Дора Конова - една сълза върху окървавената риза на Яворов
Петя Александрова
Спомняте ли си по какъв начин е прекарал последната си фамилна вечер на 29 ноември 1913 година Яворов? Били са поканени с Лора у свои другари, семейство Тихови. Имало е и неколцина други посетители, сред които Михаил Кремен и годеницата му Дора. Същата Дора, поради която е последната Лорина сцена на ревнивост онази нощ. На масата - мезета и алено вино, закачки и смешки. В тези времена гостуванията, другарските вечери в дома на едни или други, събиранията " на зелник " или " на чаша вино " са съпроводени със занимания, които през днешния ден ни наподобяват хлапашки.
Тази вечер у Тихови играли на известната игра " стихотворения ". Избира се някаква тематика. Първият написва първия стих (един ред), вторият написа втори стих и римува, след това прегъва листа по този начин, че да не се вижда първият ред, третият написа трети ред, като " скрива " останалите... Накрая четат цялото стихотворение на глас и се смеят на непредвидените каламбури. После играли на " топка ". Голяма мъжка носна забрадка, овързана на топка, се подмята ненадейно на някого от компанията, съпроводено с първата сричка на двусрична дума. Този, който хваща топката, би трябвало на мига да съобрази и да добави втората част на думата, в случай че сгреши - изгаря. Михаил Кремен хвърля към Яворов топката и споделя " Ло ", а поетът, вместо да каже " ра ", споделя " кум ", всички се изсмиват неудобно, поглеждайки към Лора, която наподобява невесела, отнесена.
Имало е и още една игра нея вечер, играта на " пророк ". ( " Оракуле, кажи! " ) Закриват очите на един с забрадка и го питат, сочейки (невидимо за него) различен участник от компанията: " Кажи този къде ще върви на следващия ден... Измислиците на оракула провокират общ смях. Оракулът у Тихови е споделил за този, дето го показват (Лора), че ще пътува на другия ден надалече. Някой подмята: " Навярно за Париж? " Това съответствува с някои нейни изявления и подмятания в последните месеци. Но тя пред всички отхвърля да има такова желание:
Не, няма да остави брачна половинка си самичък...
Според нейните близки, разпитвани на другия ден, Лора се е канила да избяга от този брак в Париж (когато взема решение да се разведе с доктор Дрянков, бяга в Лондон). Според Яворов тя просто обичала измененията и постоянно се втурвала без предизвестие да пътува нанякъде, да смени тоалетите си, мебелите си, квартирата си... В случая е желала да се опита, твърди брачният партньор й, да уреди в някой парижки спектакъл слагането на негова пиеса. Какво се е случило в действителност в довечера, което не се е случвало различен път? Нещо изключително, което кара Лора да посегне към оръжието? Сцени на ревнивост е имало и преди. За никого от техните другари не са загадка обтегнатите им връзки. Лора се оплаква на приятелките си, че Яворов няма време за нея, че не й обръща задоволително внимание, че не вижда даже с какво е облечена. Покрай неговото безразличие е намразила поезията, споделя един път ядно пред Дора Габе. Яворов се жалва през сътрудниците си в театъра, че не му се прибира у дома, че избира до късно да остане в кабинета си, че все по-трудно му е да се концентрира върху писането, когато към него снове жена му - раздразнена, недоволна, любопитна, ревностна... Като става дума за скорошно пътешестване на Лора в чужбина, Яворов намерено се радва на това, по думите на Боян Пенев: " Ще мога най-малко два месеца да поработя умерено... " Но тези по-яростни или по-тихи фамилни пререкания са били нормални, нормално отшумявали до няколко дни.
Според излязлата преди малко книга със мемоари на Дора Конова " Яворов, Лора и аз ", дешифрирани с всичките им задрасквания, редактирани думички или допълнения в бялото поле, богато подкрепени с бележки под линия от писателя и книжовен откривател Петър Величков, най-сетне едно значимо парче от пъзъла е открито и наместено: какво става на 29 ноември 1913 година! Какво се е случило в действителност в дома на Тихови? В тези няколко часа пред очите на всички, въпреки че не са общували намерено и очевидно, те, двамата, Яворов и Дора Конова са си споделили най-важното. НАЙ-ВАЖНОТО е било дали към този момент са ДВАМА. За това " най-важно " той й говорел месеци наред преди въпросната вечер: че я обича, че тя е дамата за него, че единствено с нея би желал да живее и да почине, че не желае и няма да се откаже от нея... Че точно с нея ще напише най-хубавите си произведения... Говорил го къде добродушно, къде разпалено, къде с молба, къде с декларативна увереност: " Един ден Вие ще ми кажете " да "! Ако ще и да си счупя главата един ден, Вие ще бъдете моя! Аз ще Ви печеля, въпреки и с цената на главата си... "
Говорил й, когато " инцидентно " я пресрещал след лекциите в университета и я придружавал до у дома и когато неслучайно я изпращал след посещение у тях вечер, и когато са оставали уединено някъде, и когато мимоходом, сякаш за малко, минавал вечер край дома й. Но тя, 18-19 годишната " дребна " избраница на Михаил Кремен, почтена и непорочна, разсъдъчна, овладяна и сдържана, постоянно реагирала " надлежно ": " А Лора? Аз не желая да страда! А Кремен? Как ще му кажа? " В такива случаи Яворов обещавал: " Ще уредя въпроса с Лора, а също и с Кремен " и " Аз ще се оправя с тях, не се тревожи. Ще заминем незабавно, ще ги забравим ". Вечерта, на 19 ноември 1913 година, сред две глътки вино или две шегички на оракула " дребната избраница " на Кремен (която към този момент е предходна през венчило, въпреки че държи брачна половинка си надалеч от леглото си!), се е РЕШИЛА най-сетне да каже " ДА " на поета. И го е споделила. Или е дала знак за единодушие. Дора не пропуща да каже, че довечера лицето на Яворов сияе от наслада, от благополучие, даже " зарево имаше към главата му - биофосфорисценция! " Ето, това се е случило. И Лора, наблюдателна и интуитивна, се е добрала до истината. Проумявала е, че това е краят. И въпреки че неведнъж го е заявявала и писала, че ще се отдръпне и няма да пречи, в случай че Яворов се влюби още веднъж, яростта я залива като вълна и тя протяга ръка към револвера. Така един път вечно пренарежда картите в своя изгода.
Петър Величков, без който тези мемоари нямаше да бъдат оповестени или най-малко не в този им съвършен тип: разчетени, подредени, подкрепени и обяснени с подробни бележки, твърди, че българската литературна история е длъжница на Дора Конова. Младата жена - интелигентна, възпитана, красива и доста неопитна в връзките си с мъжете, след нещастието се разболява, побелява за една нощ, губи интерес към живота и хората. Изчезва в дословния смисъл, отива в дълбоката провинция. И няма значение дали през днешния ден имаме вяра, или не имаме вяра, че е съществувала бележката от Яворов до Конова: " Дора, изчакай ме, аз ще се схвана с Лора и Грозев, и ти ще бъдеш моя! " - преди сватбата на Кремен. И няма значение към този момент дали точно поради Яворов и своите мощни усеща към него Дора Кремен напуща столицата, брачна половинка си и брака си (неконсумиран, сред впрочем) след гибелта на Яворов и отива в Троян учителка. Не се омъжва повече, въпреки да е още млада, хубава и има брачни претенденти. Безропотно, безмълвно се оставя да бъде за дълго тематика и обект на обществени нападки, интриги, съмнения и злословия. Умира в старопиталище с единствената полезност в чантата си, която не изпуска в никакъв случай от взор - тези мемоари за Яворов, дружно с няколко дребни движимости, бележки, фотоси... Не разрешавала на никого да ги пипа или съхранява, до края на живота си ги добавя и редактира. Гласът на Дора Конова, който ясно чуваме от тази книга, лишен от страсти, сълзи, обвинявания и оправдания, съвсем равнодушен, съвсем хербаризиран, ни стряска и убеждава повече от каквото и да било материално удостоверение за правота.
Една-единствена любовна целувка има разказана в този ръкопис и това затрогва повече от всевъзможни подиуми на пристрастеност и еротика. Наистина ли Яворов, преди да посегне за последно към отровата и револвера, е гостувал на Дора - на 8 септември 1914 година, с желанието да й предложи да " умрат дружно "? Да, точно тъй като се обичат...? Но се отхвърля, когато чува нейния грохнал от болката и отчаянието глас. Когато Ганка Найденова пита Дора Конова за какво не се е омъжила за поета след ослепяването му, тя дава отговор: " Лора сложи натрупа си сред мен и Яворов ". И това е толкоз безапелационно, колкото би трябвало.
Спомняте ли си по какъв начин е прекарал последната си фамилна вечер на 29 ноември 1913 година Яворов? Били са поканени с Лора у свои другари, семейство Тихови. Имало е и неколцина други посетители, сред които Михаил Кремен и годеницата му Дора. Същата Дора, поради която е последната Лорина сцена на ревнивост онази нощ. На масата - мезета и алено вино, закачки и смешки. В тези времена гостуванията, другарските вечери в дома на едни или други, събиранията " на зелник " или " на чаша вино " са съпроводени със занимания, които през днешния ден ни наподобяват хлапашки.
Тази вечер у Тихови играли на известната игра " стихотворения ". Избира се някаква тематика. Първият написва първия стих (един ред), вторият написа втори стих и римува, след това прегъва листа по този начин, че да не се вижда първият ред, третият написа трети ред, като " скрива " останалите... Накрая четат цялото стихотворение на глас и се смеят на непредвидените каламбури. После играли на " топка ". Голяма мъжка носна забрадка, овързана на топка, се подмята ненадейно на някого от компанията, съпроводено с първата сричка на двусрична дума. Този, който хваща топката, би трябвало на мига да съобрази и да добави втората част на думата, в случай че сгреши - изгаря. Михаил Кремен хвърля към Яворов топката и споделя " Ло ", а поетът, вместо да каже " ра ", споделя " кум ", всички се изсмиват неудобно, поглеждайки към Лора, която наподобява невесела, отнесена.
Имало е и още една игра нея вечер, играта на " пророк ". ( " Оракуле, кажи! " ) Закриват очите на един с забрадка и го питат, сочейки (невидимо за него) различен участник от компанията: " Кажи този къде ще върви на следващия ден... Измислиците на оракула провокират общ смях. Оракулът у Тихови е споделил за този, дето го показват (Лора), че ще пътува на другия ден надалече. Някой подмята: " Навярно за Париж? " Това съответствува с някои нейни изявления и подмятания в последните месеци. Но тя пред всички отхвърля да има такова желание:
Не, няма да остави брачна половинка си самичък...
Според нейните близки, разпитвани на другия ден, Лора се е канила да избяга от този брак в Париж (когато взема решение да се разведе с доктор Дрянков, бяга в Лондон). Според Яворов тя просто обичала измененията и постоянно се втурвала без предизвестие да пътува нанякъде, да смени тоалетите си, мебелите си, квартирата си... В случая е желала да се опита, твърди брачният партньор й, да уреди в някой парижки спектакъл слагането на негова пиеса. Какво се е случило в действителност в довечера, което не се е случвало различен път? Нещо изключително, което кара Лора да посегне към оръжието? Сцени на ревнивост е имало и преди. За никого от техните другари не са загадка обтегнатите им връзки. Лора се оплаква на приятелките си, че Яворов няма време за нея, че не й обръща задоволително внимание, че не вижда даже с какво е облечена. Покрай неговото безразличие е намразила поезията, споделя един път ядно пред Дора Габе. Яворов се жалва през сътрудниците си в театъра, че не му се прибира у дома, че избира до късно да остане в кабинета си, че все по-трудно му е да се концентрира върху писането, когато към него снове жена му - раздразнена, недоволна, любопитна, ревностна... Като става дума за скорошно пътешестване на Лора в чужбина, Яворов намерено се радва на това, по думите на Боян Пенев: " Ще мога най-малко два месеца да поработя умерено... " Но тези по-яростни или по-тихи фамилни пререкания са били нормални, нормално отшумявали до няколко дни.
Според излязлата преди малко книга със мемоари на Дора Конова " Яворов, Лора и аз ", дешифрирани с всичките им задрасквания, редактирани думички или допълнения в бялото поле, богато подкрепени с бележки под линия от писателя и книжовен откривател Петър Величков, най-сетне едно значимо парче от пъзъла е открито и наместено: какво става на 29 ноември 1913 година! Какво се е случило в действителност в дома на Тихови? В тези няколко часа пред очите на всички, въпреки че не са общували намерено и очевидно, те, двамата, Яворов и Дора Конова са си споделили най-важното. НАЙ-ВАЖНОТО е било дали към този момент са ДВАМА. За това " най-важно " той й говорел месеци наред преди въпросната вечер: че я обича, че тя е дамата за него, че единствено с нея би желал да живее и да почине, че не желае и няма да се откаже от нея... Че точно с нея ще напише най-хубавите си произведения... Говорил го къде добродушно, къде разпалено, къде с молба, къде с декларативна увереност: " Един ден Вие ще ми кажете " да "! Ако ще и да си счупя главата един ден, Вие ще бъдете моя! Аз ще Ви печеля, въпреки и с цената на главата си... "
Говорил й, когато " инцидентно " я пресрещал след лекциите в университета и я придружавал до у дома и когато неслучайно я изпращал след посещение у тях вечер, и когато са оставали уединено някъде, и когато мимоходом, сякаш за малко, минавал вечер край дома й. Но тя, 18-19 годишната " дребна " избраница на Михаил Кремен, почтена и непорочна, разсъдъчна, овладяна и сдържана, постоянно реагирала " надлежно ": " А Лора? Аз не желая да страда! А Кремен? Как ще му кажа? " В такива случаи Яворов обещавал: " Ще уредя въпроса с Лора, а също и с Кремен " и " Аз ще се оправя с тях, не се тревожи. Ще заминем незабавно, ще ги забравим ". Вечерта, на 19 ноември 1913 година, сред две глътки вино или две шегички на оракула " дребната избраница " на Кремен (която към този момент е предходна през венчило, въпреки че държи брачна половинка си надалеч от леглото си!), се е РЕШИЛА най-сетне да каже " ДА " на поета. И го е споделила. Или е дала знак за единодушие. Дора не пропуща да каже, че довечера лицето на Яворов сияе от наслада, от благополучие, даже " зарево имаше към главата му - биофосфорисценция! " Ето, това се е случило. И Лора, наблюдателна и интуитивна, се е добрала до истината. Проумявала е, че това е краят. И въпреки че неведнъж го е заявявала и писала, че ще се отдръпне и няма да пречи, в случай че Яворов се влюби още веднъж, яростта я залива като вълна и тя протяга ръка към револвера. Така един път вечно пренарежда картите в своя изгода.
Петър Величков, без който тези мемоари нямаше да бъдат оповестени или най-малко не в този им съвършен тип: разчетени, подредени, подкрепени и обяснени с подробни бележки, твърди, че българската литературна история е длъжница на Дора Конова. Младата жена - интелигентна, възпитана, красива и доста неопитна в връзките си с мъжете, след нещастието се разболява, побелява за една нощ, губи интерес към живота и хората. Изчезва в дословния смисъл, отива в дълбоката провинция. И няма значение дали през днешния ден имаме вяра, или не имаме вяра, че е съществувала бележката от Яворов до Конова: " Дора, изчакай ме, аз ще се схвана с Лора и Грозев, и ти ще бъдеш моя! " - преди сватбата на Кремен. И няма значение към този момент дали точно поради Яворов и своите мощни усеща към него Дора Кремен напуща столицата, брачна половинка си и брака си (неконсумиран, сред впрочем) след гибелта на Яворов и отива в Троян учителка. Не се омъжва повече, въпреки да е още млада, хубава и има брачни претенденти. Безропотно, безмълвно се оставя да бъде за дълго тематика и обект на обществени нападки, интриги, съмнения и злословия. Умира в старопиталище с единствената полезност в чантата си, която не изпуска в никакъв случай от взор - тези мемоари за Яворов, дружно с няколко дребни движимости, бележки, фотоси... Не разрешавала на никого да ги пипа или съхранява, до края на живота си ги добавя и редактира. Гласът на Дора Конова, който ясно чуваме от тази книга, лишен от страсти, сълзи, обвинявания и оправдания, съвсем равнодушен, съвсем хербаризиран, ни стряска и убеждава повече от каквото и да било материално удостоверение за правота.
Една-единствена любовна целувка има разказана в този ръкопис и това затрогва повече от всевъзможни подиуми на пристрастеност и еротика. Наистина ли Яворов, преди да посегне за последно към отровата и револвера, е гостувал на Дора - на 8 септември 1914 година, с желанието да й предложи да " умрат дружно "? Да, точно тъй като се обичат...? Но се отхвърля, когато чува нейния грохнал от болката и отчаянието глас. Когато Ганка Найденова пита Дора Конова за какво не се е омъжила за поета след ослепяването му, тя дава отговор: " Лора сложи натрупа си сред мен и Яворов ". И това е толкоз безапелационно, колкото би трябвало.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ