Три истории на Петко Славов
Петко Славов е роден през 1970 година в Казанлък. Музиката му е специалност и обич. В продължение на 14 година е в бенда на Българска национална телевизия за предаването " Нощни птици ". С брат си Николай имат дует - Airbag. В разнообразни интервали е бил с групите " Остава " и " Блуба Лу ". Дълги години свири в чужбина - Норвегия, Швеция, Дания, Латвия, Естония и Исландия. Има и сполучлива солова кариера, като в средата на септември следва излизането на втория му албум " Краят на една химера ", който може да бъде открит във всички стрийминг платформи.
Участва интензивно в плана " Live на Червения диван ", а през 2020 година излезе и дебютният му разказ " Въпреки любовта ".
1. Разговор в едно такси
" А, музикант ли си? И аз посвирвам. Купих си Корг миниаранжор, преди имах по-големия модел, само че не можеше да се събира в багажника и като пътувахме за село, трябваше да я давам на децата откъм гърба, да я държат на коленете. От Северозападна България съм, от Видин, само че обичам тракийската и стралджанската музика. Казвам ти, като я чуя, и ме се доплаче. Другата седмица ходя на женитба, ще свири Петър Ралчев, но не с неговия оркестър, посетител музикант, единствено за два часа ще е на сцената, само че ще вземе 4 бона. Трябва да е на 60, 65 към този момент, но по какъв начин свири! То той, Ибряма, Нешко Нешев и Ангел Малаков са огромните свирачи. Гледам ги новите оркестри по сватбите, доста се лигавят - " Рико бенд ", " Кристали ", тия, ония, взимат едни 4-5 бона и ми се лензят на микрофона. Ако правиш женитба, кръщене, вземи си един междинен оркестър за 2000-2500, ще се спукат от свирене и не са по-лоши. Ей, слушах онлайн предходната седмица една певица - Таня Маринова, хем хубавка, хем ужасно пее. Знаеш ли Надка Караджова - все едно, че ѝ е откраднала гласа. Аз изсвирвам веднъж в месеца, по час, час и половина, от време на време и по-малко. Имам си една колонка за 200 лв., дори не ѝ знам марката, един жак, включвам синта и какво му би трябвало повече на човек?! Преди се събирахме с другари - единият акордеон, другият кларинет, ей по този начин за по ракийка, но в този момент стопирах да пия. Тоя с кларинета е от Котел, тия там се раждат с инструмента в устата, на пет години не могат да приказват, само че към този момент свирят. Скоро видях видео в тубата, от предходната година, когато ги отнесе наводнението. На един човек къщата му срината със земята, той стои в профил, гледа и свири на кларинета... Айде, дължиш ми 13,50, да не забравиш китарата, то музикант без китара е нищо. Беше ми прелестно! "
2. Еротична манга във Финландия
Songkick е телефонна апликация, която при изтъкване на местоположението ти незабавно предлага стратегия на идните концерти в съответния град. Набирам Т-У-Р-К-У и изскача името на клуба К-Л-У-Б-И. Гениално! Защо бях в Турку, това е различен въпрос, за различен роман. Обичам да се смотавам в непознати градове. Чувството, че откриваш нещо ново, решавайки да завиеш по тази улица, а не по другата, знаейки, че няма да срещнеш нито една позната физиономия, несъмнено би трябвало да се изпита, в случай че си подобен човек де. Автобус, билет за 2.50 евро, прекъсване на центъра и оттова стартира играта ми " открий си самичък ". Първото, на което ми се стопираха очите, беше надпис Cosmic Comedy Coffee. Погледнах вътре и видях хора, седнали по един на маса, четейки доста задълбочено някакви на пръв взор остарели списания. DJ пулт в единия завършек на помещението, остарели маси, столове и преносим компютър на всяка една от масите. Влязох и се насочих към бара. Вървейки към него, не можех да не виждам огромния избор от бира и сайдер в хладилниците зад продавачката. Единствените марки, които разпознавах, бяха " Магнерс " и " Съмърсби ". Поръчах " Магнерс " и се насочих към единствената празна маса. Отпих безмълвно и скрито се огледах в близост. Всички с изключение на мен се бяха вторачили в четивата си пред тях и единствено тихата музика нарушаваше тишината. Жената зад бара бършеше постепенно една чаша и безшумно си тананикаше. Сваляйки взор от нея, ми направи усещане купчината от персонални карти и всевъзможен различен тип персонални документи на дребна масичка зад бара. Странно, тук имаше нещо.
Името на кафенето беше написано с огромни букви навръх прозореца до мен. Cosmic Comedy Caffee. Диплянките, оставени по масите, осведомиха, че всяка сряда и събота мястото се трансформира в сцена за " стенд ъп " комедианти - допуснах, че това изяснява името на заведението. ОК, дотук добре, само че какво четяха всички в близост толкоз задълбочено?! Мислите ми се отклониха към вечерта и групите, които щях да виждам на мястото със странното име " Клуби ". В същата апликация на телефона ми за всяка една от групите имаше малко инфо. Първата, Journalist, определяха като финландските Арктик Мънкис, а втората - Jerry Lindqvist, сравняваха с Райън Адамс. Единият от посетителите се раздвижи, стана от мястото си и се подреди до лавицата от лявата страна на бара. На нея, на към 7-8 реда, бяха подредени списания. Човекът постепенно остави своето и взе друго. После гладко и също толкоз безшумно седна назад на мястото си, като още веднъж вглъбено зачете.
От мястото ми можех да виждам, че списанията на лавицата бяха доста остарели и с пожълтели корици. Сайдерът ми свърши, а жаждата растеше дружно с любознанието ми. Станах и се насочих към бара, харесах си бутилка с етикет Black Dragon - уелски сайдър с 8% алкохол. Нямах желание да се връщам на масата си, преди да съм съумял да разнищя мистерията на старите списания и какво, по дяволите, четат всички тези финландски кукувци. Наведох се към дамата зад бара и натъртвайки на всяка една сричка, попитах: " Може ли да си взема едно списание? ". Тя единствено кимна одобрително и подаде ръка очаквателно. Загледах я въпросително: How much?, като никога не ми се плащаше за някакви остарели отпадъци. Тя, изтощена към този момент от непросветени туристи, ми уточни надписа: " Еротична манга единствено против персонална карта ". " Финландски перверзници ", си споделих мислено и седнах назад да си допия небрежно уелския сайдер и да тичам към клуба, с цел да чувам скандинавски рок.
3. До края на света
Събудих се и осъзнах, че съм със счупена ключица и проговорил норвежки. Четирите бели стени ми потвърдиха, че съм в болница, а това, че разбирах диалога сред двама скандинавци за минусите да си над 60, меко казано, ме изненада. Плашещо беше, че освен владеех северния език, а даже различавах западния от южния му акцент. Освен всичко това в главата ми звучеше мелодия и думите се нареждаха от от единствено себе си, като я допълваха в една нелоша поп ария. Само аз си знаех за креативната рецесия, в която бях изпаднал, и по какъв начин думите в никакъв случай не идват елементарно. Сега те се изливаха и се подреждаха в текст за ария по-леко от усилието, което полагах заран, с цел да изпия обичаното си капучино. Но всичко по реда си. Ще се опитам да върна лентата и да проследя какво се бе случило с мен и за какво лежа в тази другояче нелишена от разкош болница. Малко по малко стартирам да си припомням и нещата си идват на мястото, подреждайки се като пъзел със междинна трудност от 3000 елементи.
Стоя си аз във фоайето на хотел в южна Норвегия, където работя като наемен музикант. Гледам финала на Тур дьо Франс. Камерата понякога дава Триумфалната арка, където всичко ще завърши. Не мога да го схвана този спорт, колоезденето. Голямо въртене на педалите за нищо. Дали най-малко им заплащат добре да вземем за пример колкото на тенисистите?! Иначе за какво да е цялото това изпитание?! А и си е рисково, гледах верижна злополука - един падна и след него още двайсет върху му. В този миг Алън излиза от кухнята и маха с ръка. Разказва ми, че е научил за някакво място, което носело странното име " Края на света " и ме пита дали желая да отида с него до там, с цел да покараме колела. " Ами да отскочим! А след това да пийнем бутилката " Моет шандон ", която си купихме оня ден ", споделям му аз. " Дийл! " - отговаря моят другар.
Според мен Алън кара велосипед, тъй като желае да си прочисти главата от целодневната работа в кухнята. Алън е на 33, готвач от Франция. Английският му е като на всеки французин, с доста изразени " р " -та и без минали времена. Твърди, че двата месеца работа в Норвегия му купуват независимост за останалите 10 от годината, в които се пробва да се преоткрие. Купил беше малко място в Непал и живееше на палатка. Луд човек е този Алън, в случай че ме питате, само че да не се отбивам. Аз карам колело по доста по-прагматични аргументи. Искам да се подкрепям, тъй като към момента работя като музикант, поради което е целесъобразно да наподобявам представително или най-малко като застаряващ рокендрол вид, с цел да не престават да ме взимат на работа. Но да се върна към описа. Карахме с този чудноват вид Алън известно време по основния път и не след дълго видях табелата, на която написа " Края на света - 10 км ". Интересно име за туристическа атракция, само че може би тъкмо за това е толкоз посещаема.
" Чакай, чакай, " Края на света ", само че не е ли това ужасно заглавие за ария?! ", мисля си аз, до момента в който въртях педалите. Левият ми крайник натиска - кръц, употребявайки инерцията, след това десния натиска - кръц. Става прекрасен бийт за ария от това, тум-дудум тум-тудум. " Ходих до края на света, по няколко пъти дневно "... ето и идеално започване на куплет, от това ще стане страхотна ария - не преставам да си мисля аз! Толкова се зарадвах, че музата е пристигнала на посетители най-сетне, че въодушевено се изправих на педалите на колелото. Чу се звук от разкъсване на верига, усетих по какъв начин цялото ми тяло се наклони напред. Пропаднах, велосипедът се отдели от мен и аз продължих гмуркането към асфалта самичък. Вече в полусъзнание усетих, че лежа край пътя. Дясната ми ръка, първоначално безчувствена, усети болката да пълзи от пръстите ми към рамото. Алън ми оказва помощ да стана и ме вкарва в колата си, търсим болница, става известно мъчно, неделя е. Чувах приглушения му глас по какъв начин изяснява на френско-английски положението ми. Помагам си с лявата ръка да си наместя дясната, с цел да почива на коляното ми.
" Ах, песента, нека когато се събудя, още да е в главата ми! Дано, толкоз хубаво стартира, може и да стане шлагер. Първият ми шлагер. А постоянно съм желал да съм one hit wonder, споделих си. И след това изгубих схващане. Събудих се и откакто изслушах двамата норвежци, че въпреки всичко е хубаво да поспиваш от 2 до 4 следобяд поради сърцето, думите започнаха да идват доста елементарно: " Мислех си за тази ария с години, само че думите в никакъв случай не идват елементарно. Ходих до края на света и се връщах, по няколко пъти дневно, а ти към момента се смееш на всичко, което споделям или ме целуваш, с цел да замълча ". Песента ми беше в главата, в този момент и с продължение, и съвсем приключена. Щях да я нарека " До края на света " и щях да се надявам да вляза с нея в предаванията One hit wonder на музикалните малките екрани.
Участва интензивно в плана " Live на Червения диван ", а през 2020 година излезе и дебютният му разказ " Въпреки любовта ".
1. Разговор в едно такси
" А, музикант ли си? И аз посвирвам. Купих си Корг миниаранжор, преди имах по-големия модел, само че не можеше да се събира в багажника и като пътувахме за село, трябваше да я давам на децата откъм гърба, да я държат на коленете. От Северозападна България съм, от Видин, само че обичам тракийската и стралджанската музика. Казвам ти, като я чуя, и ме се доплаче. Другата седмица ходя на женитба, ще свири Петър Ралчев, но не с неговия оркестър, посетител музикант, единствено за два часа ще е на сцената, само че ще вземе 4 бона. Трябва да е на 60, 65 към този момент, но по какъв начин свири! То той, Ибряма, Нешко Нешев и Ангел Малаков са огромните свирачи. Гледам ги новите оркестри по сватбите, доста се лигавят - " Рико бенд ", " Кристали ", тия, ония, взимат едни 4-5 бона и ми се лензят на микрофона. Ако правиш женитба, кръщене, вземи си един междинен оркестър за 2000-2500, ще се спукат от свирене и не са по-лоши. Ей, слушах онлайн предходната седмица една певица - Таня Маринова, хем хубавка, хем ужасно пее. Знаеш ли Надка Караджова - все едно, че ѝ е откраднала гласа. Аз изсвирвам веднъж в месеца, по час, час и половина, от време на време и по-малко. Имам си една колонка за 200 лв., дори не ѝ знам марката, един жак, включвам синта и какво му би трябвало повече на човек?! Преди се събирахме с другари - единият акордеон, другият кларинет, ей по този начин за по ракийка, но в този момент стопирах да пия. Тоя с кларинета е от Котел, тия там се раждат с инструмента в устата, на пет години не могат да приказват, само че към този момент свирят. Скоро видях видео в тубата, от предходната година, когато ги отнесе наводнението. На един човек къщата му срината със земята, той стои в профил, гледа и свири на кларинета... Айде, дължиш ми 13,50, да не забравиш китарата, то музикант без китара е нищо. Беше ми прелестно! "
2. Еротична манга във Финландия
Songkick е телефонна апликация, която при изтъкване на местоположението ти незабавно предлага стратегия на идните концерти в съответния град. Набирам Т-У-Р-К-У и изскача името на клуба К-Л-У-Б-И. Гениално! Защо бях в Турку, това е различен въпрос, за различен роман. Обичам да се смотавам в непознати градове. Чувството, че откриваш нещо ново, решавайки да завиеш по тази улица, а не по другата, знаейки, че няма да срещнеш нито една позната физиономия, несъмнено би трябвало да се изпита, в случай че си подобен човек де. Автобус, билет за 2.50 евро, прекъсване на центъра и оттова стартира играта ми " открий си самичък ". Първото, на което ми се стопираха очите, беше надпис Cosmic Comedy Coffee. Погледнах вътре и видях хора, седнали по един на маса, четейки доста задълбочено някакви на пръв взор остарели списания. DJ пулт в единия завършек на помещението, остарели маси, столове и преносим компютър на всяка една от масите. Влязох и се насочих към бара. Вървейки към него, не можех да не виждам огромния избор от бира и сайдер в хладилниците зад продавачката. Единствените марки, които разпознавах, бяха " Магнерс " и " Съмърсби ". Поръчах " Магнерс " и се насочих към единствената празна маса. Отпих безмълвно и скрито се огледах в близост. Всички с изключение на мен се бяха вторачили в четивата си пред тях и единствено тихата музика нарушаваше тишината. Жената зад бара бършеше постепенно една чаша и безшумно си тананикаше. Сваляйки взор от нея, ми направи усещане купчината от персонални карти и всевъзможен различен тип персонални документи на дребна масичка зад бара. Странно, тук имаше нещо.
Името на кафенето беше написано с огромни букви навръх прозореца до мен. Cosmic Comedy Caffee. Диплянките, оставени по масите, осведомиха, че всяка сряда и събота мястото се трансформира в сцена за " стенд ъп " комедианти - допуснах, че това изяснява името на заведението. ОК, дотук добре, само че какво четяха всички в близост толкоз задълбочено?! Мислите ми се отклониха към вечерта и групите, които щях да виждам на мястото със странното име " Клуби ". В същата апликация на телефона ми за всяка една от групите имаше малко инфо. Първата, Journalist, определяха като финландските Арктик Мънкис, а втората - Jerry Lindqvist, сравняваха с Райън Адамс. Единият от посетителите се раздвижи, стана от мястото си и се подреди до лавицата от лявата страна на бара. На нея, на към 7-8 реда, бяха подредени списания. Човекът постепенно остави своето и взе друго. После гладко и също толкоз безшумно седна назад на мястото си, като още веднъж вглъбено зачете.
От мястото ми можех да виждам, че списанията на лавицата бяха доста остарели и с пожълтели корици. Сайдерът ми свърши, а жаждата растеше дружно с любознанието ми. Станах и се насочих към бара, харесах си бутилка с етикет Black Dragon - уелски сайдър с 8% алкохол. Нямах желание да се връщам на масата си, преди да съм съумял да разнищя мистерията на старите списания и какво, по дяволите, четат всички тези финландски кукувци. Наведох се към дамата зад бара и натъртвайки на всяка една сричка, попитах: " Може ли да си взема едно списание? ". Тя единствено кимна одобрително и подаде ръка очаквателно. Загледах я въпросително: How much?, като никога не ми се плащаше за някакви остарели отпадъци. Тя, изтощена към този момент от непросветени туристи, ми уточни надписа: " Еротична манга единствено против персонална карта ". " Финландски перверзници ", си споделих мислено и седнах назад да си допия небрежно уелския сайдер и да тичам към клуба, с цел да чувам скандинавски рок.
3. До края на света
Събудих се и осъзнах, че съм със счупена ключица и проговорил норвежки. Четирите бели стени ми потвърдиха, че съм в болница, а това, че разбирах диалога сред двама скандинавци за минусите да си над 60, меко казано, ме изненада. Плашещо беше, че освен владеех северния език, а даже различавах западния от южния му акцент. Освен всичко това в главата ми звучеше мелодия и думите се нареждаха от от единствено себе си, като я допълваха в една нелоша поп ария. Само аз си знаех за креативната рецесия, в която бях изпаднал, и по какъв начин думите в никакъв случай не идват елементарно. Сега те се изливаха и се подреждаха в текст за ария по-леко от усилието, което полагах заран, с цел да изпия обичаното си капучино. Но всичко по реда си. Ще се опитам да върна лентата и да проследя какво се бе случило с мен и за какво лежа в тази другояче нелишена от разкош болница. Малко по малко стартирам да си припомням и нещата си идват на мястото, подреждайки се като пъзел със междинна трудност от 3000 елементи.
Стоя си аз във фоайето на хотел в южна Норвегия, където работя като наемен музикант. Гледам финала на Тур дьо Франс. Камерата понякога дава Триумфалната арка, където всичко ще завърши. Не мога да го схвана този спорт, колоезденето. Голямо въртене на педалите за нищо. Дали най-малко им заплащат добре да вземем за пример колкото на тенисистите?! Иначе за какво да е цялото това изпитание?! А и си е рисково, гледах верижна злополука - един падна и след него още двайсет върху му. В този миг Алън излиза от кухнята и маха с ръка. Разказва ми, че е научил за някакво място, което носело странното име " Края на света " и ме пита дали желая да отида с него до там, с цел да покараме колела. " Ами да отскочим! А след това да пийнем бутилката " Моет шандон ", която си купихме оня ден ", споделям му аз. " Дийл! " - отговаря моят другар.
Според мен Алън кара велосипед, тъй като желае да си прочисти главата от целодневната работа в кухнята. Алън е на 33, готвач от Франция. Английският му е като на всеки французин, с доста изразени " р " -та и без минали времена. Твърди, че двата месеца работа в Норвегия му купуват независимост за останалите 10 от годината, в които се пробва да се преоткрие. Купил беше малко място в Непал и живееше на палатка. Луд човек е този Алън, в случай че ме питате, само че да не се отбивам. Аз карам колело по доста по-прагматични аргументи. Искам да се подкрепям, тъй като към момента работя като музикант, поради което е целесъобразно да наподобявам представително или най-малко като застаряващ рокендрол вид, с цел да не престават да ме взимат на работа. Но да се върна към описа. Карахме с този чудноват вид Алън известно време по основния път и не след дълго видях табелата, на която написа " Края на света - 10 км ". Интересно име за туристическа атракция, само че може би тъкмо за това е толкоз посещаема.
" Чакай, чакай, " Края на света ", само че не е ли това ужасно заглавие за ария?! ", мисля си аз, до момента в който въртях педалите. Левият ми крайник натиска - кръц, употребявайки инерцията, след това десния натиска - кръц. Става прекрасен бийт за ария от това, тум-дудум тум-тудум. " Ходих до края на света, по няколко пъти дневно "... ето и идеално започване на куплет, от това ще стане страхотна ария - не преставам да си мисля аз! Толкова се зарадвах, че музата е пристигнала на посетители най-сетне, че въодушевено се изправих на педалите на колелото. Чу се звук от разкъсване на верига, усетих по какъв начин цялото ми тяло се наклони напред. Пропаднах, велосипедът се отдели от мен и аз продължих гмуркането към асфалта самичък. Вече в полусъзнание усетих, че лежа край пътя. Дясната ми ръка, първоначално безчувствена, усети болката да пълзи от пръстите ми към рамото. Алън ми оказва помощ да стана и ме вкарва в колата си, търсим болница, става известно мъчно, неделя е. Чувах приглушения му глас по какъв начин изяснява на френско-английски положението ми. Помагам си с лявата ръка да си наместя дясната, с цел да почива на коляното ми.
" Ах, песента, нека когато се събудя, още да е в главата ми! Дано, толкоз хубаво стартира, може и да стане шлагер. Първият ми шлагер. А постоянно съм желал да съм one hit wonder, споделих си. И след това изгубих схващане. Събудих се и откакто изслушах двамата норвежци, че въпреки всичко е хубаво да поспиваш от 2 до 4 следобяд поради сърцето, думите започнаха да идват доста елементарно: " Мислех си за тази ария с години, само че думите в никакъв случай не идват елементарно. Ходих до края на света и се връщах, по няколко пъти дневно, а ти към момента се смееш на всичко, което споделям или ме целуваш, с цел да замълча ". Песента ми беше в главата, в този момент и с продължение, и съвсем приключена. Щях да я нарека " До края на света " и щях да се надявам да вляза с нея в предаванията One hit wonder на музикалните малките екрани.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ