Бюджетът и еврото хвърлени в боя за правителство
Петър Ганев в коментар за бюлетина на Института за пазарна стопанска система
След драмата с избора на ръководител Народното събрание предложи нова порция представление. Изборът на членове на парламентарните комисии беше гарниран с две яростни полемики - едната за бюджета, а другата за еврото. След цялата сила, хвърлена в тези диспути, нормативният резултат не е впечатляващ - за бюджета стана ясно, че вървим към " удължителен " закон, а за еврото се гласоподава, можем да го назовем, " ускорително " решение .
В началото упованията бяха, че служебният кабинет ще поеме самодейност за бюджета, като предложи своя рамка на депутатите. В последна сметка обаче беше препоръчано удължение на настоящия - по сходство на това, което се случи в края на 2021 година В претекстовете към импортирания законопроект се показва, че служебният кабинет е изправен пред два разновидността, които се дефинират като " неприемливи ": 1) базов вид с продължение на настоящите политики и бюджетен недостиг 6.6% от Брутният вътрешен продукт през 2023 г.; и 2) по-консервативен бюджет, който съблюдава рестриктивните мерки за недостига и надлежно залага обилни промени в политиките по приходната и разходната част на бюджета.
Двата разновидността се дефинират като " неприемливи ", защото служебният кабинет няма нужната глоба да дефинира целите и политиките в средносрочен проект и " благоразумната логичност допуска " този въпрос да се реши от постоянно държавно управление. В последна сметка е импортиран удължителен закон, който, общо взето, резервира всички политики до избора на постоянно държавно управление. Депутатите са лимитирани в своите дейности - член 87 от конституцията ясно споделя, че единствено Министерският съвет може да внася бюджетния закон. С други думи, в случай че депутатите имат друго мнение за бюджета - би трябвало да създадат държавно управление.
Реклама
Именно в последното най-вероятно се крие повода за бюджетните пируети. Президентът, наподобява, дава сигнал на партиите, че без да се схванат за кабинет, бюджет няма да има. От друга страна, служебният финансов министър мъчно би удържал фискалното салдо в една безредна бюджетна процедура. Продължаването на настоящия бюджет в известна степен би било предпазен механизъм по отношение на разрастването на недостига. Но в това време е и сигнал за политическа неустойчивост към външния свят, което също ще има своите резултати - както в вероятностите пред растежа и цената на финансирането, по този начин и като подготвеност за еврото.
Гласуваното решение за еврото също има своя политически роман. Формално то цели да " форсира " работата, само че принуждава партиите да заемат позиция по тематиката и насочва вниманието към евентуално евро(атлантическо) болшинство. В чисто механически проект това решение не носи директни последствия за процеса, а препотвърждава мандата да се работи за влизане в еврозоната. Евентуалното приемане на еврото по този начин или другояче ще изисква промени в закона за Българска народна банка, тъй че ролята на Народното събрание ще пристигна на различен стадий. Може би изгода от цялото говорене би имало, в случай че се разгласява анализът на Българска народна банка и Министерство на финансите, който най-вероятно преглежда в елементи процеса, с оценка на изгоди, опасности и така нататък
Връщайки се към бюджета - в случай че не се образува държавно управление, ще вървим на избори при започване на 2023 година и тогава отначало ще се търси болшинство. Тоест забавянето би било по-дълго, което е очевидно и от текстовете в законопроекта - преди година имахме законопроект за " удължение до 31 март ", а в този момент е написано " до приемането на " нов бюджет. Този път не знаем кой ще гласоподава новия бюджет и няма последна дата.
Общото сред двете тематики е, че страната има потребност от непоклатимост в своите финанси - било поради бюджетната резистентност, било поради критериите за влизане в еврозоната. От икономическа позиция най-хубавият вид е да се гласоподава бюджет за 2023 година, който съблюдава всички фискални правила и дава ясна средносрочна рамка. Отчитайки, че бюджетът за тази година върви добре и че даже и с харчовете в края на годината най-вероятно ще влезем в границите на недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, тази задача не наподобява толкоз комплицирана.
Реклама Свързани публикации Бюджетът на Гълъб Донев за 2023 отлита към Народното събрание без перо по перо 31 октомври 2022, 15:30 Централната власт не желае децентрализация, а подвластни и послушни кметове 27 октомври 2022, 15:17 Икономисти от СУ: Страхът, че приемането на еврото ще форсира инфлацията, е безпочвен 27 октомври 2022, 08:04 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Петър Ганев
След драмата с избора на ръководител Народното събрание предложи нова порция представление. Изборът на членове на парламентарните комисии беше гарниран с две яростни полемики - едната за бюджета, а другата за еврото. След цялата сила, хвърлена в тези диспути, нормативният резултат не е впечатляващ - за бюджета стана ясно, че вървим към " удължителен " закон, а за еврото се гласоподава, можем да го назовем, " ускорително " решение .
В началото упованията бяха, че служебният кабинет ще поеме самодейност за бюджета, като предложи своя рамка на депутатите. В последна сметка обаче беше препоръчано удължение на настоящия - по сходство на това, което се случи в края на 2021 година В претекстовете към импортирания законопроект се показва, че служебният кабинет е изправен пред два разновидността, които се дефинират като " неприемливи ": 1) базов вид с продължение на настоящите политики и бюджетен недостиг 6.6% от Брутният вътрешен продукт през 2023 г.; и 2) по-консервативен бюджет, който съблюдава рестриктивните мерки за недостига и надлежно залага обилни промени в политиките по приходната и разходната част на бюджета.
Двата разновидността се дефинират като " неприемливи ", защото служебният кабинет няма нужната глоба да дефинира целите и политиките в средносрочен проект и " благоразумната логичност допуска " този въпрос да се реши от постоянно държавно управление. В последна сметка е импортиран удължителен закон, който, общо взето, резервира всички политики до избора на постоянно държавно управление. Депутатите са лимитирани в своите дейности - член 87 от конституцията ясно споделя, че единствено Министерският съвет може да внася бюджетния закон. С други думи, в случай че депутатите имат друго мнение за бюджета - би трябвало да създадат държавно управление.
Реклама
Именно в последното най-вероятно се крие повода за бюджетните пируети. Президентът, наподобява, дава сигнал на партиите, че без да се схванат за кабинет, бюджет няма да има. От друга страна, служебният финансов министър мъчно би удържал фискалното салдо в една безредна бюджетна процедура. Продължаването на настоящия бюджет в известна степен би било предпазен механизъм по отношение на разрастването на недостига. Но в това време е и сигнал за политическа неустойчивост към външния свят, което също ще има своите резултати - както в вероятностите пред растежа и цената на финансирането, по този начин и като подготвеност за еврото.
Гласуваното решение за еврото също има своя политически роман. Формално то цели да " форсира " работата, само че принуждава партиите да заемат позиция по тематиката и насочва вниманието към евентуално евро(атлантическо) болшинство. В чисто механически проект това решение не носи директни последствия за процеса, а препотвърждава мандата да се работи за влизане в еврозоната. Евентуалното приемане на еврото по този начин или другояче ще изисква промени в закона за Българска народна банка, тъй че ролята на Народното събрание ще пристигна на различен стадий. Може би изгода от цялото говорене би имало, в случай че се разгласява анализът на Българска народна банка и Министерство на финансите, който най-вероятно преглежда в елементи процеса, с оценка на изгоди, опасности и така нататък
Връщайки се към бюджета - в случай че не се образува държавно управление, ще вървим на избори при започване на 2023 година и тогава отначало ще се търси болшинство. Тоест забавянето би било по-дълго, което е очевидно и от текстовете в законопроекта - преди година имахме законопроект за " удължение до 31 март ", а в този момент е написано " до приемането на " нов бюджет. Този път не знаем кой ще гласоподава новия бюджет и няма последна дата.
Общото сред двете тематики е, че страната има потребност от непоклатимост в своите финанси - било поради бюджетната резистентност, било поради критериите за влизане в еврозоната. От икономическа позиция най-хубавият вид е да се гласоподава бюджет за 2023 година, който съблюдава всички фискални правила и дава ясна средносрочна рамка. Отчитайки, че бюджетът за тази година върви добре и че даже и с харчовете в края на годината най-вероятно ще влезем в границите на недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, тази задача не наподобява толкоз комплицирана.
Реклама Свързани публикации Бюджетът на Гълъб Донев за 2023 отлита към Народното събрание без перо по перо 31 октомври 2022, 15:30 Централната власт не желае децентрализация, а подвластни и послушни кметове 27 октомври 2022, 15:17 Икономисти от СУ: Страхът, че приемането на еврото ще форсира инфлацията, е безпочвен 27 октомври 2022, 08:04 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Петър Ганев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ