Обичам да работя с амбициозни хора
ПЕТЪР ДИМИТРОВ е роден през 1967 година в София. Завършил е НМА " Проф. Панчо Владигеров " с три специалности - хорово диригентство, музикознание и оркестрово диригентство. Гостувал е на Варненската филхармония, Видинската филхармония, неведнъж е дирижирал Софийската филхармония и Оркестъра на БНР, както и на сцената на Златната зала на Музикферайн във Виена. От 1991 година се изявява като уредник на разнообразни концерти - хорови, камерни оркестри и обединения, рецитали на пианисти и симфонични оркестри. До през днешния ден те са над 100, в това число три интернационалните състезанието за пианисти. Преподавал е оркестрово диригентство в България и Испания, в това число четири семестъра в Музикалната академия. Има записи в БНР и Българска национална телевизия.
- Маестро Димитров, тази година изнесохте доста концерти в София и в страната с Видинската филхармония, която празнува 75 години от своето основаване.
- Да, аз съм гост-диригент във Видин, работя постоянно с тях. В края на тази година, през декември, поддържаме самодейността " Българската Коледа ". Имаме 4 концерта в разнообразни градове, под патронажа на президента Румен Радев, на 9 декември - в зала " България ", на 17-и - в Операта в Стара Загора, на 18-и - в Голямата базилика в Пловдив, и на 20 декември - в Синагогата във Видин, изумителна зала като звучност, която, откакто бе възобновена, е културен център.
В програмата са Петият концерт за пиано на Бетовен със солистка Анелия Господинова и Оратория " Месия " на Хендел - първа част. Втората и третата част ще осъществим преди Великден в същите четири града. Произведението е комплицирано, много дълго и в нашата истерична ера мъчно можем да накараме публиката да седи толкоз време в залата. По тази причина то доста постоянно се извършва с разнообразни съкращения. Ние желаеме да го представим напълно и защото в първата част в текста са фрагменти от Библията, свързани с Рождество Христово, тя ще звучи преди Коледа. А втората и третата част - от гибелта и възкресението на Христос, ще звучат преди Великден. Още в първото осъществяване на " Месия " по волята на самия Хендел тя е благотворително събитие. Поради тази причина е в унисон и с " Българската Коледа " творбата още веднъж да звучи в благотворителен концерт, в тази ситуация - в поддръжка на заболели деца. Това е доста огромен и тежък план и приветствам Симфониета Видин, която даде всички организационни благоприятни условия да се реализира.
- Това е за познавачи, а какви събития да чакат феновете от по-широката аудитория?
- Разбира се, че сме подготвили стратегия и за нея - концерта " По вълните на синия Дунав " представихме във Видин на 11 декември и в София - на 12-и. Това са шедьоври на оперетната музика и на мюзикъла, с присъединяване на звезди в тази област - Симона Кодева, Валентина Корчакова, Марио Николов и Христо Сарафов. На 13 декември в Силистра ще гостуваме с план, който сме представяли доста пъти - с обичани фрагменти от опери и оперети, в осъществяване на Кристияна Лоизу, Марио Николов, Валентина Корчакова.
А на 19 декември в зала 11 на НДК, кино " Люмиер ", ще изнесем страховит концерт с Кристияна Лоизу, Стефан Илчев, Марта Кукуларова и Марио Николов. Всички те имат класическо обучение и го започваме със сериозна класика, след което прекосяваме към по-съвременни произведения. Завършваме с творби на Георги Красимиров-Герасим, който помолихме да оркестрира две от своите доста известни песни - " Ветрове ", която извършва Лили Иванова, и " Фалшив воин ", която изпълняваше Тодор Колев.
- Симфониета Видин, наподобява, е един от най-дейните оркестри в България.
- Така е. Колегите работят с огромно предпочитание и усърдие, като се изключи че доста се трудят, са доста амбициозни, не се двоумят да се втурват в разнообразни поприща. Преди месец и нещо представихме план с музика напълно от Вагнер и те се оправиха ослепително. Сега ще вършим барокова музика, което не е елементарно, когато не е свирена всекидневно от един оркестър.
- На един от концертите в София тенорът Марио Николов показа с публиката, че Симфониета Видин през същата седмица за седем дни е изнесла шест концерта с три разнообразни стратегии...
- Точно по този начин. А в последния ни концерт в София свирихме премиерно и нови творби на Георги Андреев. Новата музика изисква доста старания и труд и в сходни случаи музикантите постоянно мърморят. А сътрудниците от Симфониета Видин се заеха с голямо наслаждение, извършиха творбата ослепително и питат по кое време отново ще го свирим.
Обичам да работя с амбициозни хора, които са подготвени да изгорят на сцената, в хубавия смисъл на думата, а те доста постоянно го вършат - усърдие в подготовките и доста хъс по време на самия концерт.
- Времената не са изключително насърчителни за хората на изкуството. С какво си обяснявате тази тяхна безрезервност?
- Истината е, че когато изискванията са сложни, човек се бори. Видин е дребен град, главната атмосфера на оркестъра идва от хора, които свирят в този състав от 30 години. И за тях това е такава наслада, че относително неотдавна могат да пътуват повече, да изнасят концерти, да свирят на друга сцена, с изключение на на личната, че това ги стимулира доста да се трудят, да свирят с такова предпочитание и артистизъм, който да пленява публиката.
- В София и в огромните градове има аудитория за всяко зрелище. Но по какъв начин съумяват да съществуват и да се развиват такива сформира в по-малките градове?
- Изключително доста пътувам в цяла Европа и мога да кажа, че междинното равнище на популацията в България е удивително високо. Ние към момента имаме здрава и жизнеспособна интелигенция във всички градове, без значение какъв брой са огромни или дребни. Видинският оркестър е един от обичайните в България - на 75 години, и от много време има аудитория. Щастливи сме, че видинската зала доста постоянно е цялостна.
В България, там, където по времето на социализма е имало културни институти, е отгледана съответната аудитория. От друга страна, и музиканти, и артисти от ден на ден стартират да вършат турнета из страната. В огромните градове публиката е преситена от събития, до момента в който в дребните, тъй като събития не се случват толкоз постоянно, публиката реагира по-спонтанно, с по-голяма обвързаност и внимание. Като че ли културният живот в столицата се възвърне в някакви рамки още преди десетина години. Докато в този момент този подем се случва в провинцията. За нас остава усещането, че като че ли е по-добре да изнесеш концерт в малко обитаемо място, в сравнение с да се целиш в сложния, леко задоволен и придирчив пазар в огромните градове.
- В предишното България имаше мощна традиция в региона на хоровото изкуство, авторитетни сформира, които получаваха самопризнание по целия свят.
- По време на социализма хоровото дело в България процъфтяваше и беше на международно равнище. Тогава беше открит метод за стимулиране на така наречен самодейни хорове. В целия свят професионалните хорове са доста малко, те са част от оперни трупи, от медии - радио или телевизия, или както в България - някогашната Хорова шапка, която в този момент е Национален филхармоничен хор.
Допреди 1989 година имаше самодейни хорове, които бяха на извънредно равнище, даже в някои връзки превъзхождаха и националните. След 1989 година изчезна базата за това - разнообразни предприятия и организации даваха опция за изява на надарени свои служащи и чиновници. Моята първа работа беше корепетитор на Хора на металурзите в Перник. Бях шокиран от изключителното равнище на този състав, който съществуваше от години, ходеше на турнета в чужбина. Освен удоволствието да пееш в хор, тласъкът за тези хора беше, че два пъти седмично излизаха три часа по-рано от работа, с цел да репетират, и също така имаха опция да пътуват в чужбина.
През последните 30 и няколко години единствената мотивация на дребното самодейни хорове е желанието на хористите да вземат участие в такава самодейност и да се потопят в тази музика. Те го вършат за лична сметка и през свободното си време. Поради което броят на самодейните хорове у нас е десетки пъти по-малък, те са по-скоро приятни изключения, в сравнение с някакво предписание. Което е тъпо, само че не знам дали нещо може да се направи в днешните условия...
- По времето, за което говорите, и музикалното обучение в всеобщите учебни заведения беше съществено застъпено.
- Отваряме една огромна тематика за същността на образованието. Не съм се занимавал професионално с този въпрос, само че от дребното усещания, които имам, материалът, който се преподава по пеене и музика, концептуално е сбъркан. Преди две години другари ми се обадиха да оказа помощ на детето им в шести клас за тест по пеене и музика. Реших го с големи старания, макар че съм музиколог по обучение и считам, че рядко някой може да ме превъзхожда по тази тема. Но с един тест, който сервира нещата с някакви безумни въпроси, извънредно профилирани, всичко, което могат да реализират, е да отвратят децата.
Единственият метод да се грижим за бъдещата си аудитория е да им сервира тази музика и тя да им хареса. Децата от заран до вечер са потопени в отвратителна звукова среда, във допустимо най-елементарни мостри известна музика, която, с изключение на българска чалга, включва и американска чалга.
Всичко, което децата могат да получат от това, е тотална болест, те се трансформират в обикновени същества и най-страшното - без безусловно никаква прочувствена просветеност. По този метод стават непригодни да посрещнат тегобите на живота. Първото място, където могат да се сблъскат с драмите на живота, е, когато ги срещнат в книгите и в изкуството. Ако там не са видели разисквани, обговорени и премислени множеството житейски проблеми, пред които и те ще се изправят в бъдеще, те са безусловно неподготвени и не знаят по какъв начин да постъпят във всяка обстановка в живота по-късно.
- Би било добре да пускаме на децата да слушат стойностна музика, да описваме за нея занимателно...
-...без да ги караме да помнят кой по кое време е роден. Не е нужно подобен указател да стои в главите им, тъй като с три бутона на компютъра могат да получат информация. И аз зная рождените дати на доста малко композитори, само че за сметка на това, която и симфония на Бетовен да ми пуснете, след 10 секунди ще Ви кажа коя симфония звучи и коя част от нея. Всички елементи на Бетовеновите симфонии са 37 - 9 симфонии по 4 елементи, а Шестата има пет елементи. Можех да го върша още на 11-годишна възраст. Заслуга на моите родители беше у дома да звучи такава музика, да ми се изяснява за нея, за доста други композитори и творби. А в този момент в най-хубавия случай децата може да са чували " Малка нощна музика " на Моцарт, както се шегувахме с оня мутренски анекдот: Кой е тоя Моцарт? Оня, който написа музика за джиесеми...
- Маестро Димитров, тази година изнесохте доста концерти в София и в страната с Видинската филхармония, която празнува 75 години от своето основаване.
- Да, аз съм гост-диригент във Видин, работя постоянно с тях. В края на тази година, през декември, поддържаме самодейността " Българската Коледа ". Имаме 4 концерта в разнообразни градове, под патронажа на президента Румен Радев, на 9 декември - в зала " България ", на 17-и - в Операта в Стара Загора, на 18-и - в Голямата базилика в Пловдив, и на 20 декември - в Синагогата във Видин, изумителна зала като звучност, която, откакто бе възобновена, е културен център.
В програмата са Петият концерт за пиано на Бетовен със солистка Анелия Господинова и Оратория " Месия " на Хендел - първа част. Втората и третата част ще осъществим преди Великден в същите четири града. Произведението е комплицирано, много дълго и в нашата истерична ера мъчно можем да накараме публиката да седи толкоз време в залата. По тази причина то доста постоянно се извършва с разнообразни съкращения. Ние желаеме да го представим напълно и защото в първата част в текста са фрагменти от Библията, свързани с Рождество Христово, тя ще звучи преди Коледа. А втората и третата част - от гибелта и възкресението на Христос, ще звучат преди Великден. Още в първото осъществяване на " Месия " по волята на самия Хендел тя е благотворително събитие. Поради тази причина е в унисон и с " Българската Коледа " творбата още веднъж да звучи в благотворителен концерт, в тази ситуация - в поддръжка на заболели деца. Това е доста огромен и тежък план и приветствам Симфониета Видин, която даде всички организационни благоприятни условия да се реализира.
- Това е за познавачи, а какви събития да чакат феновете от по-широката аудитория?
- Разбира се, че сме подготвили стратегия и за нея - концерта " По вълните на синия Дунав " представихме във Видин на 11 декември и в София - на 12-и. Това са шедьоври на оперетната музика и на мюзикъла, с присъединяване на звезди в тази област - Симона Кодева, Валентина Корчакова, Марио Николов и Христо Сарафов. На 13 декември в Силистра ще гостуваме с план, който сме представяли доста пъти - с обичани фрагменти от опери и оперети, в осъществяване на Кристияна Лоизу, Марио Николов, Валентина Корчакова.
А на 19 декември в зала 11 на НДК, кино " Люмиер ", ще изнесем страховит концерт с Кристияна Лоизу, Стефан Илчев, Марта Кукуларова и Марио Николов. Всички те имат класическо обучение и го започваме със сериозна класика, след което прекосяваме към по-съвременни произведения. Завършваме с творби на Георги Красимиров-Герасим, който помолихме да оркестрира две от своите доста известни песни - " Ветрове ", която извършва Лили Иванова, и " Фалшив воин ", която изпълняваше Тодор Колев.
- Симфониета Видин, наподобява, е един от най-дейните оркестри в България.
- Така е. Колегите работят с огромно предпочитание и усърдие, като се изключи че доста се трудят, са доста амбициозни, не се двоумят да се втурват в разнообразни поприща. Преди месец и нещо представихме план с музика напълно от Вагнер и те се оправиха ослепително. Сега ще вършим барокова музика, което не е елементарно, когато не е свирена всекидневно от един оркестър.
- На един от концертите в София тенорът Марио Николов показа с публиката, че Симфониета Видин през същата седмица за седем дни е изнесла шест концерта с три разнообразни стратегии...
- Точно по този начин. А в последния ни концерт в София свирихме премиерно и нови творби на Георги Андреев. Новата музика изисква доста старания и труд и в сходни случаи музикантите постоянно мърморят. А сътрудниците от Симфониета Видин се заеха с голямо наслаждение, извършиха творбата ослепително и питат по кое време отново ще го свирим.
Обичам да работя с амбициозни хора, които са подготвени да изгорят на сцената, в хубавия смисъл на думата, а те доста постоянно го вършат - усърдие в подготовките и доста хъс по време на самия концерт.
- Времената не са изключително насърчителни за хората на изкуството. С какво си обяснявате тази тяхна безрезервност?
- Истината е, че когато изискванията са сложни, човек се бори. Видин е дребен град, главната атмосфера на оркестъра идва от хора, които свирят в този състав от 30 години. И за тях това е такава наслада, че относително неотдавна могат да пътуват повече, да изнасят концерти, да свирят на друга сцена, с изключение на на личната, че това ги стимулира доста да се трудят, да свирят с такова предпочитание и артистизъм, който да пленява публиката.
- В София и в огромните градове има аудитория за всяко зрелище. Но по какъв начин съумяват да съществуват и да се развиват такива сформира в по-малките градове?
- Изключително доста пътувам в цяла Европа и мога да кажа, че междинното равнище на популацията в България е удивително високо. Ние към момента имаме здрава и жизнеспособна интелигенция във всички градове, без значение какъв брой са огромни или дребни. Видинският оркестър е един от обичайните в България - на 75 години, и от много време има аудитория. Щастливи сме, че видинската зала доста постоянно е цялостна.
В България, там, където по времето на социализма е имало културни институти, е отгледана съответната аудитория. От друга страна, и музиканти, и артисти от ден на ден стартират да вършат турнета из страната. В огромните градове публиката е преситена от събития, до момента в който в дребните, тъй като събития не се случват толкоз постоянно, публиката реагира по-спонтанно, с по-голяма обвързаност и внимание. Като че ли културният живот в столицата се възвърне в някакви рамки още преди десетина години. Докато в този момент този подем се случва в провинцията. За нас остава усещането, че като че ли е по-добре да изнесеш концерт в малко обитаемо място, в сравнение с да се целиш в сложния, леко задоволен и придирчив пазар в огромните градове.
- В предишното България имаше мощна традиция в региона на хоровото изкуство, авторитетни сформира, които получаваха самопризнание по целия свят.
- По време на социализма хоровото дело в България процъфтяваше и беше на международно равнище. Тогава беше открит метод за стимулиране на така наречен самодейни хорове. В целия свят професионалните хорове са доста малко, те са част от оперни трупи, от медии - радио или телевизия, или както в България - някогашната Хорова шапка, която в този момент е Национален филхармоничен хор.
Допреди 1989 година имаше самодейни хорове, които бяха на извънредно равнище, даже в някои връзки превъзхождаха и националните. След 1989 година изчезна базата за това - разнообразни предприятия и организации даваха опция за изява на надарени свои служащи и чиновници. Моята първа работа беше корепетитор на Хора на металурзите в Перник. Бях шокиран от изключителното равнище на този състав, който съществуваше от години, ходеше на турнета в чужбина. Освен удоволствието да пееш в хор, тласъкът за тези хора беше, че два пъти седмично излизаха три часа по-рано от работа, с цел да репетират, и също така имаха опция да пътуват в чужбина.
През последните 30 и няколко години единствената мотивация на дребното самодейни хорове е желанието на хористите да вземат участие в такава самодейност и да се потопят в тази музика. Те го вършат за лична сметка и през свободното си време. Поради което броят на самодейните хорове у нас е десетки пъти по-малък, те са по-скоро приятни изключения, в сравнение с някакво предписание. Което е тъпо, само че не знам дали нещо може да се направи в днешните условия...
- По времето, за което говорите, и музикалното обучение в всеобщите учебни заведения беше съществено застъпено.
- Отваряме една огромна тематика за същността на образованието. Не съм се занимавал професионално с този въпрос, само че от дребното усещания, които имам, материалът, който се преподава по пеене и музика, концептуално е сбъркан. Преди две години другари ми се обадиха да оказа помощ на детето им в шести клас за тест по пеене и музика. Реших го с големи старания, макар че съм музиколог по обучение и считам, че рядко някой може да ме превъзхожда по тази тема. Но с един тест, който сервира нещата с някакви безумни въпроси, извънредно профилирани, всичко, което могат да реализират, е да отвратят децата.
Единственият метод да се грижим за бъдещата си аудитория е да им сервира тази музика и тя да им хареса. Децата от заран до вечер са потопени в отвратителна звукова среда, във допустимо най-елементарни мостри известна музика, която, с изключение на българска чалга, включва и американска чалга.
Всичко, което децата могат да получат от това, е тотална болест, те се трансформират в обикновени същества и най-страшното - без безусловно никаква прочувствена просветеност. По този метод стават непригодни да посрещнат тегобите на живота. Първото място, където могат да се сблъскат с драмите на живота, е, когато ги срещнат в книгите и в изкуството. Ако там не са видели разисквани, обговорени и премислени множеството житейски проблеми, пред които и те ще се изправят в бъдеще, те са безусловно неподготвени и не знаят по какъв начин да постъпят във всяка обстановка в живота по-късно.
- Би било добре да пускаме на децата да слушат стойностна музика, да описваме за нея занимателно...
-...без да ги караме да помнят кой по кое време е роден. Не е нужно подобен указател да стои в главите им, тъй като с три бутона на компютъра могат да получат информация. И аз зная рождените дати на доста малко композитори, само че за сметка на това, която и симфония на Бетовен да ми пуснете, след 10 секунди ще Ви кажа коя симфония звучи и коя част от нея. Всички елементи на Бетовеновите симфонии са 37 - 9 симфонии по 4 елементи, а Шестата има пет елементи. Можех да го върша още на 11-годишна възраст. Заслуга на моите родители беше у дома да звучи такава музика, да ми се изяснява за нея, за доста други композитори и творби. А в този момент в най-хубавия случай децата може да са чували " Малка нощна музика " на Моцарт, както се шегувахме с оня мутренски анекдот: Кой е тоя Моцарт? Оня, който написа музика за джиесеми...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ