Става все по-ясно, че нищо не е ясно
Петър Драмов
"УниКредит Булбанк " АД
Пазарните участници са раздвоени в мнението си какво тъкмо се случва с паричната политика на ФЕД, само че още по-притеснителното за тях е какво премълча ръководителя й Джей Пауъл в последното си изказване.
Основната рента в най-могъщата стопанска система бе намалена, само че сякаш без предпочитание. Изявлението по-късно звучеше по-остро от предстоящото, само че неуместно на фона на сочещото изследване, че единствено 7 от 17 членове на ФЕД чакат следващо намаляване на лихвата до края на тази година, както и че множеството от тях не чакат никакви идни понижения на лихвата до края на 2023 година. Явно Пауъл приказва това, което би се харесало на президента Тръмп, който обаче не пропусна да скастри ФЕД, че понижението на лихвите е страхливо, т.е. той е очаквал намаляване с по-голяма стъпка. Този разнобой в мненията на ръководещите институции на фона на забавящата се към този момент една година индустриална интензивност и затихващи инфлационни процеси са повече от притеснителни. Всъщност всичко стартира преди една година и половина, когато Тръмп поде мощна протекционистка политика, вследствие на което различията му с Китай от дълго време прераснаха в откровена комерсиална война.
Именно дейностите на Доналд Тръмп оставят горчивото чувство у пазарните участници, че става все по-ясно, че нищо не е ясно. Това е главната причина пазарите да замръзнат на позициите си от преди една седмица макар съществуването на доста вести и събития през последните дни. Борсовите показатели, както и цената на златото и на цветните метали, регистрират доста слаби съмнения в стойностите си.
Почти без смяна са и българските бумаги. Слабо повишаване регистрира най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия с падеж 2035 година. Носената от нея рентабилност е в назад пропорционална взаимозависимост по отношение на цената и се намали за следващ път, достигайки 1.11% на годишна база, което е с две базисни точки по-ниско по отношение на седмица по-рано. Емисиите ни с падежи 2028 година и 2027 година пък поевтиняха и доходността им се увеличи с по две базисни точки надлежно до 0.16% и 0.09% на годишна база. По-ниски са цените и на книжата ни с падежи 2024 година и 2023 година. Тяхната рентабилност също към този момент е по-висока с по две базисни точки. В момента те "носят " надлежно минус 0.11% и минус 0.14% годишно. Доходността на най-краткосрочните ни бумаги - с падеж 2022 година, потъна с още три базисни точки до минус 0.36% годишно.
Банковата ни система разполага с 15 милиарда лв. свободна свръхликвидност над изискуемите минимални наложителни запаси и оперативните касови наличия. Това са тъй наречените горещи пари, подготвени за вложение. Показателен е фактът, че за последната една година депозитите от клиенти са нарастнали със 6 милиарда лв., до момента в който отпуснатите заеми единствено със 4 милиарда лв.. Кредитната активност очевидно е в рецесия заради неналичието на задоволително надеждни планове за финансиране. През последните години Министерството на финансите регистрира остатъци при осъществяването на бюджетната рамка, т.е. няма потребност от в допълнение финансиране, посредством продажба на ДЦК на примитивен пазар. През това време настъпват падежи на държавна облигации, само че няма нови такива и парите остават в банките. Това са главните предпоставки за продължаващата към този момент десета година свръхликвидност в банковата ни система.
Банките, както и застрахователните компании и пенсионни сдружения, закупили ДЦК ги държат в портфейлите си и се въздържат от продажбата им на второстепенен пазар. Ето за какво записаните от Българска национална банка транзакции на второстепенен пазар са повече от нищожни.
Котировките въпреки всичко сочат, че евентуално с 10-годишните ни левово деноминирани бумаги би имало договорка при 0.28% годишна рентабилност, а със 7 и 5-годишните - при 0.15% и 0.00 %. Отрицателна възвращаемост от минус 0.2% и минус 0.4% носят излъчванията ни с остатъчна срочност от три и една година.
"УниКредит Булбанк " АД
Пазарните участници са раздвоени в мнението си какво тъкмо се случва с паричната политика на ФЕД, само че още по-притеснителното за тях е какво премълча ръководителя й Джей Пауъл в последното си изказване.
Основната рента в най-могъщата стопанска система бе намалена, само че сякаш без предпочитание. Изявлението по-късно звучеше по-остро от предстоящото, само че неуместно на фона на сочещото изследване, че единствено 7 от 17 членове на ФЕД чакат следващо намаляване на лихвата до края на тази година, както и че множеството от тях не чакат никакви идни понижения на лихвата до края на 2023 година. Явно Пауъл приказва това, което би се харесало на президента Тръмп, който обаче не пропусна да скастри ФЕД, че понижението на лихвите е страхливо, т.е. той е очаквал намаляване с по-голяма стъпка. Този разнобой в мненията на ръководещите институции на фона на забавящата се към този момент една година индустриална интензивност и затихващи инфлационни процеси са повече от притеснителни. Всъщност всичко стартира преди една година и половина, когато Тръмп поде мощна протекционистка политика, вследствие на което различията му с Китай от дълго време прераснаха в откровена комерсиална война.
Именно дейностите на Доналд Тръмп оставят горчивото чувство у пазарните участници, че става все по-ясно, че нищо не е ясно. Това е главната причина пазарите да замръзнат на позициите си от преди една седмица макар съществуването на доста вести и събития през последните дни. Борсовите показатели, както и цената на златото и на цветните метали, регистрират доста слаби съмнения в стойностите си.
Почти без смяна са и българските бумаги. Слабо повишаване регистрира най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия с падеж 2035 година. Носената от нея рентабилност е в назад пропорционална взаимозависимост по отношение на цената и се намали за следващ път, достигайки 1.11% на годишна база, което е с две базисни точки по-ниско по отношение на седмица по-рано. Емисиите ни с падежи 2028 година и 2027 година пък поевтиняха и доходността им се увеличи с по две базисни точки надлежно до 0.16% и 0.09% на годишна база. По-ниски са цените и на книжата ни с падежи 2024 година и 2023 година. Тяхната рентабилност също към този момент е по-висока с по две базисни точки. В момента те "носят " надлежно минус 0.11% и минус 0.14% годишно. Доходността на най-краткосрочните ни бумаги - с падеж 2022 година, потъна с още три базисни точки до минус 0.36% годишно.
Банковата ни система разполага с 15 милиарда лв. свободна свръхликвидност над изискуемите минимални наложителни запаси и оперативните касови наличия. Това са тъй наречените горещи пари, подготвени за вложение. Показателен е фактът, че за последната една година депозитите от клиенти са нарастнали със 6 милиарда лв., до момента в който отпуснатите заеми единствено със 4 милиарда лв.. Кредитната активност очевидно е в рецесия заради неналичието на задоволително надеждни планове за финансиране. През последните години Министерството на финансите регистрира остатъци при осъществяването на бюджетната рамка, т.е. няма потребност от в допълнение финансиране, посредством продажба на ДЦК на примитивен пазар. През това време настъпват падежи на държавна облигации, само че няма нови такива и парите остават в банките. Това са главните предпоставки за продължаващата към този момент десета година свръхликвидност в банковата ни система.
Банките, както и застрахователните компании и пенсионни сдружения, закупили ДЦК ги държат в портфейлите си и се въздържат от продажбата им на второстепенен пазар. Ето за какво записаните от Българска национална банка транзакции на второстепенен пазар са повече от нищожни.
Котировките въпреки всичко сочат, че евентуално с 10-годишните ни левово деноминирани бумаги би имало договорка при 0.28% годишна рентабилност, а със 7 и 5-годишните - при 0.15% и 0.00 %. Отрицателна възвращаемост от минус 0.2% и минус 0.4% носят излъчванията ни с остатъчна срочност от три и една година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ