Малки компании се борят за нежеланите активи на петролните гиганти
Петролните колоси не пестят време и старания в продажбата на активи, които могат да се окажат ненужни в ерата на зелената сила. Бързайки да потвърдят ангажираността си с битката с климатичните промени, водещите компании в петролния бранш влагат милиарди в нисковъглеродната енергетика и си слагат за цел реализиране на нулеви излъчвания през идващото десетилетие. В същото време по-малките петролни и газови компании гълтам активите, с които се разделят водачите в сектора, написа Ирина Слав за
Тази седмица „ Уолстрийт джърнъл “ заяви, че самостоятелните компании в бранша на драго сърце прибират нежеланите от колосите активи, залагайки на дълготрайно ярко бъдеще на петрола и природния газ, макар огромните упоритости за премахването на изкопаемите горива от международния енергиен микс.
„ Съгласен съм, че посоката на придвижване е еднопосочна - към възобновимите енергийни източници. Смятам обаче, че това ще отнеме повече време, в сравнение с хората мислят “, разяснява Блеър Томас, основен изпълнителен шеф на листната в Обединеното кралство компания Harbour Energy.
„ Капиталът, който не се харчи сега, е произвеждане, което промишлеността няма да има след две или три годни. Въпросът е дали проникването на възобновимите енергийни източници ще бъде задоволително бързо, с цел да се отговори на търсенето. Аз мисля, че няма да се получи “, добави той.
Томас не е самичък в тази прогноза. Нещо повече, болшинството от анализаторите чакат международната жадност за нефт и газ да продължи да пораства, изключително в Азия. Наскоро от компанията за енергийния проучвания и консултантски услуги Wood Mackenzie предвидиха, че търсенето на недопечен нефт на континента може да нарасне с 25% до 2040 година Като се има поради, че Азия сега е най-големият консуматор на нефт, този растеж от 25% би бил забележителен. В международен мащаб обаче производството ще спадне точно поради уговорката на огромните петролни компании за понижаване на въглеродните излъчвания.
Други анализатори означават, че намаляването на финансовите разноски, което съвсем всички петролни компании в света приложиха по време на пандемията, евентуално ще се отрази на тяхната изследователска активност. Това може да донесе отрицателни последствия за дълготрайните им вероятности за произвеждане и даже да се стигне до дефицит на пазара. Ако би трябвало да бъдем, сходни терзания имаше и по време на срутва на цените през 2014-2015 година, само че те по този начин и не се материализираха.
В момента дълготрайните прогнози за петрола нормално съдържат думата „ пик “ някъде при започване на отчетите. Има голям брой разнообразни отзиви за това по кое време международната жадност за нефт ще доближи своята връхна точка, само че множеството специалисти са на мнение, че този фактор е привързан директно с триумфа на енергийния преход.
Наскоро Джон Кемп от Ройтерс изясни доста добре мащаба на измененията, които държавните управления и промишленостите би трябвало да подхващат в името на този преход.
По думите на Кемп Съединени американски щати са фокусирани върху намаляването на въглеродния отпечатък от производството на електрическа енергия. Страната е постигнала прочут триумф в превръщането на електроцентралите на въглища в такива на природен газ, както и в затварянето на други за сметка на нови слънчеви и вятърни мощности. За да реализира задачата за цялостна декарбонизация на американската стопанска система до 2050 година, заложена от администрацията на Джо Байдън, обаче ще бъдат нужни „ доста по-дълбоки и съществени промени в енергийната система от тези, които са били въведени през последното десетилетие “.
„ Въглеродната индиферентност допуска някаква композиция от хващане и съхранения на въглерод, ограничение на използването на природен газ в производството на електрическа енергия и необятна електрификация на браншове на стопанската система, които към момента разчитат на горене на нефт и газ “, споделя Кемп.
Това е единствено един от признаците, че енергийният преход няма да бъде толкоз елементарен или пряк, колкото доста от неговите последователи пробват да го показват. Тази трудност значи, че триумфът на прекосяването от изкопаеми горива към възобновима сила надалеч не е обезпечен.
С други думи, всеобщото изкупване на активи от дребните самостоятелни петролни компании наподобява целесъобразно, изключително на фона на неналичието на инвеститорски напън, какъвто се следи при водачите в бранша.
Тази седмица „ Уолстрийт джърнъл “ заяви, че самостоятелните компании в бранша на драго сърце прибират нежеланите от колосите активи, залагайки на дълготрайно ярко бъдеще на петрола и природния газ, макар огромните упоритости за премахването на изкопаемите горива от международния енергиен микс.
„ Съгласен съм, че посоката на придвижване е еднопосочна - към възобновимите енергийни източници. Смятам обаче, че това ще отнеме повече време, в сравнение с хората мислят “, разяснява Блеър Томас, основен изпълнителен шеф на листната в Обединеното кралство компания Harbour Energy.
„ Капиталът, който не се харчи сега, е произвеждане, което промишлеността няма да има след две или три годни. Въпросът е дали проникването на възобновимите енергийни източници ще бъде задоволително бързо, с цел да се отговори на търсенето. Аз мисля, че няма да се получи “, добави той.
Томас не е самичък в тази прогноза. Нещо повече, болшинството от анализаторите чакат международната жадност за нефт и газ да продължи да пораства, изключително в Азия. Наскоро от компанията за енергийния проучвания и консултантски услуги Wood Mackenzie предвидиха, че търсенето на недопечен нефт на континента може да нарасне с 25% до 2040 година Като се има поради, че Азия сега е най-големият консуматор на нефт, този растеж от 25% би бил забележителен. В международен мащаб обаче производството ще спадне точно поради уговорката на огромните петролни компании за понижаване на въглеродните излъчвания.
Други анализатори означават, че намаляването на финансовите разноски, което съвсем всички петролни компании в света приложиха по време на пандемията, евентуално ще се отрази на тяхната изследователска активност. Това може да донесе отрицателни последствия за дълготрайните им вероятности за произвеждане и даже да се стигне до дефицит на пазара. Ако би трябвало да бъдем, сходни терзания имаше и по време на срутва на цените през 2014-2015 година, само че те по този начин и не се материализираха.
В момента дълготрайните прогнози за петрола нормално съдържат думата „ пик “ някъде при започване на отчетите. Има голям брой разнообразни отзиви за това по кое време международната жадност за нефт ще доближи своята връхна точка, само че множеството специалисти са на мнение, че този фактор е привързан директно с триумфа на енергийния преход.
Наскоро Джон Кемп от Ройтерс изясни доста добре мащаба на измененията, които държавните управления и промишленостите би трябвало да подхващат в името на този преход.
По думите на Кемп Съединени американски щати са фокусирани върху намаляването на въглеродния отпечатък от производството на електрическа енергия. Страната е постигнала прочут триумф в превръщането на електроцентралите на въглища в такива на природен газ, както и в затварянето на други за сметка на нови слънчеви и вятърни мощности. За да реализира задачата за цялостна декарбонизация на американската стопанска система до 2050 година, заложена от администрацията на Джо Байдън, обаче ще бъдат нужни „ доста по-дълбоки и съществени промени в енергийната система от тези, които са били въведени през последното десетилетие “.
„ Въглеродната индиферентност допуска някаква композиция от хващане и съхранения на въглерод, ограничение на използването на природен газ в производството на електрическа енергия и необятна електрификация на браншове на стопанската система, които към момента разчитат на горене на нефт и газ “, споделя Кемп.
Това е единствено един от признаците, че енергийният преход няма да бъде толкоз елементарен или пряк, колкото доста от неговите последователи пробват да го показват. Тази трудност значи, че триумфът на прекосяването от изкопаеми горива към възобновима сила надалеч не е обезпечен.
С други думи, всеобщото изкупване на активи от дребните самостоятелни петролни компании наподобява целесъобразно, изключително на фона на неналичието на инвеститорски напън, какъвто се следи при водачите в бранша.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ