БСП и новите предизвикателства
Петър КАРЛУКОВСКИ
С рухването на социализма и неговото тотално отричане като опция на капитализма в всеобщото схващане се наложи схващането, че лявата идеология е ретроградна и неприложима.
След като се отхвърлиха от марксизма, левите партии и придвижвания в Европа изпаднаха в дълбока идейна обърканост, която продължава и през днешния ден. Принос за това има и радикалната смяна на капитализма - откакто се наложи като световно господстващ, той навлезе в най-уродливата си фаза на олигархично практикуване на властта в стопанската система и политиката с имперски ползи в целия свят.
Изостриха се несъгласията сред водещите международни сили. Социалните неравенства и бедността се задълбочиха. Страданията на милиони хора от войните са неутешими.
И през днешния ден, когато търсим излаз от идейната обърканост на лявото, е добре постоянно да се връщаме към класическите извори. С каква съответна политика да се противодейства за отстояване ползите на хората на труда в новите буржоазен връзки.
Такава беше и задачата на почналата идейна полемика в Българска социалистическа партия в края на предходната година. Класическата еднаквост на лявата идеология се дефинира от два фундаментални критерия - отношението към собствеността и ползите на кои обществени пластове от обществото се пазят.> Малко ретроспекция > След социализма България бе изправена пред нуждата да поеме по нов път на национално развиване. Да построява буржоазен връзки. Неподготвена политически, стопански и обществено за такава шокова промяна, България бързо загуби всички стопански и обществени достижения от социализма.
Наложи ни се извън демократичното схващане, че частната благосъстоятелност би трябвало да бъде господстваща, тъй като страната е неприятен притежател.
Левицата в лицето на Българска социалистическа партия също не бе готова, изпадна в идейна обърканост и в развой на реформиране. Отслабена и в отбранителна позиция, не съумя да се опълчи на наложената бърза и тотална приватизация. Така от господстваща държавна благосъстоятелност се прекрачи в другата прекаленост - 93% частен бранш. Това докара на практика до лишаване на опцията на страната да упражнява стопанска активност, да развива държавен мениджмънт и да извършва обществените си функционалности. Да влага и обособява паралелни стопански сътрудници, които да се конкурират с частния бранш.
Държавата загуби достъп до основни, стратегически материални активи и стопански лостове за осъществяване на държавна политика в отбрана на националния и публичния интерес и да балансира публичните връзки. На основата на функциониращия демократизъм в стопанската система и съответната политическа конфигурация - демократичната народна власт, оперираща посредством политическите партии, действително се отстояват ползите на частния капитал. Това се получи с България и виждаме какъв е резултатът. Дълбока обществена поляризация. Ужасяваща беднотия измежду болшинството и благоденстващо малко малцинство.
Новите технологии трансформираха характера на труда и способстваха за изтриване видимо на повърхността на идеологически разнопосочните ползи сред наемния труд и капитала. Тази матрица на практикуване на властта и производните от нея публични връзки се постановат като безалтернативни, неподлежащи на подозрение и смяна.
Мирогледът, че обществото е монолитно, се образува в младите генерации посредством просветителните стратегии и цялата демократична пропагандна машина на демократичната народна власт, в това число с нападателно настоящ господстващ пазар във всички сфери на публичния живот. Продукта всички го виждаме и усещаме - мощно аполитични, материализирани и консумативни публични връзки на бездуховност, беднотия, неустановеност, неправда и мощен индивидуализъм.
Изправена през днешния ден пред всички тези политически и стопански условия, левицата има извънредно сложна задача да резервира своята еднаквост, да организира същинска и действителна обществена политика. Допълнителни компликации пораждат за Българска социалистическа партия от изгубената еднаквост на европейската левица.
В това се коренят някои от аргументите за > засилените офанзиви против БСП > както от вътрешната страна, по този начин и извън, тъй като Българска социалистическа партия не наподобява на така наречен европейска левица след 2016 година Причините за разликите сред Българска социалистическа партия и партиите от ПЕС са надълбоко идеологически. След годините на идейна ферментация по времето на Александър Лилов и Жан Виденов, Георги Първанов трансформира Българска социалистическа партия в социалдемократическа партия, а Сергей Станишев наложи още по-десен курс - социално-либерален.
Така че борбата от вътрешната страна да се овладее управлението на партията от старите апаратчици, били на хранилка към Станишев, е по-скоро освен поради персонални и кариеристични ползи, а с цел да се промени политическият курс за възобновяване на нейната социалистическа еднаквост и морална непорочност.
Провежданият политически курс от 2016 година на консервативно ляво не е нищо ново, с изключение на последователно връщане към национално виновна политика върху класическите идеологически полезности на левицата.
Процесът на връщане на българската левица към нейните типичен полезности остро стои на дневен ред. Той е обективно нужен като противопоставяне на обществения напън, обедняване и обща неустановеност, пред които сме изправени вследствие на метода, по който се употребява властта от капитала. Процесът ще бъде извънредно сложен, нескончаем и муден заради позволените стратегически неточности във връзка с собствеността.
Водената до момента ситуационна политика за отвоюване на повече права и придобивки за наемния труд, за повече правдивост е вярна като част от този развой. Неубедителната политическа поддръжка за левицата през последните години демонстрира, че само заявената цел за смяна на модела на практикуване на властта от десницата не е задоволителна за събиране на мощна социална поддръжка за смяна на публичните връзки.
В българските условия на публично развиване през днешния ден е нужна ясна, програмно заявена и идеологически обоснована социалистическа политика с съответна стратегическа цел - какво общество ще се построява в България и върху каква икономическа база?
Тук би трябвало ясно и изрично да се заявява програмно, че Българска социалистическа партия ще се бори за създаване на либерален социализъм в изискванията на народна власт и равнопоставеност на трите типа благосъстоятелност - държавна, частна и кооперативна. На основата на тях да се построява смесена стопанска система - икономическата база на демократичния социализъм. Пред Българска социалистическа партия следва сложната задача да се бори за отвоюване назад на държавната благосъстоятелност в основни структуроопределящи браншове на стопанската система, които имат значимо стратегическо и обществено значение за развиване на страната. Само по този метод страната ще придобие законни стопански лостове действително да влияе за смяна на публичните връзки по посока на тяхното обществено балансиране и правдивост.
Поставените стратегически цели за смяна на публичните връзки за превъзмогване на дълбоките неравенства и неправда изискват от Българска социалистическа партия да формулира съответни политики за търсене на необятна социална поддръжка за постигането им. За възобновяване на държавния надзор върху собствеността в енергетиката, естествените запаси, ролята на страната в земеделието като бизнес сътрудник на частния бранш в развиване на трудоемки производства.> Възстановяване на държавното начало > в духовната сфера е другата съществена задача пред Българска социалистическа партия. Изтласкване на пазара и излекуване на към този момент комерсиализирани сфери - обучение, опазване на здравето и просвета. Да се подчертава на патриотичното здравно и спортно образование посредством масовизиране на спорта. Като противопоставяне на негативното влияние на новите технологии върху интелектуалното, психическото и физическото здраве на подрастващите. За задачата страната да вкара предмет по здравно, спортно и религиозно обучение като основна част от възпитателния развой за духовно здраве. Това ще има директно възходящо значение за задаващите се обществени проблеми пред левицата и страната с нахлуване на изкуствения разсъдък в индустриалния развой. Какво се прави със заетостта и осмисляне на възходящото публично свободно време?
Не на последно място извънредно значима е втората съставна характерност на актуалното ляво - чии ползи се пазят? А точно съответно да се дефинира обсегът на обществената база. С съответно аргументирани идейни политики в съзнанието на всеки работещ българин и обществено слаб, без значение къде упражнява труда си - в частния или държавния бранш, би трябвало да му бъде пределно ясно, че Българска социалистическа партия е общественият щит на неговите ползи. Тя е партията, която отстоява изконните човешки полезности - мир, независимост, хуманизъм, правдивост, взаимност и чиста природа.> >
С рухването на социализма и неговото тотално отричане като опция на капитализма в всеобщото схващане се наложи схващането, че лявата идеология е ретроградна и неприложима.
След като се отхвърлиха от марксизма, левите партии и придвижвания в Европа изпаднаха в дълбока идейна обърканост, която продължава и през днешния ден. Принос за това има и радикалната смяна на капитализма - откакто се наложи като световно господстващ, той навлезе в най-уродливата си фаза на олигархично практикуване на властта в стопанската система и политиката с имперски ползи в целия свят.
Изостриха се несъгласията сред водещите международни сили. Социалните неравенства и бедността се задълбочиха. Страданията на милиони хора от войните са неутешими.
И през днешния ден, когато търсим излаз от идейната обърканост на лявото, е добре постоянно да се връщаме към класическите извори. С каква съответна политика да се противодейства за отстояване ползите на хората на труда в новите буржоазен връзки.
Такава беше и задачата на почналата идейна полемика в Българска социалистическа партия в края на предходната година. Класическата еднаквост на лявата идеология се дефинира от два фундаментални критерия - отношението към собствеността и ползите на кои обществени пластове от обществото се пазят.> Малко ретроспекция > След социализма България бе изправена пред нуждата да поеме по нов път на национално развиване. Да построява буржоазен връзки. Неподготвена политически, стопански и обществено за такава шокова промяна, България бързо загуби всички стопански и обществени достижения от социализма.
Наложи ни се извън демократичното схващане, че частната благосъстоятелност би трябвало да бъде господстваща, тъй като страната е неприятен притежател.
Левицата в лицето на Българска социалистическа партия също не бе готова, изпадна в идейна обърканост и в развой на реформиране. Отслабена и в отбранителна позиция, не съумя да се опълчи на наложената бърза и тотална приватизация. Така от господстваща държавна благосъстоятелност се прекрачи в другата прекаленост - 93% частен бранш. Това докара на практика до лишаване на опцията на страната да упражнява стопанска активност, да развива държавен мениджмънт и да извършва обществените си функционалности. Да влага и обособява паралелни стопански сътрудници, които да се конкурират с частния бранш.
Държавата загуби достъп до основни, стратегически материални активи и стопански лостове за осъществяване на държавна политика в отбрана на националния и публичния интерес и да балансира публичните връзки. На основата на функциониращия демократизъм в стопанската система и съответната политическа конфигурация - демократичната народна власт, оперираща посредством политическите партии, действително се отстояват ползите на частния капитал. Това се получи с България и виждаме какъв е резултатът. Дълбока обществена поляризация. Ужасяваща беднотия измежду болшинството и благоденстващо малко малцинство.
Новите технологии трансформираха характера на труда и способстваха за изтриване видимо на повърхността на идеологически разнопосочните ползи сред наемния труд и капитала. Тази матрица на практикуване на властта и производните от нея публични връзки се постановат като безалтернативни, неподлежащи на подозрение и смяна.
Мирогледът, че обществото е монолитно, се образува в младите генерации посредством просветителните стратегии и цялата демократична пропагандна машина на демократичната народна власт, в това число с нападателно настоящ господстващ пазар във всички сфери на публичния живот. Продукта всички го виждаме и усещаме - мощно аполитични, материализирани и консумативни публични връзки на бездуховност, беднотия, неустановеност, неправда и мощен индивидуализъм.
Изправена през днешния ден пред всички тези политически и стопански условия, левицата има извънредно сложна задача да резервира своята еднаквост, да организира същинска и действителна обществена политика. Допълнителни компликации пораждат за Българска социалистическа партия от изгубената еднаквост на европейската левица.
В това се коренят някои от аргументите за > засилените офанзиви против БСП > както от вътрешната страна, по този начин и извън, тъй като Българска социалистическа партия не наподобява на така наречен европейска левица след 2016 година Причините за разликите сред Българска социалистическа партия и партиите от ПЕС са надълбоко идеологически. След годините на идейна ферментация по времето на Александър Лилов и Жан Виденов, Георги Първанов трансформира Българска социалистическа партия в социалдемократическа партия, а Сергей Станишев наложи още по-десен курс - социално-либерален.
Така че борбата от вътрешната страна да се овладее управлението на партията от старите апаратчици, били на хранилка към Станишев, е по-скоро освен поради персонални и кариеристични ползи, а с цел да се промени политическият курс за възобновяване на нейната социалистическа еднаквост и морална непорочност.
Провежданият политически курс от 2016 година на консервативно ляво не е нищо ново, с изключение на последователно връщане към национално виновна политика върху класическите идеологически полезности на левицата.
Процесът на връщане на българската левица към нейните типичен полезности остро стои на дневен ред. Той е обективно нужен като противопоставяне на обществения напън, обедняване и обща неустановеност, пред които сме изправени вследствие на метода, по който се употребява властта от капитала. Процесът ще бъде извънредно сложен, нескончаем и муден заради позволените стратегически неточности във връзка с собствеността.
Водената до момента ситуационна политика за отвоюване на повече права и придобивки за наемния труд, за повече правдивост е вярна като част от този развой. Неубедителната политическа поддръжка за левицата през последните години демонстрира, че само заявената цел за смяна на модела на практикуване на властта от десницата не е задоволителна за събиране на мощна социална поддръжка за смяна на публичните връзки.
В българските условия на публично развиване през днешния ден е нужна ясна, програмно заявена и идеологически обоснована социалистическа политика с съответна стратегическа цел - какво общество ще се построява в България и върху каква икономическа база?
Тук би трябвало ясно и изрично да се заявява програмно, че Българска социалистическа партия ще се бори за създаване на либерален социализъм в изискванията на народна власт и равнопоставеност на трите типа благосъстоятелност - държавна, частна и кооперативна. На основата на тях да се построява смесена стопанска система - икономическата база на демократичния социализъм. Пред Българска социалистическа партия следва сложната задача да се бори за отвоюване назад на държавната благосъстоятелност в основни структуроопределящи браншове на стопанската система, които имат значимо стратегическо и обществено значение за развиване на страната. Само по този метод страната ще придобие законни стопански лостове действително да влияе за смяна на публичните връзки по посока на тяхното обществено балансиране и правдивост.
Поставените стратегически цели за смяна на публичните връзки за превъзмогване на дълбоките неравенства и неправда изискват от Българска социалистическа партия да формулира съответни политики за търсене на необятна социална поддръжка за постигането им. За възобновяване на държавния надзор върху собствеността в енергетиката, естествените запаси, ролята на страната в земеделието като бизнес сътрудник на частния бранш в развиване на трудоемки производства.> Възстановяване на държавното начало > в духовната сфера е другата съществена задача пред Българска социалистическа партия. Изтласкване на пазара и излекуване на към този момент комерсиализирани сфери - обучение, опазване на здравето и просвета. Да се подчертава на патриотичното здравно и спортно образование посредством масовизиране на спорта. Като противопоставяне на негативното влияние на новите технологии върху интелектуалното, психическото и физическото здраве на подрастващите. За задачата страната да вкара предмет по здравно, спортно и религиозно обучение като основна част от възпитателния развой за духовно здраве. Това ще има директно възходящо значение за задаващите се обществени проблеми пред левицата и страната с нахлуване на изкуствения разсъдък в индустриалния развой. Какво се прави със заетостта и осмисляне на възходящото публично свободно време?
Не на последно място извънредно значима е втората съставна характерност на актуалното ляво - чии ползи се пазят? А точно съответно да се дефинира обсегът на обществената база. С съответно аргументирани идейни политики в съзнанието на всеки работещ българин и обществено слаб, без значение къде упражнява труда си - в частния или държавния бранш, би трябвало да му бъде пределно ясно, че Българска социалистическа партия е общественият щит на неговите ползи. Тя е партията, която отстоява изконните човешки полезности - мир, независимост, хуманизъм, правдивост, взаимност и чиста природа.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ