Училище поема под опеката си забравен паметник на априлци
Пещерското СУ „ Св. Кл. Охридски “ и общината в родопския град поемат грижата над монумент на герои от Априлското въстание, който обаче е несправедливо пропуснат, а мястото към него – занемарено. Мемориалът се намира на петдесетина метра от табелата на града – на разклона за Пазарджик и Пловдив. Макар мнозина да са минавали постоянно край него, никой не сервира цветя и венци в символ на респект пред героите, на мястото не се провеждат поклонения, то тъне в плевели и немара, даже парче от мраморната плоча е отчупено.
Това е паметникът, подложен на лобното място на избити участници в Априлското въстание. Представлява дребен фундамент със знаците на революцията – кама и револвер, а над него – имената на 12 смели българи от Брацигово и Радилово, избити там при потушаването на въстанието.
За да трансформират това, от образователното заведение поемат самодейността и провеждат първото от доста години насам поклонение на мястото на 11 май, а преди този момент през днешния ден и в петък възпитаници и учители ще почистят пространството към паметника и ще освежат надписа. Целта на самодейността е да бъде непокътнат самият монумент, както и да се възвърне годишното поклонение пред него от обществеността. На церемонията ще бъде разказан и малко прочут исторически факт, който звучи като част от кино сюжет, само че е истина - един от въстаниците оцелява, покрит под телата на другите.
Училището ще поеме началство над него, ще потърси потомците на избитите въстаници, а Общината ще се заеме с техническите и строителните въпроси – това е решено на извършена преди празниците среща сред представители на школото, кметството и Общинския съвет в Пещера. Оказва се, че и локалните управници са мислили за проблемите към паметника, довели до занемарения му тип.
Меумориалът е благосъстоятелност на Община Брацигово и е належащо единодушието ѝ за каквито и да било дейности с него. По-страшното е, че не е легализиран като монумент, че се намира в частен терен и притежателят може да прави с него каквото си желае.
Най-доброто решение е да бъде изместен на друго място, с което да са съгласни и брациговци, и радиловци. За страдание наоколо няма общински терен, който да го приюти. Преместването ще изисква както средства, по този начин и активиране на сериозен публичен запас. Търси се метод за реализиране и на тази концепция.
Всъщност началото за спасяването на паметника е обещано. Щом като жителите и институциите работят в една посока, ще се откри решение и на най-сериозния проблем.
Така самодейността на СУ „ Св. Кл. Охридски “ освен ще даде нов живот на паметника, само че и ще покаже, че гражданската интензивност на елементарния пещерец стои в основата на всяко положително дело за града.
*В материала са употребени данни и фотография от обява на
Това е паметникът, подложен на лобното място на избити участници в Априлското въстание. Представлява дребен фундамент със знаците на революцията – кама и револвер, а над него – имената на 12 смели българи от Брацигово и Радилово, избити там при потушаването на въстанието.
За да трансформират това, от образователното заведение поемат самодейността и провеждат първото от доста години насам поклонение на мястото на 11 май, а преди този момент през днешния ден и в петък възпитаници и учители ще почистят пространството към паметника и ще освежат надписа. Целта на самодейността е да бъде непокътнат самият монумент, както и да се възвърне годишното поклонение пред него от обществеността. На церемонията ще бъде разказан и малко прочут исторически факт, който звучи като част от кино сюжет, само че е истина - един от въстаниците оцелява, покрит под телата на другите.
Училището ще поеме началство над него, ще потърси потомците на избитите въстаници, а Общината ще се заеме с техническите и строителните въпроси – това е решено на извършена преди празниците среща сред представители на школото, кметството и Общинския съвет в Пещера. Оказва се, че и локалните управници са мислили за проблемите към паметника, довели до занемарения му тип.
Меумориалът е благосъстоятелност на Община Брацигово и е належащо единодушието ѝ за каквито и да било дейности с него. По-страшното е, че не е легализиран като монумент, че се намира в частен терен и притежателят може да прави с него каквото си желае.
Най-доброто решение е да бъде изместен на друго място, с което да са съгласни и брациговци, и радиловци. За страдание наоколо няма общински терен, който да го приюти. Преместването ще изисква както средства, по този начин и активиране на сериозен публичен запас. Търси се метод за реализиране и на тази концепция.
Всъщност началото за спасяването на паметника е обещано. Щом като жителите и институциите работят в една посока, ще се откри решение и на най-сериозния проблем.
Така самодейността на СУ „ Св. Кл. Охридски “ освен ще даде нов живот на паметника, само че и ще покаже, че гражданската интензивност на елементарния пещерец стои в основата на всяко положително дело за града.
*В материала са употребени данни и фотография от обява на
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ