Ако не искаш Петков, получаваш Борисов
Пет месеца живот измежду " смяна " още веднъж доведоха българите до чувство за политически лимит - държавното управление e на ръба, върти пета над пропастта, пада. Валят
залози по кое време тъкмо ще се случи. Едни анализатори " насрочиха " предварителните избори за есента. На други в помощ се притече вицепремиерът Асен Василев, който предвижда, че може да се състоят следващата година. Никой не би заложил пари, че ръководещата коалиция ще изкара цялостен мандат. В това положение има нещо колкото удивително, толкоз и незабелязвано от обществото - след края на двуполюсния модел през 2001 година България съвсем от самото начало си живее по този начин. Разприте в Национална движение „Симеон Втори", след това при тройната коалиция, възходящото отвращение на хората към Борисов, в това време и публичната присъда над Орешарски ни караха да изпитваме непрекъснато предусещане за край - властта пада, друга идва. Но в множеството случаи тя докрета до финала. Обществото пък по този начин и не разбра, че живее в парадоксално неслучване на сякаш протичащото се.
Сегашната обстановка изумително наподобява съответно на мандата на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи (2001 - 2005 г.). Събрала разнородни сили и ползи, тогавашната коалиция, както през днешния ден, се състоеше от реформаторска съставна част и друга, закотвяща в предишното. Тя отново бе примес от прозападни и проруски сили. По същия метод
министър председателят губеше рейтинг всякога, щом си отвори устата
(Симеон Сакскобургготски - тъй като не произвеждаше членоразделна реч; Кирил Петков - тъй като я разчленява в лапсуси). Обещанията катастрофираха първоначално, а вътрешните несъгласия в края бяха толкоз огромни, че никой не знаеше кой тъкмо ръководи. И въпреки медиите и публиката непрекъснато да брояха дните до предварителния избор, липсваше завършена политическа опция. Съответно на хората не им се гласуваше - и времето по този начин си мина. После пък тройната коалиция оцеля, откакто съществуването на една от партиите бе подчинено на връщането на парцелите на един човек, а друга му устрои непрестанен рекет с следствие да ги лишава. Тези исторически сюжети са значими, тъй като демонстрират, че българското ръководство е оцелявало при надалеч по-големи драми. Настоящата коалиция безспорно се тресе от кавги, изправена е пред поредност от рецесии. Но гръмовни заключения за бъдещето не трябва да се вършат. На сочните пояснения по кое време и по какъв начин ще дойдат предварителните избори
хората следва да се отнасят като към откровения на Наталия Кобилкина -
може да са истина, само че може и не; най-добре да служат за забавление.
В подтекста на настоящата обстановка у нас би трябвало да бъдат казани и четири други неща. Те са по отношение на най-важното: нужни ли са предварителни избори:
Първо, всички социологически проучвания все още демонстрират отвращение да се гласоподава. При " Галъп " през май съвсем два пъти повече са българите, които не желаят предварителен избор (44% по отношение на 24%). Сходна е обстановката през април при " Тренд " (47% по отношение на 37%). Успоредно недоверието в държавното управление пораства, то е към 60%. Изводът е, че " смяната " е разжалвана, само че никога няма припозната опция. Няма и по какъв начин, откакто де факто липсва. Ако се отиде на избори, това ще бъде голяма нелепост по отношение на всеобщите настроения. И какъв би бил резултатът от един нежелателен избор, при който нито ръководещите, нито опозицията се утвърждават? Отговорът е явен: видоизменено болшинство на така наречен смяна
или... смяна посредством Бойко Борисов.
Най-нормалното нещо е да липсва гора от ръце.
Второ, огромната вест в социологическите сондажи не е водачеството на ГЕРБ по отношение на Политическа партия, както интерпретират множеството медии. Новината е превръщането на " Възраждане " в трета-четвърта мощ. И двете трендове не трябва да бъдат преувеличавани, тъй като регистрират твърдо решените хора да гласоподават. При включване на колебаещите се Политическа партия изравнява ГЕРБ, а " Възраждане " се свива. Но на изборите партията на Костадин Костадинов би нараснала доста електората си - това е само сигурната прогноза, която може да се направи при предварителен избор. Независимо дали ще взе участие в ръководството " Възраждане " ще е незаобиколим фактор в Народното събрание. Първите данни сочат, че най-вероятно пробив ще направи и партията на Стефан Янев.
Трето, сега
Движение за права и свободи са отвън властта
Прокарват се въздействия през някои от фигурите в ръководещата коалиция, само че са с надалеч по-малки домогвания от вижданото досега - подценен факт посред злободневията.
На четвърто място, на база всичко това, следва да пристигна преценката кое е положително и неприятно за България. Хубаво ли е Янев и " Възраждане " да " трансформират " страната. Ако да, в какво тъкмо ще я трансфорат. Добре ли е да се дават шансове за реанимиране на Движение за права и свободи. Най-вече - следва ли ГЕРБ да се връща на бял кон. Защото е ясно, че реализиран ли предварителни избори управническа настройка без Политическа партия, тя ще е точно държавно управление на Бойко Борисов. Няма кой различен - " Ако не искаш Петков, получаваш Борисов! " (перифраза на остарял лозунг). Добре ли е същият този омерзителен за болшинството българи човек да се възползва от неналичието на опция и против него? Това са най-важните въпроси, а всеобщият отговор е явен.
Всичко това не значи, че актуалното държавно управление не прави неточности. Точно противоположното - кадрово, идейно, отзивчиво препуска от скандал в скандал. Но политиката не е абстракция, тя постоянно е избор сред действителности. С всичките си дефекти актуалната власт е по-добър вид от избори, след които идва Бойко Борисов. Хипотезата, че той ще оправи ценовите и военни бакии, още повече откакто зависят от интернационалните фактори, е химера. По-интересното е, че няма нито един глас към момента, който да твърди, че четворната коалиция ръководи
по-корумпирано и с повече неистини от самата ГЕРБ
Впрочем, точно на тази преценка се дължи нежеланието за избори макар неналичието на възторг за нея.
Ако поразсъждаваме още веднъж в исторически проект, следва да се регистрира, че ръководещата коалиция разполага с неповторим вид за презареждане - в един момент Асен Василев просто да смени Кирил Петков. Сценарият наподобява химера само тъй като в никакъв случай не се е случвал. И двамата са ръководители на главната управляваща партия, работят и са схващани като братя. Размяната би била опция, в случай че рейтингът им се движи разнопосочно, а сегашният вицепремиер бъде консенсусен за сътрудниците. Но най-важното е българското общество да осъзнае, че в политиката в никакъв случай не се избира положително, а най-малкото зло. Все още слабият либерален опит кара гласоподавателите да бленуват за почтени, можещи, виновни, смели, с безупречна биография... ръководещи. Няма такива. А това е не просто исторически, само че и географски урок - накъдето и да се обърнем, ще забележим все страни, в които хората едвам понасят политиците си, измежду тях и ръководещите - действителност, с която просто би трябвало да се свикне. 
