цели имоти от минирана земя.
23-годишният Хуан Кюн-юн е ситуиран на по-малко от километър и половина разстояние от севернокорейския охраняем пост, откакто е взет за наборна работа в 38-а пехотна бригада на Южна Корея като армейски шпионин.
Той си спомня за това време като „ физически и душевен изтощително “, само че пък „ изпълнено със смисъл “.
„ Службата на първа линия беше една рядка опция за мен да следя севернокорейските бойци. Много мисли прекосяваха през съзнанието ми, до момента в който работех на тези места, където са се водили едни от най-кървавите борби от Корейската война. “
Животът на границата е рисков и през днешния ден.
През юли тази година детонация наоколо до демилитаризираната зона умъртви южнокорейски жител, откакто мощният дъжд беше отмил почвения пласт, разкривайки от горната страна мини, заровени по време на войната.
Заради близостта си до Северна Корея, бойците на първа линия се сблъскват и с по-строги правила спрямо тези, които са командировани по-далеч от границата.
„ Когато служих през 2013 година, не ми беше разрешено да употребявам телефон. Чувствах се доста откъснат от външния свят “, спомня си 30-годишният Чо Кюн-бин. Чо служи в 1-а пехотна дивизия в Паджу, североизточно от столицата Сеул.
Хуан си спомня за предизвикването на граничните патрули.
„ Трябваше да сме будни и подготвени всеки ден в пет сутринта. Някои дни работехме по в допълнение шест часа, даже след завръщането от нескончаем патрул. “
Според Чо стресът несъмнено взима връх над наборниците в някакъв миг.
„ Винаги има случаи на тормоз, само че това не е нещо особено единствено за отрядите по границата. Един човек даже направи опит за самоубийство. Мисля, че беше подложен на тормоз от останалите. Беше доста затворен и свенлив. “
Психическите проблеми, свързани с насмешки и тормоз, са доста сериозен проблем в южнокорейската войска. Миналата година, от 103 смъртни случаи във въоръжените сили на страната, 83 са от самоубийство.
Все отново процентът на самоубийства понижава от 2012 година насам, което най-вероятно се дължи на промените в системата като опцията да се употребява мобилен телефон в свободното време и опцията за повече визити на фамилията и околните.
Но наборната работа в сянката на Северна Корея идва и със своите преимущества.
„ Тъй като бяхме на първа линия, армията се грижеше за нас. Понякога ни даваха сладолед и любеница “, спомня си Чо.
„ Екипировката ни също по този начин беше доста по-добра и професионална от тази на другите звена в казармата. “
Чо си спомня по какъв начин животът на границата е бил доста по-прост от живота отвън армията, в забързания и смъртоносен темп на южнокорейското общество.
„ Прекарвах свободното си време в четене на книги и тренировки, без телевизия и компютър. Всъщност беше доста прелестно. “
Хуан се съгласява: „ Имах опцията да се любувам на всекидневието, на дребните неща “.
Съвсем скоро се чака той да стартира изпълняването на наложителната си военна работа, като самият той показа, че ще служи в звеното на „ първа линия “ по границата със прилежаща Северна Корея.
Тези вести разтревожиха доста от почитателите на корейския реализатор, само че дали фактически службата на севернокорейската граница е рискова?
Корейци, служили в това звено на армията, разговоравят с NK News и споделят за своите мемоари от прекараното време на границата с враждебния и непредвидим комшия.
Според тях казармата на северната граница на Република Корея е по-сложна, в сравнение с множеството хора допускат – по едно и също време е рискова и изпълнена с провокации, само че и дава избрани привилегии.
„ Граничните отряди постоянно би трябвало да са нащрек за севернокорейска военна интензивност от вида на инфилтриране и би трябвало да са подготвени на мигновена реакция в изключителни обстановки “, споделя пенсионираният полковник от армията на Република Корея Джи Хон-ки, който е заемал високи позиции в граничните поделения.
„ Има огромна разлика сред звената в региона на демилитаризираната зона и тези в останалата част от страната “, продължава той.
„ Отрядите в демилитаризираната зона са в нараснала подготвеност от самото начало. Това значи, че те имат по-малко почивни дни спрямо останалите служещи. “
Демилитаризираната зона разделя Корейския полуостров на две и е покрита с електрифицирани огради и цели имоти от минирана земя.
23-годишният Хуан Кюн-юн е ситуиран на по-малко от километър и половина разстояние от севернокорейския охраняем пост, откакто е взет за наборна работа в 38-а пехотна бригада на Южна Корея като армейски шпионин.
Той си спомня за това време като „ физически и душевен изтощително “, само че пък „ изпълнено със смисъл “.
„ Службата на първа линия беше една рядка опция за мен да следя севернокорейските бойци. Много мисли прекосяваха през съзнанието ми, до момента в който работех на тези места, където са се водили едни от най-кървавите борби от Корейската война. “
Животът на границата е рисков и през днешния ден.
През юли тази година детонация наоколо до демилитаризираната зона умъртви южнокорейски жител, откакто мощният дъжд беше отмил почвения пласт, разкривайки от горната страна мини, заровени по време на войната.
Заради близостта си до Северна Корея, бойците на първа линия се сблъскват и с по-строги правила спрямо тези, които са командировани по-далеч от границата.
„ Когато служих през 2013 година, не ми беше разрешено да употребявам телефон. Чувствах се доста откъснат от външния свят “, спомня си 30-годишният Чо Кюн-бин. Чо служи в 1-а пехотна дивизия в Паджу, североизточно от столицата Сеул.
Хуан си спомня за предизвикването на граничните патрули.
„ Трябваше да сме будни и подготвени всеки ден в пет сутринта. Някои дни работехме по в допълнение шест часа, даже след завръщането от нескончаем патрул. “
Според Чо стресът несъмнено взима връх над наборниците в някакъв миг.
„ Винаги има случаи на тормоз, само че това не е нещо особено единствено за отрядите по границата. Един човек даже направи опит за самоубийство. Мисля, че беше подложен на тормоз от останалите. Беше доста затворен и свенлив. “
Психическите проблеми, свързани с насмешки и тормоз, са доста сериозен проблем в южнокорейската войска. Миналата година, от 103 смъртни случаи във въоръжените сили на страната, 83 са от самоубийство.
Все отново процентът на самоубийства понижава от 2012 година насам, което най-вероятно се дължи на промените в системата като опцията да се употребява мобилен телефон в свободното време и опцията за повече визити на фамилията и околните.
Но наборната работа в сянката на Северна Корея идва и със своите преимущества.
„ Тъй като бяхме на първа линия, армията се грижеше за нас. Понякога ни даваха сладолед и любеница “, спомня си Чо.
„ Екипировката ни също по този начин беше доста по-добра и професионална от тази на другите звена в казармата. “
Чо си спомня по какъв начин животът на границата е бил доста по-прост от живота отвън армията, в забързания и смъртоносен темп на южнокорейското общество.
„ Прекарвах свободното си време в четене на книги и тренировки, без телевизия и компютър. Всъщност беше доста прелестно. “
Хуан се съгласява: „ Имах опцията да се любувам на всекидневието, на дребните неща “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ