За първи път: 5 спиращи дъха съкровища дойдоха в Пловдив
Пет от най-знаковите антични български съкровища бяха изложени в Археологичския музей . На откриването беше зам.-министърът на културата Амелия Гешева , шефът на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките доцент Христо Попов , кметът Иван Тотев и ръководителят на Общинския съвет Савина Петкова .
В модерната постройка на пловдивския музей влезе Панагюрското богатство , което е неизменима част от инвентара му. Последните три години то бе в норвежкия град Берген, в парижкия Лувър, в Третяковската гелерия и в Япония .
Другата звезда е Вълчитрънското златно богатство , което е с 1000 години по-древно от Панагюрското . Само купата му тежи 3 кг. Намерено е през 1924 година и въпреки обезщетени, откривателите му се изпокарват и половината им пари отиват по юристи.
В музея са изложени и съкровищата от Долнослав и Хотница . Петият шедьовър на античното изкуство бе изтъканото от хиляди дребни златни прастенчета богатство от карловското село Дъбене .
Само Рогозенското не участва тук. „ Мечтата ни е да създадем галерия с всичките 13 български златни съкровища, само че към този момент не става ”, сподели шефът на музея доцент доктор Костадин Кисьов.
Според него, в годината, когато сме Европейска столица на културата , демонстрираме на гостите на Пловдив, че сме носители на най-ранните европейски цивилизации.
Оригигиналът на Панагюрското богатство е обособен акцент в изложбата.
Зам.-министърътъ на културата Амелия Гешева напомни, че в Пловдив за първи път се провежда галерия от подобен формат.
„ Важно е да описваме по един хубав метод златната приказка на България ”, сподели госпожа Гешева. /Марица.бг
В модерната постройка на пловдивския музей влезе Панагюрското богатство , което е неизменима част от инвентара му. Последните три години то бе в норвежкия град Берген, в парижкия Лувър, в Третяковската гелерия и в Япония .
Другата звезда е Вълчитрънското златно богатство , което е с 1000 години по-древно от Панагюрското . Само купата му тежи 3 кг. Намерено е през 1924 година и въпреки обезщетени, откривателите му се изпокарват и половината им пари отиват по юристи.
В музея са изложени и съкровищата от Долнослав и Хотница . Петият шедьовър на античното изкуство бе изтъканото от хиляди дребни златни прастенчета богатство от карловското село Дъбене .
Само Рогозенското не участва тук. „ Мечтата ни е да създадем галерия с всичките 13 български златни съкровища, само че към този момент не става ”, сподели шефът на музея доцент доктор Костадин Кисьов.
Според него, в годината, когато сме Европейска столица на културата , демонстрираме на гостите на Пловдив, че сме носители на най-ранните европейски цивилизации.
Оригигиналът на Панагюрското богатство е обособен акцент в изложбата.
Зам.-министърътъ на културата Амелия Гешева напомни, че в Пловдив за първи път се провежда галерия от подобен формат.
„ Важно е да описваме по един хубав метод златната приказка на България ”, сподели госпожа Гешева. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ