Петият ден от Страстната седмица е най-тъжният за всички християни.

Петият ден от Страстната седмица е най-тъжният за всички християни. Денят на разпъването на Божия наследник е регистриран като ден, в който би трябвало да съблюдаваме най-строг пост.

Разпети петък е денят, в който богомолците остават на уединено със себе си. Достигат до смирение, пречистват както мислите, по този начин и душата си.

В този най-тъжен ден не се обслужват Свети Литургии, а се прави единствено така наречен работа “Царски часове “. Защото на този ден самичък Божият наследник е жертвал себе си за спасението на цялото човечество.



Нуждата от смирението през днешния ден разяснява в “Нашият ден “ богословът доцент доктор Мариян Стоядинов .

“Достатъчно е да погледнем това, което се случва в храма тази заран и да прочетем 27-а  глава от “Евангелие от Матей “, в която се наблюдава всичко, което се случва с нашия Господ. И, в случай че, забележим какво се случва с него, и измерим себе си, или по-скоро сложим себе си до него, тогава няма по какъв начин смирението да не пристигна като една естествена реакция, като най-естествен отговор на това съпоставяне. “

“Защото, в случай че този, който е най-високо, може да понесе. Или, в случай че, на него са предизвикали всичко това, което се случва на този ден, какво остава до нас . Къде остават нашите прищявки, нашите вопли, опасения, че сме засегнати или пренебрегнати от събитията. Смирението идва там, където е сравнението сред нас и Христос . “

“Църквата ни демонстрира протичащото се с Христос като част от нашето всекидневие. Или по-скоро взима нашия ден и го съединява с деня на разпятието. И положението, в което е човек, привикнал да претърпява този ден като своя персонална болежка, е положение на човек, който е изгубил непосредствен. “

“Ако някой е преживявал това, той знае, че на този ден, последното, което му се желае е софра, последното, което мисли за належащо е храната . Всички свързани с всекидневието ни неща пред гибелта избледняват. “

Усещането за гибелта е наситено в този ден. В този смисъл петъкът на Страстната седмица е ден, в който се срещаме с нещо толкоз явно, само че този път се срещаме с него лице в лице. И пред тази среща няма човек, който да излезе победител. Даваме си сметка за това. “



Традициите

“Ако вземем тази седмица за мерило на всяка друга, за всяка последваща седмица. Традицията е преданието, това което предаваме, това което получаваме. Ние взимаме архетипното, взимаме седмицата на страданията на Христос - от влизането на Христос в Йерусалим до възкресението - и предаваме тази седмица , тя се трансформира в наша традиция в седмичния цикъл на живота ни. “

“Всяка последваща седмица е повтаряне на тази седмица, за която приказваме през днешния ден, само че не с толкоз наситени цветове. Днешната е с доста наситени цветове, с цел да ни покаже, че има какво да се съобщи, има неща, които в обичайния смисъл на думата, не са просто ритуали, а стигат до сърцевината на нещата. “

“Боядисването на яйцата и детската наслада от това да се сборят яйцата, с цел да видят кое е най-силното, кое е най-издръжливото. Това е нещо, което в всекидневието ни може да го забележим безусловно на всяко равнище, в случай че щете на равнището на политическия конфликт. А това е толкоз незадълбочено равнище, колкото е наивното и прелестното в детската възраст. “

“Традициите имат смисъла да ни подсещат, да ни напомнят, да ни демонстрират от време на време видимо повърхностни неща, само че посредством тях да ни водят към дълбочината. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.