Петата по големина банка у нас - Първа инвестиционна банка

Петата по величина банка у нас - Първа капиталова банка (ПИБ) се продава, написа седмичникът „ Капитал “ като се базира на няколко източника. Според медията процедурата е в напреднала фаза и покупател може да бъде определен до края на месец май.

Кандидатите са „ Уникредит Булбанк “ и Пощенска банка. Ако се стигне до договорка, тя ще би трябвало да получи съответните регулаторни утвърждения и действителна промяна на контрола в банката може да се чака до края 2024 година или началото на 2025 година.

Изданието напомня, че " УниКредит " и Пощенска банка са под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) и тя е регулаторът, който би трябвало да утвърди консолидацията, а не Българска народна банка.

Евентуалната продажба на ПИБ би трябвало да мине и през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), като съгласно „ Капитал “ това може да се окаже по-трудно за „ УниКредит Булбанк “, чиито пазарен дял би надхвърлил 25%. Изданието обаче напомня, че антимонополният регулатор е допускал и по-големи концентрации. Що се отнася до Пощеска банка, след консолидацията на банковия бранш в последните години, те изгубиха малко от пазарния си дял.

Новината за продажбата на ПИБ идва на фона на идния конвергентен отчет през юни, от който зависи дали България ще стане пълновръстен член на еврозоната. Целевата дата на страната е 1 януари 2025 година, която явно няма да бъде реализирана.

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев предизвести преди седмица, че, който е определящ за участие в еврозоната, преди излизането на решаващия отчет през юни.

В изявление за Nova News еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони удостоверява това и от думите му излиза наяве, че няма да се вършат отстъпки за България, в случай че не покрие и последния критерии за инфлацията. Част от условията са и непоклатимост на банковия бранш, като през 2020 година капитализацията на ПИБ беше проблем за ЕЦБ.

„ Ние сме оптимисти, че до края на годината България ще може да реализира и критериите за инфлацията. И ви убеждавам, че цялото семейство на еврозоната е доста щастливо от опцията през идната година, по някое време, да се причисли 21-ви член, а точно България, “ споделя Джентилони.

Това значи, че в случай че България покрие и последния критерии, въпреки всичко има възможност страната да одобри еврото, само че по-късно през 2025 година. Ако това се случи, всички банки у нас ще минат под директния контрол на ЕЦБ.

От 1 октомври 2020 година България стана част от Единния контролен механизъм. Така най-големите банки у нас към този момент са под директния контрол на ЕЦБ.

Като редовно значимите институции са избрани „ Уникредит Булбанк “, „ Банка ДСК “. „ Обединена българска банка “ и „ Юробанк България “.

По силата на механизма избраните като по-малко значими банки са под наблюдението на ЕЦБ, като във всеки един миг тя може да поеме директния контрол над тях, в случай че е належащо.

Едно от изискванията за влизането на България в Банковия съюз и ERM II през 2020 година беше увеличението на капитала на ПИБ.

За да бъдат изпълнени рекомендациите на ЕЦБ след прегледа на качеството на активите и стрес тест, тогава ПИБ трябваше да набере спомагателни 200 млн. лева капита.

Така през 2020 година по- огромната част от сумата беше обезпечена от държавната Българската банка за развиване (ББР), която закупи 18.35% дял. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев резервираха каузи си от над 31%.

Последната година беше рекодна за банките в България.

Печалбата в системата доближи 3,4 милиарда лева, като петте огромни банки генерираха общо 2,7 милиарда лева от нея, а останалите 700 млн. лева са разпределени сред останалите 12 банки и задграничните клонове у нас.